Решение № 12457 от 4.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9802/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Казино енд гейминг индъстри ЕООД, ЕИК 175392477, седалище и адрес на управление гр. София, [улица], представлявано от управителя А. Ангелов, чрез адв. Трифонова, срещу Решение 11386/02.04.2025 г., постановено по адм. д. 1849/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт (РАПРА) П-22220422135992-003-001/17.10.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение 1831/28.12.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП, с който са поправени очевидни фактически грешки в РА Р-22220420000622-091-001/31.05.2022 г. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на първостепенния съд да съобрази, че с оспорването на РАПРА следва да се счита оспорен и поправеният с него РА, доколкото при влизането в сила на решението, с което се отхвърля жалбата срещу РАПРА последният се счита неразделна част от поправения РА. Инвокира се искане за отмяна на първоинстанционното решение и за отмяна на РА с присъждане на деловодните разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП София, чрез юрк. Михайлова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с доводи, че чрез оспорване на РАПРА дружеството се домогва да санира пропуска си за оспори поправения РА. В този аспект претендираните разноски не съответстват на фактите по спора и са прекомерни. От страна на администрацията се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 400 лв. Прокурорът от ВКП дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е основателна, но не поради изложените в нея съображения: Липсва спор между страните, че с РА Р-22220420000622-091-001/31.05.2022 г. в тежест на Казино енд гейминг индъстри ЕООД са установени задължения по ЗДДФЛ, за корпоративен данък, по ДОО за осигурители, за вноски за УПФ за осигурители, по ЗЗО, и за УПФ за осигурители, в размер на 155 604,50 лв., от които внесена е сумата 98023,36 лв., дължима е сума 99163,08 лв., а надвнесената сума за възстановяване е 1072,12 лв. Въз основа на молба от член на ревизиращия екип е извършена проверка, в резултат на което е извършена поправка в таблица 1 на РА от 27.09.2021 г., а именно: за данъчен период м. 11.2015 г. по ЗДДФЛ неправилно в РА е отразено, че при дължима лихва от 0,06 лв., лицето е внесло 0,32 лв., вследствие на което е налице надвнесена сума от 0,26 лв. В РАПРА е отразено, че дължимата и внесената лихва са в еднакъв размер (0,32 лв.), поради което не е налице надвнесена сума; за данъчен период м. 11.2015 г. за вноски за ДОО неправилно в РА е отразено, че при дължима лихва от 0,19 лв., лицето е внесло 1,02 лв., вследствие на което е налице надвнесена сума от 0,83 лв. В РАПРА е отразено, че дължимата и внесената лихва са в еднакъв размер (0,19 лв.), поради което не е налице надвнесена сума; за данъчен период м. 11.2015 г. за вноски за 3О неправилно в РА е отразено, че при дължима лихва от 0,08 лв., лицето е внесло 0,44 лв., вследствие на което е налице надвнесена сума от 0,36 лв. В РАПРА е отразено, че дължимата и внесената лихва са в еднакъв размер (0,08 лв.), поради което не е налице надвнесена сума; за данъчен период м. 11.2015 г. за вноски за УПФ неправилно в РА е отразено, че при дължима лихва от 0,05 лв., лицето е внесло 0,27 лв., вследствие на което е налице надвнесена сума от 0,22 лв. В РАПРА е отразено, че дължимата и внесената лихва са в еднакъв размер (0,27 лв.), поради което не е налице надвнесена сума. за данъчен период м. 09.2017 г. по ЗДДФЛ неправилно в РА е отразено, че при дължима главница от 114,48 лв., лицето е внесло 343,44 лв., вследствие на което е налице надвнесена сума от 228,96 лв. В РАПРА е отразено, че дължимата и внесената главница са в еднакъв размер (114,48 лв.), поради което не е налице надвнесена сума. за данъчен период м. 09.2017 г. за вноски за 3О неправилно в РА е отразено, че при дължима главница от 137,83 лв., лицето е внесло 413,49 лв., вследствие на което е налице надвнесена сума от 275,66 лв. В РАПРА е отразено, че дължимата и внесената главница са в еднакъв размер (137,83 лв.), поради което не е налице надвнесена сума Въз основа на изложеното таблица 3 на РАПРА добива следното съдържание: Ревизираният следва да внесе в републиканския бюджет не 57 581,14 лв., както е според РА (56 441,42 лв. допълнително установените задължения + 1 139,72 лв. декларирани, но невнесени задължения за данъци и ЗОВ), или 58 653,26 