Решение № 12616 от 27.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12220/2008 г.

Решение № 12616 от 27.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12220/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Съдебното производство е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по жалба на Българска телекомуникационна компания АД (БТК-АД), правоприемник на "БТК Мобайл" ЕООД против решение № 38 от 16.07.2008 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Изложени са доводи, че решението е незаконосъобразно като постановено в противоречие с административнопроизводствените правила, в нарушение на материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Ответната страна - Комисията за защита на личните данни чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Заинтересованите страни - Нели Андонова и "Кимимпекс - търговия и лизинг" ООД не изразяват становище по жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 38, ал. 6 ЗЗЛД, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 38/16.07.2008 г. Комисията за защита на личните данни е уважила жалбата с рег. № Ж-38/22.05.2008 г. от Нели Андонова срещу "БТК Мобайл" ЕООД за извършено нарушение по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД и на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД е наложила административно наказание на администратора на лични данни. С жалба вх. № Ж-38/22.05.2008 г. на основание чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД Нели Андонова е сезирала Комисията за защита на личните данни с твърдения, че на 16.04.2008 г. в магазин от веригата на "2be" гр. Свиленград, поискала да прехвърли притежаваните от нея SIM карти от физическо на юридическо лице. Служителите са поискали тя да представи копие от личната си карта със собственоръчно написани от нея трите имена, текст "вярно с оригинала" и подпис, като служителите обяснили, че това е изискване от страна на VIVATEL и в случай, че тя откаже предоставяне на копие от документа й за самоличност ще й бъде отказана исканата услуга, поради което жалбоподателката е изпълнила исканото от нея действие. С обжалваното решение КЗЛД е приела, че жалбата е основателна и доказана като администраторът на лични данни - жалбоподателят в настоящото производство е извършил нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, тъй като събирането на копие от документи за самоличност представлява и обработване на лични данни по смисъла на § 1, т. 1 ЗЗЛД. Във връзка с изискването на чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗЗЛД за законосъобразно и добросъвестно обработване на лични данни, в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 са изброени случаите, при които това е допустимо. Позоваването на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД с оглед представено изрично съгласие на физическото лице Андонова, за допустимост на извършеното обработване на лични данни, е напълно неоснователна, тъй като непредставянето на копие на личната карта от физическото лице е свързано с отказ на администратора да извърши исканата услуга, като по този начин физическото лице е било принудено да предостави копие на личната си карта. При тези установени фактически обстоятелства следва да се приеме, че издаденото решение на КЗЛД е издадено от компетентен орган, в съответната писмена форма, при спазване на процедурните правила, с пълно описание на констатираните фактически обстоятелства и в съответствие с материалния закон. Комисията е извършила проверка на администратора на лични данни в конкретния случай съобразно ЗЗЛД и Правилника за дейността на комисията и е установила факта на нарушението като е посочил и точната му квалификация по чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗЗЛД. Неоснователен е доводът в жалбата, относно приложението на чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД. Административнонаказателната отговорност е уредена в глава пета от ЗЗЛД. Същата се реализира по този специален ред - след съставяне на акт за нарушение от органа по чл. 43, ал. 1 ЗЗЛД, а наказателните постановления се издават от председателя на Комисията за защита на личните данни, които се изпълняват по реда на ЗАНН. Предвид изложеното съдът приема, че не се установява противоречие на оспорения акт с приложимите материалноправни разпоредби или с целта на закона. Поради това жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - III отделение,