Решение № 3015 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10322/2018 г.

Решение № 3015 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10322/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр. Бургас, чрез юрк. Д. Златева против решение № 1161/31.05.2018 на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 3144/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 26/2017 от 25.10.2017 г. на директора на Басейнова дирекция "Черноморски район". Изложените доводи са за нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретното оплакване е за неправилно приложение на чл. 194, ал. 2 от Закона за водите и неправилно тълкуване на чл. 194, ал. 6 ЗВ във връзка с чл. 10, ал. 1 от Тарифата за таксите. Твърди, че при изчисляване на таксата за водовземане не са взети предвид нормите на потребление, определени в наредбата по чл. 117а ЗВ, каквото е изискването в чл. 194, ал. 2 ЗВ. Съгласно чл. 53 от ЗВ и действащата до края на 2016 година наредба за ползването на повърхностни води под "норми на водопотребление" следва да се разбира начина на използване на водите от комплексните и значими язовири. Те се определят в годишни и месечни режимни графици. В последните са посочени определени количества вода, които се използват за технологични нужди. Не е спорно по делото, че тези води се връщат обратно в реката и не се използват за водоснабдяване на население и за тях такса не се дължи. На това основание дружеството твърди, че административният орган при издаването на оспорения акт не е отчел отразените в месечните графици специфични условия на издаденото разрешително, поради което неправилно е определен размера на таксата. Твърди, че размерът на ползвания годишен воден обем по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Тарифата за таксите включва ползвания такъв с цел питейно – битово водоснабдяване. В тази връзка при подаване на заявките за необходимите водни маси съгласно условията на разрешителното, не се включват технологичните води. Счита, че неправилно са тълкувани понятията "отнемане на воден обем" по смисъла на § 1, т. 17 от Наредбата за ползването на повърхностни води (отм., в сила за 2016 г.) и "ползване на водния обект по смисъла на § 1, ал. 1, т. 25 от ДР на Закона за водите. Излага съображения, че водите за технологични нужди представляват възвратими води по смисъла на § 1, ал. 1, т. 8 от ДР на ЗВ и за тях такса не се дължи. По аргумент за противното от чл. 194, ал. 7, т. 1 ЗВ счита, че годишните разходи, формиращи годишните приходи на ВиК операторите се включват единствено в таксата по чл. 194, ал. 5, т. 1 ЗВ. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът – директор на Басейнова дирекция "Черноморски район", в представено по делото писмено становище на процесуалния му представител юрк. Й. Петков оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд – Варна е бил АУПДВ № 26/2017 от 25.10.2017 г. на директора на Басейнова дирекция "Черноморски район", с който на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр. Бургас е установено публично задължение в размер на 150 000 лева, представляващо част от годишна такса за правото на водовземане за питейно – битови нужди от воден обект – язовир Камчия, изграден на р. Луда Камчия, на 3, 0 км над с. Камчия, общ. Сунгурларе, обл. Бургас с място на водовземане – водовземна кула яз. Камчия съгласно издадено разрешително за водоползване № 0308/20.05.2004 г. от яз. Камчия, изменено с решение № 256/17.08.2010 г. на министъра на околната среда и водите, изчислена съгласно чл. 15, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване, за периода 1.01.2016 г. – 31.12.2016 г., заедно с дължимата лихва, считано от 1.04.2017 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, като е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган по чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗВ и в предписаната от чл. 59, ал. 2 АПК форма и изисквания за съдържание. В административното производство са спазени предвидените в АПК процесуални правила. Съгласно чл. 26 АПК дружеството е уведомено за започване на производството по издаване на акта. Възраженията на дружеството за нарушение на чл. 194б, ал. 4 ЗВ са отхвърлени като неоснователни. По приложението на материалния закон съдът е приел, че страните не спорят по отнетото количество вода, отчетено от разходомерните устройства и съгласно съставените ежемесечни констативни протоколи, както и по метода на изчисляване на таксата по формулата в чл. 10, ал. 1 от Тарифата при единична цена 0. 