Решение № 14236 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4758/2009 г.

Решение № 14236 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4758/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Патентно ведомство срещу решение № 171 от 28.10.2008 г., постановено по адм. дело № 279/2008 г. от Софийски градски съд, Административно отделение III Ж състав. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и постанови ново, с което да отхвърли оспорването на решение № 102/5.04.2006 г. на Председателя на Патентното ведомство. Ответникът, чрез процесуалният му представител в съдебно заседание и в представена писмена защита оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли и осъди касатора да му заплати направените деловодни разноски. Заинтересованата страна "Росимо" ЕООД не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: По жалба на ЕТ Видка Генчева" срещу решение № 102/5.04.2006 г. на председателя на ПВ е било образувано адм. дело № 2578/2006 г. по описа на СГС, като с постановеното по същото решение съдът е отменил решение № 102/2006 г. С решение № 3368/24.03.2008 г. ВАС, състав на Пето отделение е отменил решението на СГС. Приел е, че първоинстанционният съд не е извършил цялостна преценка на законосъобразността на акта, с оглед всички наведени правни и фактически основания, изтъкнати от административния орган, като по отношение наличието или на оригиналност на заличения дизайн липсва изобщо произнасяне с обсъждане на релевантни за наличието му или липсата му факти и обстоятелства. Касационната инстанция е приела, че неизвършването на тази преценка представлява допуснато от съда съществено нарушение на процесуалното правило за цялостна проверка на обжалвания административен акт, при което е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Предмет на касационна проверка по настоящето дело е постановеното решение при повторното разглеждане на жалбата на ЕТ "Видка Генчева" против решение № 102/2006 г. на председателя на ПВ от първоинстанционния съд. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на ЕТ "Видка Генчева" решение № 102 от 5.04.2006 г. на председателя на Патентното ведомство на Република България (ПВ), с което е заличена регистрация № 4734 "Чаши" в частта му за дизайни №№ 2, 3, 4 и 5 с притежател "Видка Генчева". В мотивите си съдът не е изложил мотиви, относно компетентността на органа, издал акта, спазване на формата при издаването на същия, спазване на административно производствените правила, а е изложил доводи единствено относно констатираното от него нарушение на материалния закон при постановяване на решение № 102/2006 г. на Председателя на ПВ, като е приел, че процесният дизайн, предмет на решението е бил нов към датата на подаване на заявлението за регистрация. относно оригиналност на процесния дизайн. Това обаче не води до извод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, какъвто довод е наведен от касатора. Не се спори между страните по делото, а и от събраните по делото доказателства се установява, че обжалваният пред първоинстанционният съд административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, като при издаването му са спазени административно производствените правила. Независимо, че в административния акт е отбелязано, че производството е образувано служебно, Патентно ведомство неколкократно е сезирано за това от управителя на "Росимо" ЕООД, като последният е представил и доказателствата въз основа, на което е основано решението. В административното производство Симеон Симеонов - управител на "Росимо" ЕООД е представил договор за изработка от 6.04.2000 г., сключен между "Росимо" ЕООД и "Ран Дизайн" ООД с предмет предпечатна подготовка на каталог по изисквания на поръчващия, като съгласно т. 2 от договора на трета страница от каталога е следвало да бъдат включени изделия за обзавеждане на заведения, ароматизатори, комплект чаши, касички. Представена е и заверено копие на фактура № 39/17.04.2000 г., издадена от "Димо Димов" ЕТ, в която като продадена стока или извършена услуга е посочено отпечатване каталог за сувенири с предпечатна подготовка от фирма "Ран Дизайн" - 500 броя и е посочено, че стоката е получена на 17.04.2000 г. Приложена е и декларация от Димо Димов с нотариална заверка на подписа му от 19.03.2004 г., в която същият декларира, че фирмата му - ЕТ "Димо Димов" до момента е отпечатала един каталог на фирма "Росимо" ЕООД, за което е издадена фактура № 39/00 г. Видно от фактура № 209/22.05.2002 г., "Росимо" ЕООД е продал ЕТ "Видка Генчева" сувенирни чаши "Пловдив" - 143 броя с единична цена 2 лв. ; сувенирна чаша "Казанлък" - 141 броя с единична цена 2 лв., както и пепелници "Казанлък", пепелник "Пловдив" и ваза "Казанлък", като стоката е получена на датата на издаване на фактурата от Видка Генчева. По преписката са представени фактура № 112/29.12.2000 г. за продажба от "Росимо" ЕООД на "Бета комерс" ООД на сувенири порцелан 200 бр.; чаша малка "България" - 200 бр. и чаша голяма "София" - 100 бр., както декларация от Иво Гоцев - управител на "Бета Комерс" с нотариална заверка на подписа му от 9.03.2004 г., с която същият декларира, че е запознат със свидетелство за дизайн № 4734, притежава единствения каталог на "Росимо" ЕООД и по него е закупил изделията по фактура 112/00 г., които е продавал в гр. София преди м. март 2002 г. Представена е и фактура № 137/31.07.2001 г., видно от която "Дизайн" ЕООД е закупило и получило на същата дата от "Росимо" ЕООД керамични сувенири чаши "България" 436 броя, както и декларация с нотариално заверен подпис на 17.02.2004 г. на Владимир Ванков - управител на "Дизайн" ЕООД, с която същият декларира, че е запознат със свидетелство за дизайн № 4734, притежава единствения каталог на "Росимо" ЕООД и по него е закупил изделията по фактура 137/01 г., които е продавал в гр. Варна преди м. март 2002 г. За да постанови заличаване на регистрация № 4734 "чаши" по отношение на дизайни №№ 2, 3, 4 и 5 председателят на ПВ е приел, че същият е станал общодостъпен, преди датата на заявяване на дизайна - 6.03.2002 г., чрез използване, изразяващо се в продажба на посочения продукт, което се установило от описаните по-горе фактури и декларации. Направен е извод, че регистрация № 4734 на промишлен дизайн "Чаши" е в противоречие с чл. 12, ал. 2 и чл. 13 от ЗПД. В хода на съдебното производство по оспорване законосъобразността на решение № 102/2006 г. на ПВ при първото разглеждане на делото е оспорена достоверността на фактура № 82/05.06.2001 г. обсъждана от административния орган, при постановяване на решението му, при което съдът е направил констатация по представен му оригинал от посочената фактура и приложеното по административната преписка копие, при което е установил, че издател на фактурата е ЕТ "Симеон Симеонов", а не посоченото в решението на ПВ "Росимо" ЕООД, както и че в оригинала липсва посочване на "сувенири България", а е посочено само "чаши". Оспорен е приетият по административната преписка договор за предпечатна подготовка относно достоверността на датата му, при което съдът при направена съпоставка между приложеното копие и представения оригинал е констатирал, че същите са идентични. При така установената фактическа обстановка СГС е направил извод за незаконосъобразност на оспореното решение поради противоречието му с материалноправните норми на ЗПД. Така постановеното решение е правилно. След преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните съдът е стигнал до заключението, че по отношение на процесния дизайн не са били налице материалноправните предпоставки на чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗПД за заличаването му, а именно същият да не е нов и оригинален. Посочено е, че административният орган неправилно е счел, че събраните по преписката доказателства, установяват, че процесния дизайн не е бил нов и е било налице идентичност по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗПД. Съдът е направил заключение, че не е осъществен фактическият състав на чл. 11, ал. 1 и чл. 12 от ЗПД за заличаване на дизайна. В хода на административното производство са представени проекти за сувенирни чаши "България", "София", "Варна", "Пловдив" и "Казанлък", разработени от художника Спас Мавров и проверени и утвърдени от инж. Видка Генчева съответно през м. 09.2001 г., м. 04.2001 г., м. 10.2001 г., м. 01.2001 г. и м. 09.2000, както и декларация с нотариална заверка на подписа от Спас Гроздев Мавров, че същият е разработил дизайнерските чертежи и е нарисувал графичните изображения за декорация за заявените в ПВ промишлен дизайн "Чаши" 5 броя с автор инж. Видка Генчева. От Симеон Симеонов са представени проекти за сувенирна чаша "България", изработени от "Тема дизайн" ЕООД Нови Пазар, разработени от инж. В. Великов месец 03.2000 г. - технически чертеж, перспективно изображение - общ вид и декори, които обаче съдът не кредитира поради това, че на първо място видно от представеното по преписката заверено копие от удостоверение за актуално състояние се установява, че "Тема дизайн" ЕООД Нови пазар е регистрирана през 2001 г., при което е невъзможно същата да е изработила проекти през 2000 г. На второ място представените чертежи касаят дизайн на чаша "България", която не е предмет на производството. При съпоставяне на така установените факти, че "Тема дизайн" ЕООД, която по документи се сочи за изработила проектите за сувенирни чаши през 2000 г. към този момент не е съществувала, а освен това представените чертежи са за чаши "България", който дизайн не е предмет на решението на ПВ не може да се обоснове извод за продажба на чаши именно с този дизайн по цитираните - по-горе фактури. Следователно по преписката не са налице доказателства, установяващи, че процесния дизайн не е бил нов и оригинален към момента на заявяването му за регистрация. След преценка на доказателствения материал съдът е направил извод, че събраните в административното и в съдебното производство доказателства не подкрепят твърдението, че преди датата на приоритета е бил известен друг идентичен на регистрираният дизайн, станал общодостъпен чрез използване, което сочи несъответствието на акта с материалния закон. Направените от първоинстанционният съд изводи за незаконосъобразност на оспореното решение са в съответствие със събраните по делото доказателства. От събраните по делото доказателства е установено, че при заявяването на 6.03.2002 г. на промишлен дизайн № 4734 "Чаши" със заявител ЕТ "Видка Ганчева" същият не е бил общодостъпен. Следователно преди датата на заявлението за регистриране на дизайн № 4734 не е бил известен друг идентичен на регистрирания дизайн, станал общодостъпен чрез използване, регистрация или разгласяване по какъвто и да е друг начин по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗПД. Ето защо след като процесния дизайн е бил нов към датата на заявлението, то същият е бил и оригинален по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗПД, съобразно който дизайнът се счита за оригинален, ако цялостното впечатление, което той създава в информирания потребител, се различава от цялостното впечатление, което създава дизайн, станал общодостъпен преди датата на подаване на заявката за регистрация или когато се претендира за приоритет преди датата на приоритета. По несъмнен начин по делото е установено, че дизайнът не е станал общодостъпен преди датата на подаване на заявката и следователно същият е оригинален. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение