Решение № 10580 от 8.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4170/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национален осигурителен институт (НОИ), подадена чрез юрисконсулт Н. Христова, в качеството й на процесуален представител, срещу Решение 377/14.03.2024 г. по административно дело 507/ 2023 г. на Административен съд Кърджали (АдмС Кърджали), с което НОИ е осъден, да заплати на С. Е. Б. от [населено място], обл. Кърджали, на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди във връзка със заплатено адвокатско възнаграждение по задължително административно обжалване по реда на чл.117 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на Разпореждане 2113-08-809#2/24.07.2023 г. на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че за обжалването на разпореждането не се изискват специални знания и умения, следователно лицето е ангажирало адвокат изцяло по своя преценка, освен това нормата на чл.120, ал.2 от КСО изрично регламентира недължимост на заплатеното адвокатско възнаграждение. Излага твърдения, че в производството липсват предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Счита, че първоинстанционният съд не се е съобразил с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Иска отмяната на обжалваното съдебно решение като незаконосъобразно и да се отхвърли предявената искова молба против НОИ като неоснователна и недоказана. Претендира извършените съдебни разноски. Ответникът С. Е. Б. в писмен отговор, подаден от адвокат М. Бозов оспорва касационната жалба като неоснователна и счита постановеният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на сторените разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и изразява становище, че първоинстанционното решение, като неправилно, следва да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното съдебно решение 377/14.03.2024 г. по административно дело 507/2023 г. Административен съд- Кърджали е осъдил НОИ да заплати на С. Е. Б. от [населено място], Област Кърджали, на основание чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, сумата 300 лв., ведно със законната лихва. Тази сума представлява обезщетение за причинени имуществени вреди за платено адвокатско възнаграждение при административно обжалване на Разпореждане 2113-08-809#2/24.07.2023 г. на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали пред директора на ТП на НОИ-Кърджали, който с Решение 2153-08-206/14.09.2023г. потвърдил разпореждането. Това решение на горестоящия административен орган било отменено по съдебен ред като незаконосъобразно. За да достигне до този резултат Административният съд е установил, че с Разпореждане 2113-08-809#2/14.07.2023 г. на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ по чл. 68, ал.3 от КСО на г-жа Б., поради това, че ищцата няма необходимия действителен осигурителен стаж от 15 години. Горното разпореждане е оспорено с жалба, подадена от името на С. Б., чрез адв. Кръпова, пред горестоящия административен орган директор на ТП на НОИ-Кърджали, при спазване на задължителното производство по обжалване по административен ред пред този орган. Към жалбата е приложено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 15.08.2023 г., с което адв. Кръпова е упълномощена изрично да представлява жалбоподателката по административното производство пред горестоящия административен орган директора на ТП на НОИ Кърджали. Договорено е възнаграждение в размер на 500 лв., платено в брой към датата на сключване на договора. С Решение 2153-08-260/14.09.2023 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали е потвърдено Разпореждане 2113-08-809#2/24.07.2023 и жалбата на г-жа Б. е отхвърлена. Това решение е обжалвано пред Административен съд Кърджали, който с Решение 409 от 13.12.2023 г. по адм.дело 391 от 2023 г. в производство по чл. 118, ал.1 от КСО е отменил решението на директора на ТП на НОИ Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на г-жа Б. срещу Разпореждане 2113-08-809#2/24.07.2023 г. и е върнал преписката за ново произнасяне. При това положение, съдът е намерил за безспорно доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, издаден от административен орган разпореждане и решение, отменени по съдебен ред. Съдът на следващо място е приел, че от незаконосъобразния акт процесните разпореждане и решение, отменени по съответния ред с влязло в сила решение на административен съд, ищцата е претърпяла вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в административното производство по обжалване на процесните административни актове за отказ за отпускане на лична пенсия. Посочил е, че ищцата е направила разход за адвокатско възнаграждение именно във връзка с оспорване на разпореждането на ръководителя Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали, което се явява реално настъпила имуществена вреда. Исковата претенция за обезщетение е преценил за основателна в размер на 300 лв., тъй като това е бил и претендираният размер от ищцата /въпреки доказателствата за по-висока заплатена сума/, ведно със законната лихва върху нея, считано от дата на подаване на исковата молба - 29.12.2023 г., до окончателното изплащане на сумата. Обжалваното решение е правилно. Неоснователни са направените оплаквания в касационната жалба, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. Органът издал отмененото решение е административен орган, действащ в изпълнение на нормативно възложени задължения- чл.117, ал.1, т.2, буква а от КСО. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт. В случая налице е административен акт, отменен в съдебно производство пред административен съд. Производството по оспорване на разпореждане на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали се е развило по реда на КСО, като е задължително, съгласно закона /чл.117 и чл.118 от КСО/ този административен акт да се обжалва пред горестоящия административен орган директора на ТП на НОИ и едва неговото решение, може да бъде предмет на съдебно оспорване. Необосновано от касатора са развити твърдения, че разноските за адвокатско възнаграждение в процесното производство нямат характер на претърпени вреди по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е право на страната да избере, дали да ангажира адвокат, а и съгласно новата редакция на чл.120, ал.2 от КСО в сила от 01.08.2023 г. е налице изрична правна норма, която обосновава недължимост на платеното адвокатско възнаграждение. В чл.117, ал.1 КСО е регламентирано обжалване по административен ред, като пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби, като в т.2, б. а е посочено за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях. Обжалването по административен ред, както настоящата инстанция спомена по-горе, е задължително, доколкото в чл. 118, ал.1 от КСО е регламентирано, че пред административен съд може да се обжалва решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Според чл. 117, ал.5 КСО Решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В АПК въпросът с разноските в административното производство също не е уреден, като този въпрос не е засегнат в глава шеста "Оспорване на административните актове по административен ред". Съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, а съгласно чл. 56 от същата - всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси и в държавните учреждения той може да се явява и със защитник. . Да се приеме разбирането, че страната изобщо няма право, по какъвто и да е ред, да получи обезщетение във връзка с незаконосъобразен акт на държавен орган, каквото обезщетение в подобни случаи е съизмеримо със заплатения размер за адвокатско възнаграждение, противоречи на разпоредбите на Основния ни закон и на принципите на правовата държава. Разпоредбата на чл.7 от КРБ е поместена в раздела Основни начала от този най-висш нормативен акт, което подчертава важността на този постулат. Адвокатската защита, която макар да не е задължителна в производството по чл.117 от КСО по обжалване на разпорежданията, е основно право на всеки гражданин, за да може да защити правата си по най-добрия и ефективен начин, още повече когато тези права са свързани с отпускането на пенсии, добавки, компенсации, помощи, обезщетения и др. по КСО. Следователно, за страната при оспорването по административен ред съществува единствено възможността направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ да претендира като претърпени вреди., Обоснован е изводът на административния съд, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая налице са: 1. незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, а именно Решение 2153-08-260/14.09.2023 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали, с което е потвърдено Разпореждане 2113-08-809#2/24.07.2023 г. на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали; 2. вреда от такъв административен акт в размер на платеното адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на акта по административен ред и 3. причинна връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и настъпилия вредоносен резултат необходимостта поради липса на специални юридически знания лицето да използва защитник, който да му окаже съответното съдействие. Неоснователно е становището в касационната жалба, че плащането по договора за правна защита и съдействие не е в пряка причинно-следствена връзка с разпореждането. Доколкото вредата може да произтича от намаление на имуществото на едно лице, то в случая е налице претърпяна вреда от страна на С. Б., произтекла от платеното адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав приема и довода на административния съд, че вредите са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. явяват се адекватно следствие от увреждането - чл.4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправния резултат и тяхната обусловена свързаност с него. Неоснователно е и възражението на Прокуратурата на Република България, че преписката е била върната и следователно вреди не се дължат. Настоящият случай е отклонение от общото правило, че липсва пряка връзка в случаите, когато преписката е върната за ново произнасяне от административния орган, тъй като с оспорването си пред съда лицето е постигнало целта си да получи законосъобразно произнасяне по искането си за отпускане на лична пенсия. Освен това липсва друг ред, по който да възстанови вредите си, изразени в намаляване на имуществото му, поради ангажиране на адвокатска помощ. В случая е доказано по безспорен начин основанието за плащане и размера на адвокатското възнаграждение. Според Договора за правна защита и съдействие е уговорено възнаграждение от 500,00 лева, платени в брой, като ищцата дори претендира по-малко от реално заплатената сума. Адвокатското възнаграждение за процесуална защита във връзка с оспорването по административен ред следва да се квалифицира като вреда намаление на имуществото на засегнатото лице с размера на адвокатското възнаграждение, непосредствено произтичаща от незаконосъобразен административен акт. По отношение на възражението на касатора за размера на обезщетението като определен в размера на заплатения адвокатски хонорар по Наредба 1 от 9 юли за минималните адвокатски възнаграждения и несъобразяване на първоинстанционния съд с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, настоящата инстанция намира, че определеният размер отговаря на реално осъществената процесуална защита и съдействие и не следва да бъде определяно обезщетение в размер под минималния определен по чл. 8, ал. 2, т.2 от Наредбата, а и страна претендира само част от реално заплатената сума. Съдът правилно е съобразил фактическата и правна сложност на оспорването по административен ред, както и очевидно активната позиция на процесуалния представител на ищцата, както пред административния орган, така ив проведения понастоящем исков процес. Поради тези съображения обжалваното решение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила във всички негови части, включително по отношение на присъденото адвокатско възнаграждение пред първата инстанция. Предвид изхода на делото, следва на ответната страна да бъдат присъдени разноски за касационното производство в размер на 400 лева за процесуално представителство по договор за правна защита и съдействие от 02.04.2024 г. По отношение на възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ответната по настоящото производство страна настоящата инстанция намира същото за неоснователно, доколкото с оглед фактическата и правна сложност на настоящото производство същото не надхвърля обичайно присъжданите на процесуалните представители разноски по дела с подобен характер. В този смисъл е и указанието на СЕС по дело С-438/22 съдът да преценява във всеки конкретен случай релевантните обстоятелства, характеризиращи случая, както икономическият и правен контекст, в който той се вписва. Безспорно не можем да очакваме всяко едно лице да може подробно и в дълбочина да познава осигурителното и пенсионното законодателство на България, така че да защити самостоятелно и адекватно правата си по възникнали спорове в тези области. Още по-малко можем да разчитаме на това във връзка с исковите производства, където има особени процесуални правила и ответникът би бил в облагодетелствана позиция, използвайки знанията и услугите на юрисконсултите си. Това би лишило от смисъл и необходимост адвокатската професия, а не това е идеята, защитавана от Съда на Европейския съюз в решението по дело С-438/22, касаещо неограничаването на конкуренцията. Ето защо, съдът намира за разумна сумата, заплатена от ищцата за адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение