Решение № 5162 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 250/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение 124 от 24.11.2023 г., постановено по адм. д. 187 по описа на Административен съд Разград (АС Разград) за 2021 г. С него, по жалбата на Н. Климов, е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/9431 от 05.07.2021 г., издаден от настоящия касационен жалбоподател. Наред с това, ДФЗ е осъден да заплати на ответника по касация разноски по делото в размер на сумата от 1660,00 лв. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател първоинстанционният съд се произнесъл инцидентно по законосъобразността на влезлия в сила акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент, обективиран в Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 Агроекологични плащания (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 г. - 2013 г. за кампания 2016 г. с изх. 01-6500/9431#5 от 04.09.2019 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ и неправилно е приел, че ангажиментът за парцел 30065-31-6-1 от 1,61 ха е изключен. Наред с това, по отношение на другите два референтни парцела 70384-14-2-5 от 0,6 ха и 70384-67-1-1 от 1,07 ха съдът неправилно приел, че били формирани като сбор от площите на пресичане със съседни имоти, което било резултат от непрецизно очертаване, а причината за това била несъвършеният към този момент метод на очертаване на парцелите. Според касационния жалбоподател съдът неправилно приложил разпоредбата на чл. 77, пар. 2, б. г и д от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. на Европейския парламент и Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламенти (EИО) 352/78, (EO) 165/94, (EO) 2799/98, (EO) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (Регламент (ЕС) 1306/2013 г.). Изразява становище, че земеделският стопанин носи отговорност за неспазване на ангажимента по мярката за парцелите, за които не е доказал невъзможност да спази поетия ангажимент за 3,28 ха. Сочи, че видно от приетото по делото заключение на съдебната експертиза и представените заявления за 2012 г. и 2015 г., кандидатът е заявил площи, въпреки че не е имал правни основания за ползване, които са в значителен размер и това едва ли е било поради грешка. Като се позовава на чл. 18, ал. 3, т. 4 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 «АЕП» от ПРСР за периода 2007 г. 2013 г. (Наредба 11 от 06.04.2009 г.) и изложеното в касационната жалба, моли отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу спорния АУПДВ. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции държавна такса за касационното оспорване и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника по касация. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответникът Н. Климов, оспорва касационната жалба в представен по делото подробно обоснован писмен отговор и в молба, представена преди съдебното заседание, чрез адв. Ж. Чобанов. По същество на оспорването моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация се явява лично, поддържа касационната жалба и моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Разград е бил АУПДВ 01-6500/9431 от 05.07.2021 г., издаден от настоящия касационен жалбоподател, с който на Климов е установено публично държавно вземане в размер на 27836,23 лв., представляващо изплатена субсидия по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 г. 2013 г., направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС 1) за кампании 2012 г. 2015 г. във връзка с подадените от Климов общи заявления за подпомагане за този период с конкретно посочени в АУПДВ УИН, на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. в от Наредба 11 от 06.04.2009 г. Въз основа на приобщените писмени доказателства и приетото по делото заключение на съдебно техническата експертиза (СТЕ), първоинстанционният съд е направил фактически установявания, които му дали основание да достигне до извод от правна страна за основателност на предявеното от Климов оспорване. Приел, че спорният АУПДВ е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Съдът съобразил, че АУПДВ е издаден на основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, като с него е установена дължимост на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на агроекологичен ангажимент за 3,28 ха, което било установено с влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214, с който на Климов било указано, че съгласно чл. 67, ал. 1 от Наредба 11 от 6.04.2009 г. земеделски стопани, които не подадат Заявление за плащане по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 4 и се изключват от подпомагане по мярка Агроекологични плащания. За да направи извода си за основателност на оспорването на АУПДВ, съдът взел предвид безспорно установеното, че Климов не е подал заявление за плащане за 2016 г. - петата година от поемане на агроекологичния му ангажимент, но приел за основателни възраженията му, че не е имал ангажимент върху процесните 3,28 ха за тази година. Съдът се аргументирал, че референтен парцел 30065-31-6-1 от 1.61 ха е отпаднал от ангажимента на Климов през 2014 г. Взел предвид, че за кампания 2013 г. са заявени за подпомагане 120,94 ха, надвишаващи с 4,84 ха одобрените площи през 2012 г. Позовал се на чл. 24, ал. 4 