Решение № 2883 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9816/2011 г.

Решение № 2883 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9816/2011 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалби на Десислав Тодоров срещу решение № 1212 от 19.05.2011 г. по адм. д. № 3390/2010 г. на Варненски административен съд - двадесет и втори състав в частта за УПИ III - 1917, УПИ II - 814 и УПИ VII - 854 и Иринка Стоименова, Николай Военкин, Албена Симеонова, Тодор Военкин, Виолетка Начева и Антоанета Стоянова в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата им за имот УПИ I - 814, кв. 9. С първата жалба се иска решението да бъде отменена относно УПИ III - 1917 и да се отхвърли жалбата в тази част против решението на ОбС Варна, а с втората се иска жалбата им да бъде разгледана и уважена и по отношение на УПИ I - 814. Ответниците по жалбите не вземат становище. Заключението на прокурора е, че жалбите са неоснователни. Върховният административен съд - второ отделение приема, че жалбите са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. С касираното решение Варненският административен съд е отменил решение № 2548 - 17 на Общински съвет Варна, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА, във вр. с чл. 129, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 ЗУТ е одобрен план за регулация и застрояване на ж. к. "Вл. Варненчик" II м. р. на гр. Варна, в частта на УПИ ХII, УПИ IV - 694, УПИ V - 905, УПИ II - 814, УПИ III - 1917, УПИ ХIII, УПИ VII - 854 и е върната преписката на ОбС Варна за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите на решението и е оставена без разглеждане жалбата в частта за УПИ I - 814. Издателят на акта, ОбС Варна, не е обжалвал решението, а същото е обжалвано само от собственика на УПИ III - 1917 и жалбоподателите по отношение на УПИ I - 814, което ще рече, че решението е в сила в останалите части. В случая за целия микрорайон II, ж. к. "Вл. Варненчик" е одобрен застроителен и регулационен план /ЗРП със заповед № 141 от 09.11.1982 г., който включва урегулиране на улици и сгради, но без да са урегулирани отделни имоти с определено предназначение и застрояване. Производството пред административният орган се е развило за изработването на цялостен подробен устройствен план за микрорайона, като план за преструктуриране на съществуващия жилищен комплекс., което е инициирано с обяснителната записка на арх. Ал. Бачева на л. 225, 226 и 227 от делото. Проведено е и обществено обсъждане видно от протокол от 20.12.2005 г. на проекта за преструктуриране - л. 194 и 195 от делото. Прието е решение на ОЕСУТ при община Варна № 21 от 25.05.2006 г. за ПРЗ за преструктуриране на ж. к. "Вл. Варненчик" II м. р. - л. 203 от делото. Въз основа на тях е изготвено предложението на кмета на община Варна до общинския съвет № ОС - 7 - 9302/31/ от 07.02.2007 г. -л. 182 от делото, но не е определено правилно правното основание за одобряването на плана по чл. 129, ал. 1 и чл. 16 ЗУТ и тази квалификация е възприета от ОбС Варна. С чл. 129, ал. 1 е определена компетентността на общинския съвет да одобри плана, но това не е основанието за това. При положение, че е налице действащ план от 1982 г., е неприложим чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, а чл. 22 от същия закон във връзка с чл. 110, ал. 4 ЗУТ, който предвижда изработването и прилагането на план за регулация и режим на застрояване/ ПРЗ за преструктуриране на жилищни комплекси. В такъв случай правилно съдът е отменил незаконосъобразното решение на ОбС Варна, макар и по други съображения. Ето защо касираното решение следва да се остави в сила, тъй като и касационната и частната жалби са неоснователни, но при новото произнасяне административният орган следва да се ръководи от по - долните указания, а не тези на Варненски административен съд. При изработването на плана за регулация и режим на застрояване следва да се прилагат разпоредбите и изискванията на чл. 22 ЗУТ във вр. с чл. 21 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделените видове територии и устройствени зони. Макар, че с решението е отменен частично плана, при новото произнасяне следва да се урегулират поземлените имоти, както на съществуващите жилищни блокове, така и на новите жилищни сгради и за нежилищните обслужващи обекти по чл. 17, ал. 1 и 2 от Наредба № 7/2003 г. със съответните изисквания за плътност, интензивност на застрояването и необходима озеленена площ. По отношение на реституираните имоти не важат правилата по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, а да се търси баланса между личните интереси на собствениците и обществените интереси за изграждане на обекти на публичната собственост, като за нуждите на последните се извършва отчуждаване по реда на ЗОбС и по чл. 209 ЗУТ, а не по прякото действие на чл. 16 ЗУТ с влизане в сила на плана. По изложените съображения Върховният административен съд - второ отделение