Решение № 817 от 20.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5143/2016 г.

Решение № 817 от 20.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5143/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби от Й. И. А. чрез процесуалния си представител и от К. Е. Т. чрез процесуалния си представител, срещу Решение № 301/02.03.2016 г, постановено по адм. д. № 719/2015 г. по описа на Административен съд- Б.. В двете касационни жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, и се претендират разноски. Ответникът- началникът на РДНСК- ЮЗР, чрез пълномощника си, намира подадените касационни жалби за неоснователни. Ответникът- гл. архитект на О. Б., в депозирано писмено становище оспорва жалбите. Претендира разноски. Останалите ответници- А. А. Ш. и В. Н. П., редовно призовани, не се представляват и не изразяват становище по жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура счита жалбите за неоснователни. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са НЕОСНОВАТЕЛНИ, по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Й. И. А. и К. Е. Т. против Заповед № ДК-10-ЮЗР-114/01.09.2015 г. на началника на РДНСК - ЮЗР, с която е отхвърлена жалбата им срещу Разрешение за строеж № 150/08.06.2015 г., издадено от гл. архитект на община Б.. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че разрешението за строеж за преустройство на част от самостоятелен обект: "за търговска дейност" в "заведение за бързо хранене" касае нежилищно помещение, което остава с нежилищна площ и функция /чл. 38, ал. 5 ЗУТ/. Приел е, че в случая намира приложение разпоредбата на чл. 185, ал. 1, т. 7, вр. чл. 38, ал. 5 ЗУТ, като по делото е установено, че не се допуска наднормено шумово или друго замърсяване. С оглед на представените по делото доказателства, анализирани от съда, се установява, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗУТ. При постановяване на решението не е допуснато нарушение на закона. Правилно съдът е приел, разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти не засягат общи части на сградата, преустройството не отнема общи помещения и площи или части от тях, не е установено инсталациите да преминават през помещения на отделни собственици, а проектът съдържа конструктивно становище, от което се установява, че не се засяга конструкцията на сградата. По делото не са събрани доказателства за възможно допускане на наднормено шумово или друго замърсяване. В случая правилно е преценено от административния съд, че е налице хипотезата на чл. 185, ал. 1, т. 7, вр. чл. 38, ал. 5 ЗУТ и поради това за извършеното преустройство не се изисква съгласието на останалите собственици в етажната собственост. Предвид своевременно заявената претенция от главния архитект на община Б. за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторите дължат разноските за настоящата инстанция в размер на 600 лв общо, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,