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. и направил извод, че през 2013 г. ангажиментът е разширен до 120,94 ха. Като съобразил предписанието по чл. 24, ал. 2 от Наредба 11 от 06.04.2009 г., съдът приел, че когато за кампания 2014 г. Климов е заявил за подпомагане 118,48 ха, което е с 2,46 ха по-малко от одобрената за кампания 2013 г. площ от 120,94 ха (съставляващи 2% от нея) и заявената площ се припокрива географски с 97,97 % с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент, то по силата на чл. 24, ал. 2 от посочената наредба ангажиментът е намален до 118,48 ха. Приел също така, че очертаните през 2014 г. площи не включват одобрения за подпомагане през 2013 г. референтен парцел 30065-31-6-1 от 1,61 ха, т. е. той е изключен от ангажимента. Относно другите два референтни парцели 70384-14-2-5 от 0.6 ха и 70384-67-1-1 от 1,07 ха съдът направил установяване, че били формирани като сбор от площите на пресичане със съседни имоти, което е резултат от непрецизно очертаване, а причината за това е несъвършеният към този момент метод на очертаване на парцелите, доколкото тогава не били създадени т. нар. SHP-файлове, разчитани от ИСАК - гаранция за коректно очертаване и не е била въведена Системата за мониторинг на площта (чл. 10, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1173), при която още при регистрацията на площите може да се определи дали отговарят на условията за подпомагане. В случая посочил, че в очертаните парцели са били включени както площи, за които не е имало основание за ползване, така и недопустими територии (водно течение, път). При така установеното, съдът намерил за приложими разпоредбите на чл. 77, пар. 2, б. г) и б. д) от Регламент (ЕС) 1306/2013 г., съгласно които не се прилагат административни санкции: г) когато засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че не носи отговорност за неспазването на задълженията по пар. 1, или ако компетентният орган установи по друг начин, че съответното лице няма вина; д) когато неспазването има незначителен характер, включително при наличието на праг, който се определя от Комисията в съответствие с параграф 7, б. б). Приел за доказано, че от 2014 г. Климов не е имал задължение да извършва агроекологични дейности върху референтен парцел 30065-31-6-1, поради което не следва да носи отговорност за неизпълнение на такова задължение, а относно референтни парцели 70384-14-2-5 и 70384-67-1-1 приел, че е налице невъзможност за изпълнение на поетия ангажимент, която произтича от начина на формиране на парцелите, както и от факта, че те са били част от земеделско стопанство, което в по-голямата си част е било отчуждено по причина, за която стопанинът не отговаря. Наред с това съобразил, че площта на двата парцела съставлява 1,4 % от одобрените за подпомагане 118,48 ха, което сочи на незначително неспазване на поетия ангажимент. По тези съображения съдът отменил АУПДВ като материалнонезаконосъобразен и присъдил в полза на Климов разноските за първоинстанционното производство. Решението е валидно, допустимо и правилно при съобразяване на изложеното по долу: Спорният АУПДВ е издаден във връзка с влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 г. 2013 г. от 04.09.2019 г., посочен като фактическо основание за издаването му, а като правно основание административният орган се е позовал на разпоредбите на чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. в, във вр. с чл. 67, ал. 1 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. земеделският стопанин не е подал Заявление за плащане по време на агроекологичния си ангажимент и дължи възстановяване на получената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 4 от посочената наредба, като се изключва от подпомагане и по мярка АЕП. Според констатациите, направени в мотивите на спорния АУПДВ на Климов били изплатени по мярка 214 АЕП, направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност, както следва: през първата година от ангажимента 34148,52 лв. за кампания 2012 г.; през втората година от ангажимента 35577,90 лв. за кампания 2013 г.; през третата година от ангажимента 34990,20 лв. за кампания 2014 г. и през четвъртата година от ангажимента 34464,52 лв. за кампания 2015 г. или общо изплатена сума по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента 139181,14 лв. Прието е от административния орган, че Климов следва да възстанови 20 % от 139181,14 лв. или сумата от 27836,23 лв. на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. в от Наредба 11 от 06.04.2009 г. Видно е от мотивите на акта за прекратяване на поетия от Климов агроекологичен ангажимент, че той не е подал заявление за плащане по мярка 214 АЕП, с направление ВПС 1 през кампания 2016 г. От страна на административния орган са съобразени представените от лицето доказателства за наличие на обективна невъзможност да спази поетия ангажимент за част от площите, за които има такъв, по причина настъпилите законодателни изменения на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и било посочено, че тези площи се изключват от поетия ангажимент. Посочено е, че не е доказана невъзможност да се продължи поетия ангажимент на площ в размер на 3,28 ха, същата не е заявена за подпомагане и трите референтни парцела с площ 0,6 ха, 1,07 ха и 1,61 ха се пресичат с изброените в акта кадастрални имоти. Това дало основание на административния орган да откаже финансовата помощ и да прекрати агроекологичния ангажимент на Климов. Предвид гореизложеното, обратно на приетото от първоинстанционния съд, спорният АУПДВ е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - актът е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая по реда на чл. 35 АПК и не е спазена изискуемата от закона форма на акта липсва посочване на съществени фактически основания за издаването му, свързани с размера на публичното вземане. Видно от мотивите и разпоредителната част на АУПДВ, изискано е възстановяване на 20 % от полученото подпомагане за кампании 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. за цялата одобрена площ (тоест и за площта над 3,28 ха), въпреки разпоредбата на чл. 18, ал. 6 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. Посоченото не кореспондира на единственото посочено в АУПДВ фактическо основание - акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент, в който, както се посочи, е признато наличието на обективна невъзможност за спазване на поетия от Климов ангажимент за част от площите, за които има такъв, по причина настъпилите законодателни изменения на ЗСПЗЗ. При това съображения за така приетото от административния орган, което впрочем се явява и в нарушение на чл. 6 АПК, не са изложени. На това място, за пълнота, следва да се посочи, че неоснователно настоящият ответник по касация е възразил в първоинстанционната си жалба срещу АУПДВ относно определяне на процента за възстановяване от полученото подпомагане. Меродавен за размера на подлежащата на възстановяване финансовата помощ е не моментът, в който е издаден или е влязъл в сила административният акт за прекратяване на многогодишен агроекологичен ангажимент, а моментът, считано от който същият е прекратен, който е обусловен от обстоятелството колко години в рамките на допустимите 5 агроекологичният ангажимент е изпълняван. Във връзка с посоченото по-горе следва да се има предвид, че в казуса, прекратяването на двата арендни договора и на наемния договор не е в резултат на поведението на земеделския производител, а на посочената законодателна промяна. Нея земеделският производител не е могъл да предвиди или да предотврати в последствие. При действието на чл. 18, ал. 6 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства агроекологичният ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ тоест, разпоредбата предписва обратно на стореното с АУПДВ. Хипотезите на форсмажорни или изключителни обстоятелства са посочени в § 1, т. 4 от ДР на Наредба 11 от 06.04.2009 г., сред които по б. в форсмажор или изключително обстоятелство е и отчуждаване на голяма част от стопанството. Във връзка с това, посочените в АУПДВ фактически обстоятелства, а и тези, които са посочени в писмото по чл. 26, ал. 1 АПК, с което Климов е уведомен за откриване на административното производство по издаване на АУПДВ, не въвеждат необходимата яснота по въпроса. При това, въпреки подаденото възражение срещу откриване на производството по издаване на АУПДВ и представените доказателства, те не са обсъдени от административния орган, а са квалифицирани в акта императивно и немотивирано като неоснователни. Така в АУПДВ не е обсъдено дали фактите не налагат извод, че в случая е налице хипотеза на отчуждаване на голяма част от стопанството. Посочването и установяването на посочените обстоятелства във връзка с прекратените договори е от значение да се прецени дали не следва да се приложи чл. 2, § 2, б "е" от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. "отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението" и да намери приложение чл. 77, § 2, б. "а" от Регламент (ЕС) 1306/2013 г., съобразно който не се прилагат административни санкции, когато неспазването се дължи на непреодолима сила. Липсата им е основание да се приеме, че при издаването на АУПДВ са допуснати нарушения на процедурата и на неговата форма, достатъчно съществени, за да са основание на отмяната на акта като незаконосъобразен. Във връзка с оплакванията на касационния жалбоподател следва да се посочи, че възраженията на Климов относими към акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент в контекста на преждецитираната разпоредба на регламента не представлява преразглеждане законосъобразността на влязъл в сила административен акт. Те касаят въпрос, свързан с приложението на разпоредби, изключващи отговорността за възстановяване на полученото подпомагане, каквито са чл. 2, § 2, б. "е" от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. и чл. 77, § 2, б. "а" от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. и няма пречка да се обсъдят предвид направеното от лицето позоваване на тях. При съобразяване на гореизложеното, обжалваното съдебно решение, с което АУПДВ е отменен, следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. Предвид изхода на спора пред Върховния административен съд искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски не следва да се уважава. Ответникът по касация претендира разноски, но не представя доказателства, че е направил такива, поради което не му се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение