Решение № 15485 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5488/2014 г.

Решение № 15485 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5488/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител юрк. М. Панчева, против решение № 1454 от 10.03.2014 г., постановено по адм. д. № 3351/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменено Уведомително писмо № 02-260-2600/9945 от 2.10.2011 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и преписката е върната за ново произнасяне от органа при спазване на дадените в решението указания. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3. Твърди, че при издаването на уведомителното писмо административният орган не е допуснал нарушения на административнопроцесуалните правила. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответникът по жалбата - "Кар-ве" ООД, чрез пълномощник адв. М. Попова, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Прави искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна, а съдебното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Посочва, че разпоредбите от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, на които се е основал съда, са неотносими в случая поради факта, че в настоящият случай се разглежда процедурата свързана със заявлението за подпомагане и комплектоването му. От доказателствата по делото е установено, че дружеството е запознато с фактическите констатации на административния орган, обусловили издаването на процесния отказ, като тези констатации са за несъответствие между декларираните за подпомагане площи и реално установените. Те са изложени в контролните листи, изготвени въз основа на двете проверки на място, а както е отбелязано в съдебното решение, тези контролни листи притежават всички реквизити на контролни доклади по смисъла на чл. 28 и чл. 48 от Регламент 796/2004. Площите, при които е налице застъпване, са изчерпателно изброени в уведомителното писмо и в приложенията към него, изпратени на заявителя с писмо от 10.12.2010 г. на посочения от него адрес. Заключенията на изготвените по делото експертизи потвърждават установените във връзка с издаването на уведомителното писмо релевантни факти и обстоятелства, от където и следва, че крайният извод на съда за незаконосъобразност на процесното уведомително писмо е неправилен. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Кар-ве" ООД против Уведомително писмо № 02-260-2600/9945 от 2.10.2011 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което изцяло му е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР2). До издаването на процесното уведомително писмо се е стигнало след като със Заповед № 166587/17.08.2010 г. Началник отдел РТИ- Хасково е наредил да бъде извършена проверка на място по заявление УИН 26/010710/65667 на посочените в нея парцели, като за тази проверка дружеството е било информирано предварително. За резултатите от проверката на място е изготвен доклад, към който е приложен и опис на документите, взети при проверката на място, включително и снимков материал. На 28.10.2010 г. със Заповед № 171185 началник отдел на Регионален технически инспекторат наредил да се извърши проверка на място, която е във връзка с УРН № 180716 за площи, заявени от повече от един кандидат по отношение на УИН 26/010710/65667. Съответно на 10.11.2010 г. и 7.12.2010 г. до "Кар-ве" ООД са изпратени две Уведомителни писма, в които е посочено, че при извършената проверка на място от експерт в Регионален технически инспекторат гр. Хасково са констатирани несъответствия, които са детайлно описани в приложените към писмата контролни листове, като и в двете е посочено, че на дружеството се дава възможност да представи забележки и възражения. Първото писмо е връчено на 19.11.2010 г., без да е отбелязано от кого се получава, а второто - на 13.12.2010 г., като за него няма данни дали е получено. На 10.12.2010 г. до "Кар-ве" ООД е изпратено Уведомително писмо за площи, заявени повече от един кандидат, като на дружеството е даден 10-дневен срок за изясняване принадлежността на двойно заявените площи. Също така му е указано, че следва да се яви в ОПСМП - Хасково в срок от 10 работни дни от датата на получаване на писмото, като са му дадени указания във връзка с двойно заявените площи. Това писмото е изпратено по пощата на адреса на дружеството и е получено на 13.12.2010 г. без да е отбелязано от кого. Въз основа на описаната до тук процедура на 2.10.2011 г. Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" издал процесното Уведомително писмо № 02-260-2600/9945. За изясняване на спора, съдът е допуснал и изслушал две съдебно-технически експертизи. По първата вещото лице е посочило, че общият размер на недопустимите площи по СЕПП е 537.67 ха, което представлява 100 % спрямо допустимата за подпомагане площ, която е 325,33 ха, а общият размер на недопустимите площи по НР2 е 1103,08 ха, което представлява 100% спрямо допустимата за подпомагане площ, която е 430,21 ха. В повторната експертиза вещото лице е посочило, че: недопустимата площ по НР2 е 1103,08, а по СЕПП - 863 ха; допустима площ по НР2 - 430,21 ха, а по СЕПП - 325,33 ха; декларирана площ по НР2 е 1533,29 ха. а по СЕПП - 537,63 ха. В заключение е посочено, че наддекларирането е 100% При тези данни по делото съдът приел, че при издаването на уведомителното писмо е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващи се в несъбиране на относими доказателства и ненадлежното уведомяване на оспорващото дружество за представяне на доказателства. Посочено е, че при издаването на писмото има допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, които са довели до нарушаване на правото на "Кар-ве" ООД на защита. Така постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено. За да бъде отменен даден административен акт поради допуснати при издаването му процесуални нарушения, то същите следва да са се отразили на крайните фактически и правни изводи на административния орган. Съгласно компетентно изготвените заключения на съдебно-техническите експертизи недопустимите за подпомагане площи по СЕПП и НР2 представляват 100% спрямо допустимите за подпомагане площи. И в хода на съдебното обжалване не са опровергани фактическите констатации на административния орган, обусловили взетото от него крайно решение. Ето защо неправилен е изводът на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до незаконосъобразност на оспорения административен акт. Неправилно административният съд в решението си се е позовал на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Тези разпоредби са неотносими за процесния случай, те уреждат въпроси, които са свързани със заявлението за подпомагане и комплектоването му. Неправилно е посочено и че жалбоподателят не е бил запознат с фактическите констатации на административния орган, обусловили издаването на процесния отказ. Този извод се опровергава от приложените по делото доказателства. "Кар-ве" ООД е имал възможност да се защити и да представи доказателства в подкрепа на твърденията си за неправилността на констатациите за несъответствие между декларираните за подпомагане площи и реално установените. Още след подаване на заявлението от дружеството административният орган е извършил административната проверка на документите и е указал на "Кар-ве" ООД да представи доказателства поради данни за двойно декларирани площи. След извършването на проверките на място дружеството е било уведомено за тях и е имало възможност да представи доказателства. Данните от тези проверки са изложени в контролните листа, а както е отбелязано в съдебното решение, тези контролни листа притежават всички реквизити на контролни доклади по смисъла на чл. 28 и чл. 48 от Регламент 796/2004. По отношение на писмото до "Кар-ве" ООД, че е налице застъпване по отношение дадени имоти, то тези по които е установено това застъпване са изчерпателно изброени в уведомителното писмо, и в приложенията към него, които са изпратени на дружеството с писмо от 10.12.2010 г. на посочения от него адрес. След като получаването на писмото е удостоверено с връщането на обратната разписка, административния орган не е имал задължения да установява кое е лицето, подписало разписката. Без правно значение в тази връзка е обстоятелството, че последният не е отговорил изрично на молбата на заявителя за определяне на по-дълъг срок за представяне на документи за ползване на площите, отправена с декларация от 29.10.2010 г, след като такива документи не са представени впоследствие, включително и при съдебното обжалване. Предвид изложените съображения, касационната инстанция приема, че административният орган не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като не е удължил срока за представяне на доказателства от страна на дружеството, решението като неправилно следва да се отмени и да се постанови друго, с което жалбата на "Кар-ве" ООД против Уведомително писмо № 02-260-2600/9945 от 2.10.2011 г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", да се отхвърли. С оглед изхода на спора искането на ответната страна за присъждане на разноски следва да се отхвърли. Основателно е искането на касационния жалбоподател за присъждането на разноски. Те са в общ размер на 700 лв. от които 400 лв. за първата инстанция, която включва 250 лв. внесен депозит и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение на настоящата инстанция. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1, Върховният административен съд, трето отделение,