Решение № 50020 от 7.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2238/2022 г.

Решение № 50020 от 7.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2238/2022 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на И. С. Т.. чрез пълномощник адв. С. К. от АК Габрово за отмяна на решение № 397/19.12.2018 г по гр. д № 137/2018 г на РС Габрово, влязло в сила на 04.01.2019 г като необжалвано, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С решението по реда на чл. 422 ГПК е прието за установено като дължимо парично вземане на "Топлофикация Габрово" ЕАД, заявено в заповедно производство с длъжник С. И. Т., от който е постъпило възражение. Решението по гр. д № 137/2018 г на РС Габрово е постановено срещу молителя, останал единствен ответник в процеса. Същият е конституиран в исковото производство като наследник на посочения в исковата молба ответник С. И. Т. [населено място], починал на 12.01.2018 г, чието задължение като потребител на топлинна енергия в размер на исковата сума от 1708, 44 лв главница за периода 01.12.2014 г - 30.06.2017 г и лихви в размер на 241, 11 лв е прието за установено. По отношение на другите наследници по закон производството е прекратено, тъй като междувременно съпругата на С. Т. също е починала, а другият му син Н. С. Т. е представил удостоверение за отказ от наследство. След като не е намерен на удостоверения регистриран постоянен и настоящ адрес (този на наследодателя), по отношение на ответника И. С. Т., понастощем молител в производството по отмяна, е приложен чл. 47, ал. 5, вр ал. 6 ГПК и е назначен особен представител, оспорил в срока за отговор иска с възражението, че ищецът не е представил доказателства за основанието от което произтича вземането, а именно сключен договор. Особеният представител на ответника адв. И. Б. е изтъкнала, че И. С. Т. не е живял на адреса по топлоснабдения имот в [населено място] и доколкото партидата се е водела на общия наследодател, следва да се изясни реда при наследяване на задължението, но след като ищецът установи чие е задължението. Топлофикационното дружество е представило списък на абонатите в етажната собственост декларирали сметка за безкасово плащане в ДСК и така присъединили се към топлофикационната система на [населено място] с молба от 08.11.1986 г. Под № 15 е бил вписан наследодателя, поради което съдът е приел, че наследник на задължението е И. С. Т., тъй като притежателите на отделни имоти в топлоснабдена сграда – етажна собственост се смятат за потребители, а индивидуален договор със всеки потребител не е необходимо да се сключва, в която насока са обсъдени и отхвърлени възраженията на особения представител на ответника. В молбата за отмяна се сочи основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК поради наличие на нови обстоятелства и писмени доказателства, които страната не е могла да представи, тъй като е бил приложен реда за уведомяване по чл. 47, ал. 1 ГПК и е назначен процесуален представител, който не е разполагал с доказателства които да представи по делото и не е знаел за съществуването им, не по вина на страната. Молителят е узнал за решението едва след наложения запор на банковата му сметка по образуваното изпълнително дело на 06.11.2020 г. Към молбата за отмяна се прилага нотариален акт № 178/22.12.1997 г по нот д № 4332/97 г на нотариус Н. М., установяващ че собствеността на топлоснабдения имот за исковия период не е на наследодателя С. Т., а е била прехвърлена на другия му син Н. С. Т.. Представено е и удостоверение за заявен от молителя отказ от наследство (вписано в регистъра на 17.01.2022 г). Постъпил е писмен отговор от Топлофикация Габрово ЕАД, в който наличието на предпоставките за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се оспорват по същество. Ново обстоятелство, което е документирано с ново доказателство, следва да е съществувало, а не да е настъпило след постановяване на решението, както е в случая при заявения от молителя отказ от наследство. С определение № 50370 от 17.11.2022 г на основание чл. 307, ал. 1 ГПК настоящият състав на ВКС е допуснал молбата за отмяна до разглеждане Върховният касационен съд, ІІІ г. о намира молбата за основателна, съображенията за това са следните: Представеният към молбата за отмяна нотариален акт № 178/22.12.1997 г по нот. д № 4332/97 г на нотариус Н. М. е писмено доказателство за обстоятелства, на които назначеният особен представител в една част е основал оспорването на иска, без да е разполагал със соченото писмено доказателство, за да го представи. В подкрепа на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК законът има предвид писмени доказателства за обстоятелства, които не са могли да бъдат доказани поради липса на документи или незнанието че такива съществуват, без това незнание или непредставяне да се дължи на липсата на грижа у заинтересованата страна. Особеният представител, който не е имал връзка със страната и не е знаел фактите, при отговора на исковата молба е изтъкнал индиции, но не е разполагал с доказателствата, като в този случай непредставянето им не може да се вмени на страната, която е обвързана от влязлото в сила съдебно решение и иска неговата отмяна. Доводите в молбата за отмяна относно предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, отнасящи се до значението на конкретния нотариален акт като писмено доказателство също следва да бъдат споделени, доколкото решаващият съд е приел за установено едно наследено задължение, което е обвързал със собствеността върху топлоснабден имот в етажна собственост, макар това да не е единственото релевантно обстоятелство, съобразявано от съда във връзка с носителството на задължението към момента на постановяване на решението. Гореизложеното обосновава основателността на молбата по същество. Следва да бъде отменено влязлото в сила решение и делото да бъде върнато на РС Габрово за разглеждане от друг състав на същия съд. Новото разглеждане на делото в случая следва да започне от фазата на самостоятелна преценка от решаващия съд по предварителните въпроси от служебна компетентност и размяната на книжа, за да могат и двете страни при защитата си да съобразят обстоятелствата, сочени от молителя в настоящето производство. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о