02 лева/куб. м. Не е спорна и заплатената от "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр. Бургас сума за 2016 г. Според съда спорът е правен, по въпроса на каква база следва да се изчислява дължимата такса за водовземане за 2016 г. – на база цялото иззето количество вода от водоизточника или след като се приспадне количеството вода, използвано за технологични нужди от дружеството и по-конкретно какво представлява посоченото в закона понятие "отнет воден обем". Съдът е установил, че липсва легална дефиниция на понятието "води за технологични нужди". Не е налице и разпоредба, която да ги изключва от дължимата такса. Според вещото лице отделното им отчитане е единствено с цел определяне количеството вода, подавана на абонатите. Изводите си за материална законосъобразност на определената такса съдът е основал на тълкуване на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" във връзка с ал. 2 от ЗВ, според които норми таксата за водовземане от повърхностни води се определя на база на отнетия обем вода и съответните норми на потребление, определени в чл. 117а. По силата на § 1, т. 7 от ДР на ЗВ водовземането обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от отделните обекти. Основният компонент за изчисляване на таксата съгласно формулата в приложимата по време тарифа, е коефициент W, представляващ размера на ползвания годишен воден обем. От тези норми съдът е обосновал извод, че понятието "отнет обем вода" включва цялото количество вода, което дружеството черпи от водоизточника, без законът да разграничава начина на използването й – за подаване на абонатите за питейни нужди или за технологични нужди, свързани с пречистването на водата. От заключението на допълнителната съдебно – техническа експертиза съдът е установил, че използваната за технологични нужди вода не се връща в язовира и не е пречистена, за да се приеме, че не е потребена и за нея не се дължи такса. Тезата на жалбоподателя, че таксата за водовземане следва да се изчислява въз основа на количеството вода използвана за питейно – битови нужди, съдът е приел, че не намира законова опора. Посочил е, че месечните графици по чл. 53 ЗВ, представени по делото и одобрени от МОСВ определят начина на използване на водите и норми на водопотребление, които не са от значение за процесния спор. Останалите възражения на дружеството за неспазване целта на закона, съдът е отхвърлил като неоснователни. Решението е правилно постановено. Не са налице сочите касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и е приложил правилно материалния закон. С процесния АУПДВ е установено публично задължение за такса за водовземане от повърхностни води по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗВ. Съгласно чл. 194, ал. 2 ЗВ този вид такса се определя на база на отнетия обем вода и съответните норми на водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а от същия закон. Отнетият при водовземането обем вода се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства – чл. 194а, ал. 1 ЗВ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обекти и за замърсяване (отм., обн. ДВ бр. 50/2011, в сила от 01.01.2012 г. до 01.01.2017 г.) размерът на таксата за водовземане от повърхностни води се изчислява като единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана черпената вода, съгласно таблиците по чл. 10 - лв. /куб. м се умножи размера на ползвания годишен воден обем - куб. м (W). В случая дължимата такса за 2016 г. е изчислена при спазване на цитираните норми от действащия по време материален закон. Неоснователно е възражението на касатора, че водите, използвани за "технологични нужди" в технологичния цикъл по пречистване на водите за питейно – битови нужди следва да се изключат от размера на ползвания годишен воден обем. Правилно съдът се е позовал на легалната дефиниция по § 1, т. 7 от ДР на ЗВ, според която "водовземането" обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти. В случая по делото е установено и не е спорно, че количеството вода, използвано от дружеството за технологични нужди е отнето от водния обект – яз. Камчия. Случаите на отнемане на повърхностни води, при които не се дължи такса са лимитативно изброени в закона и соченият от касатора начин на използването им не е сред посочените изключения – чл. 2 от ЗВ. Твърдението на дружеството, че водите, които използва за технологични нужди представляват "възвратими води" по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗВ е в противоречие със заключението на съдебно – техническата експертиза по делото, според която частта от иззетата, вода, която се ползва за технологични нужди не се връща обратно във водния обект - яз. Камчия. Тезата на жалбоподателя, че под "норми на водопотребление" по смисъла на чл. 194, ал. 2 ЗВ за процесния период на 2016 г. следва да се разбира начина на използване на водите от комплексните и значими язовири по чл. 53 ЗВ, не намира подкрепа нито в Закона за водите, нито в действащата за този период Наредба за ползването на повърхностните води (отм.);. Като е достигнал до същите правни изводи и е отхвърлил жалбата на Водоснабдяване и канализация ЕАД, съдът е постановил решение в съответствие с материалния закон, което следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производството следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 200 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,