лв. дължимата сума по таблица 1 в колона 11 - 1 072,12 лв. установена надвенесена сума), а 58 087,43 лв. (56 441,42 лв. допълнително установените задължения + 1 646,01 лв. декларирани, но невнесени задължения за данъци и ЗОВ), или 58 653,26 лв. дължимата сума по таблица 1 в колона 11 - 565,83 лв. установена надвенесена сума. Видно от съдържанието на таблица 3 на РАПРА, различия касаят установените задължения за корпоративен данък според РА че дължимата сума за този данък е 33 923,24 лв., а според РАПРА тази сума е 34 429,53 лв., т. е. разликата е в размер на 506,29 лв. При изложените факти АССГ е обосновал извод за допустимост и неоснователност на жалбата срещу РАПРА, тъй като с него са отстранени описаните пропуски на издателите на РА. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Оспореният пред АССГ ревизионен акт е постановен в производство по чл. 133, ал. 3 ДОПК за поправка на очевидни фактически грешки в издадения ревизионен акт. Нормата предоставя възможност на органа по приходите служебно или по молба на заинтересованото лице да поправи очевидна фактическа грешка в ревизионния акт, като в този случай се издава ревизионен акт без да са необходими заповед за възлагане на ревизия и ревизионен акт. Принципът, че поправката на очевидни фактически грешки не е ограничена във времето, е последователно прилаган в уредбата на този вид производства както при издаване на административни актове, така и при постановяване на съдебни решения по граждански и административни дела. Институтът на явната фактическа грешка предполага несъответствие между формираната воля на органа и нейното външно изразяване. От доктрината и от постоянната съдебна практика следва, че поправката на такава грешка не може да се изрази в изменяне или отмяна на вече формираната воля, изразена в акта. Това е и причината актът за поправка на ЯФГ да не е скрепен с преклузивен срок за издаване. С него принципно не трябва да се накърняват правата на страната адресат на акта. В ревизионното производство това означава, че в резултат на поправката на акта не следва да се достига да изменение на вече установеното задължение с издадения РА. Съдържанието на РА, на молбата за поправката му и на самия РАПРА показват, че не е налице хипотезата на противоречие между формираната воля на органа и нейното външно изразяване, а на констатация, че е налице различие между приетите за установени като надвнесени суми за посочените по-горе задължения и действителното фактическо положение. Съществен реквизит на РА чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК е разпоредителната негова част, с която се определят правата, задълженията или отговорностите и начинът и срокът за изпълнението им. Последващо обективираната констатация на органа по приходите, че от Казино енд гейминг индъстри ЕООД са надвнесени суми в по-малък размер от отразените в РА, в резултат на което задължението на корпоративен данък е в по-голям размер от този в РА не може да се квалифицира като противоречие между формираната воля на органа и нейното външно изразяване и изключва приложението на чл. 133, ал. 3, изр. 2 ДОПК. Изложеното обуславя основателност на касационната жалба, макар и не по изложените в нея съображения. Решението, с което е отхвърлена жалбата срещу РАПРА, следва да се отмени като вместо това се постанови отмяна на РАПРА. Без това да се отразява на изхода на спора, неоснователен е касационният довод, че след като РАПРА се счита неразделна част от поправения РА, жалбата срещу РАПРА следва да се счита и подадена срещу РА. При липсата на спор, че издаденият на 31.05.2022 г. РА е връчен на адресата си електронно същия ден и че не е оспорен пред директора на дирекция ОДОП София, оплакванията за незаконосъобразност на този РА са преклудирани. Изходът на делото и своевременно заявеното искане обуславят присъждане на разноски, каквито касаторът претендира в общ размер на 4464,70 лв. за двете инстанции - 464,70 лв. държавна такса и по 2000 лв. възнаграждение за адвокат. Основателно е възражението за прекомерност на последното предвид липсата на фактическа или правна усложненост на спора и процесуална позиция на страната отсъствие на доводи по възраженията на администрацията. Като съответстващ на принципите справедливост и обоснованост този състав възприема сумата 1000 лв. възнаграждение за правна защита и съдействие за двете инстанции. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховния административен съд, Първо отделение