Решение № 4542 от 30.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2978/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Л. К., [ЕГН], приподписана от адв. Петков, срещу Решение 25431 от 29.11.2024 г., постановено по адм. дело 7929/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Ревизионен акт (РА) Р-22221423004508-091-001/27.03.2024 г., поправен с РАПРА П-22000124061812-003-001/01.04.2024 г., на органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, с която е потвърден с Решение 813/14.06.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК е ангажирана отговорността ѝ за задължения на САРА РУСАНА КОНСУЛТИНГ ГРУП ООД, както следва: данък върху доходите на физическите лица от трудови и приравнени на тях правоотношения за периоди м. 03.2019 г. 792.41 лева главница и 421.33 лева лихви, и м. 04.2019 г. 872.79 лева главници и 456.31 лева лихви, ДДС за периоди за м. 03.2019 г. 2352.70 лева главница и 1682.79 лева лихви, м. 04.2019 г. 2978.93 лева главница и 1568.21 лева лихви, вноски за ДОО - за осигурители за периоди м. 03.2019 г. 1160.70 лева главница и 739.23 лева лихва, м. 04.2019 г. 1950.69 лева главница и 1019.86 лева лихви, вноски за здравно осигуряване - за осигурители за периоди м. 03.2019 г. лихви в размер на 6.79 лева, и м. 04.2019 г. 88.31 лева главница, и лицето е осъдено за разноски. Касаторът поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради необоснованост, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че липсва причинно-следствена връзка между изтеглените суми и задълженията на дружеството. Излага подробни съображения в касационната жалба. Настоява за отмяна на решението и отмяна на РА. Също така иска връщане на делото за ново разглеждане и да се намали присъденото юрисконсултско възнаграждение. Прилага писмени доказателства. Ответната страна по касационната жалба Директор на Дирекция ОДОП София, чрез процесуалния представител юрк. Иванова, оспорва касационната жалба в проведеното съдебно заседание. Моли решението да бъде оставено в сила и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, но по същество се явява неоснователна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е била законосъобразността на РА Р- 22221423004308-091-001/27.03.2024 г., поправен с РАПРА П-22000124061812-003-001/01.04.2024 г., в частта, с която е потвърден с Решение 813/14.06.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на Р. Л. К. е ангажирана отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на Сара Роса Консултинг Груп ООД, както следва: данък върху доходите на физическите лица от трудови и приравнени на тях правоотношения за периоди м. 03.2019 г. 792.41 лева главница и 421.33 лева лихви, и м. 04.2019 г. 872.79 лева главници и 456.31 лева лихви, ДДС за периоди за м. 03.2019 г. 2352.70 лева главница и 1682.79 лева лихви, и м. 04.2019 г. 2978.93 лева главница и 1568.21 лева лихви, вноски за ДОО - за осигурители за периоди м. 03.2019 г. 1160.70 лева главница и 739.23 лева лихва, и м. 04.2019 г. 1950.69 лева главница и 1019.86 лева лихви, вноски за здравно осигуряване - за осигурители за периоди м. 03.2019 г. лихви в размер на 6.79 лева, и м. 04.2019 г. 88.31 лева главница. От фактическа страна съдът е приел, че Р. Л. К. е управител и едноличен собственик на капитала на САРА РУСАНА КОНСУЛТИНГ ГРУП ЕООД в периода от 01.01.2019 г. до 19.11.2019 г. Въз основа на подадени данъчни декларации и декларации обр. 6, САРА РУСАНА КОНСУЛТИНГ ГРУП ЕООД има установени и изискуеми публични задължения за данъци и осигуровки, в частност, както следва: данък върху доходите на физическите лица от трудови и приравнени на тях правоотношения за периоди м. 03.2019 г. 792.41лв. главница и 421.33лв. лихви, и м. 04.2019 г. 872.79лв. главници и 456.31лв. лихви, ДДС за периоди за м. 03.2019 г. 2352.70лв. главница и 1682.79лв. лихви, и м. 04.2019 г. 2978.93лв. главница и 1568.21лв. лихви, вноски за ДОО - за осигурители за периоди м. 03.2019 г. 1160.70лв. главница и 739.23лв. лихва, и м. 04.2019 г. 1950.69лв. главница и 1019.86лв. лихви, вноски за здравно осигуряване - за осигурители за периоди м. 03.2019 г. лихви в размер на 6.79, и м. 04.2019 г. 88.31лв. главница. От справката за проучено имуществено състояние на дружеството се установява, че САРА РУСАНА КОНСУЛТИНГ ГРУП ЕООД не притежава каквото и да било имущество или активи, а в същото време публичните му задължения 04.11.2022 г. са в общ размер на 77 523.23 лева. От събраните в хода на ревизионното производство доказателства се установявало, че за събирането на задълженията на дружеството е образувано изпълнително дело 190744450/2019 г. на 12.08.2019 г. От извлечението за движението по банковата сметка в лева на К. в ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, приложено като доказателство по преписката, се установява, че К. е получила от банковата сметка на САРА РУСАНА КОНСУЛТИНГ ГРУП ООД девет превода в общ размер на 16 500 лева. Преводите са с основание krastkosrochen zaem , ,,za razhodi , zaem и заем . Съставът на първостепенния съд е възприел, че разглежданият РА е валиден, като издаден от компетентни органи по приходите, в предвидената за това форма и при липса на процесуални нарушения. Установил е, че предпоставките за ангажиране на отговорността на ревизирания субект в хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК е отречено с Решението на Директор на Дирекция ОДОП гр. София, отречено и принципното положение след 19.11.2019 г. лицето да е субект на отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, както и е отречен наличието на извършено от лицето скрито разпределение на печалбата, посредством деклирарани на продажби на стоки и услуги към Р. Капитал ЕООД и Сара Р. Консултинг Груп ЕООД, като предпоставка за ангажиране на отговорността в хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, което е довело и до частичната отмяна на РА на фаза административен контрол, поради което и не ги е обсъждал. Приел, че за да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК следва да са налице кумулативно посочените предпоставки: субект на отговорността - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК; действие - субектът да извърши някое от следните действия: 1. да извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; 2. да отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 3. да извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задължено юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице. Действието следва да е извършено недобросъвестно; причинно-следствена връзка между извършеното действие, намаляване имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията; граници на отговорността - в резултат на недобросъвестното си поведение лицето отговаря до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Решаващият съд е приел, че спорните въпроси по делото са дали чрез наредените парични преводи от сметката на дружеството към своя сметка в размер общо на 16 500 лева (както е констатирал Директор на Дирекция ОДОП гр. София), жалбоподателката е извършила плащане в пари от имуществото на задълженото лице, представляващо скрито разпределение на печалбата, дали това действие е извършено със съзнанието, че дружеството е имало непогасени публични задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и с цел намаляване на имуществото на юридическото лице и доколко е налице причинно-следствена връзка между извършеното действие, намаляването на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задълженията. Стигнал е до извод, че за периода на извършените преводи от сметката на дружеството по сметката на К. в общ размер на 16 500 лева жалбоподателката е едноличен собственик на дружеството и същите представляват скрито разпределение на печалбата. Според съда преводът от банковата сметка на дружеството по сметката на жалбоподателката, наредено от самата жалбоподателка, е било извършено с цел намаляване на имуществото на юридическото за сметка на имуществото на жалбоподателката и е налице пряка причинно-следствена връзка между извършеното действие, намаляването на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени публичните задължения на дружеството, тъй като дружеството не разполагало с други активи. Съдът при гореизложените мотиви е приел, че РА е законосъобразен. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т.е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационните жалби касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд София-град като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. По материална законосъобразност и обоснованост на съдебния акт, които следва да бъдат разгледани заедно, касационната инстанция констатира следното. Предмет на касационна проверка в настоящия случай е наличието или липсата на предпоставките по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Съгласно чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Отговорността за непогасените задължения е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Доказателствената тежест за установяване на всяка една от посочените кумулативни предпоставки е за данъчната администрация. Не е спорно, че К. е материалноправно легитимирана като субект на отговорността по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК за публични задължения на САРА РУСАНА КОНСУЛТИНГ ГРУП ООД за процесния период. В случая, липсва каквото и да е логично и последователно изложение на факти, обстоятелства и направени въз основа на тях изводи относно причинна връзка между така приетото скрито разпределение на печалбата , което също не е изследвано, и невъзможността да се съберат процесните вземания. Липсва какъвто и да е анализ на имущественото състояние на юридическото лице към релевантния за спора период, а и след него, т.е. неясни са фактическите основания, послужили на органите по приходите да приемат невъзможност за събиране на публичните задължения. Всъщност всяко едно от извършените плащания е с посочено основание заем , т.е. със задължение за връщане. Дори и да се приеме тезата на органите по приходите за доказано скрито разпределение на печалбата по смисъла на легалното определение на това понятие, дадено с § 1, т. 5, б. а от ДР на ЗКПО (очевидно не се поддържа наличието на втората хипотеза на легалното определение), същественото е, че от съдържанието на процесния РД, РА и Решението на административния орган не се установява ревизиращият екип да е изследвал как тези конкретно действия (извършените парични преводи по личната й банкова сметка) на К. са рефлектирали върху САРА РУСАНА КОНСУЛТИНГ ГРУП ООД, съответно са довели до невъзможност за събиране на процесните задължения. От изложеното в РД, РА и Решението на Директора на Дирекция ОДОП гр. София е видно, че към датата на последния паричен превод (24.07.2019 г.) непогасените задължения на дружеството са в размер на 22 289 лева (така Решението на Директор на Дирекция ОДОП гр. София); на 19.08.2019 г. е образувано изпълнително дело за събирането им, вкл. е наложен и запор по банковите сметки на дружеството; налични са данни за получени плащания по банковите сметки на дружеството в размер на 20 269,26 лева (така РА), като от своя страна Директор на Дирекция ОДОП гр. София е конкретизирал в своето Решение, че на 26.07.2019 г. по банковата сметка на Сара Р. Консултинг Груп ООД е получен паричен превод с левова равностойност в размер на 15 041,29 лева, съответно през 2020 г. с левова равностойност в размер на 5 227,97 лева; в РД са налични констатации за касова наличност в размер на 27 хил. лева към 31.12.2019 г. няма данни при образувано изпълнително дело да е проверена касата на дружеството, респ. да са предприети действия по обезпечаване, насочени и спрямо това имущество. В случая не е изследвано въобще защо при предприети действия за обезпечаване на задълженията към фиска, при постъпили суми по банковата сметка на данъчно-задълженото юридическо лице и то след дата 24.07.2019 г., при данни за касова наличност, същите не са послужили за погасяване на процесните задължения към фиска. Въобще не са събрани като част от материалите по ревизията извлеченията от банковите сметки на Сара Русана Консултинг Груп ООД, т.е. не може да се приеме за доказано извършен анализ на имущественото състояние на длъжника в обема изискващ закона, а и константната съдебна практика. В този смисъл не може да се приеме за обоснован изводът на първата съдебна инстанция, а и съответният такъв на органите по приходите, както за наличието на скрито разпределение на печалбата , така и за липсата на имущество от която да бъдат погасени задълженията на юридическото лице към релевантния за спора момент, а още по-малко този за наличието на търсената причинно-следствена връзка, като кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на К. по чл. 19 от ДОПК, вкл. и в обсъжданата тук хипотезата на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Ето защо, и с оглед на гореизложеното, съдът намира, че не е установен при условията на главно пълно доказване фактическият състав на отговорността по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Или изводите на съда, както и на органите по приходите, че е налице основание за реализиране отговорност по чл.19, ал. 2 от ДОПК, са незаконосъобразни. С оглед акцесорния характер на вземането за лихва за забава, недължимостта на главниците влече след себе си и недължимост на установените с РА лихви. Съдът е постановил неправилно и необосновано решение, което следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановена отмяна на РА в процесната част. По въпроса с разноските: Решението се отменя и в частта на разноските. Предвид липсата на заявена претенция за разноски от касатора, такива не се присъждат. Предвид изхода на правния спор, разноски в полза на ответника по касация не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение