Решение № 2262 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11253/2011 г.

Решение № 2262 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11253/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Росен Николов Петров от гр. Варна срещу решение № 3506 от 13.07.2011 г., постановено от Административен съд София - град по адм. дело № 1792/2011 г. Чрез пълномощника си касаторът поддържа, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяната му, както и тази на обжалваната заповед. Ответникът - Директорът на ГД "Гранична полиция", чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустими. За да се произнесе по същество, съобрази следното: С обжалваното решение Административен съд София - град e потвърдил заповед № 4041 от 16.10.2009 г. на ВНД директор на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, с която е прекратено служебното правоотношение на Росен Николов Петров като държавен служител на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, буква "д" от ЗМВР, поради установяване наличието на обстоятелства по чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят е работил като полицай в група "Охрана на държавната граница" на ГПУ - Варна, поради което заповедта е издадена от компетентния административен орган по чл. 246, т. 2 във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР, в изискуемата се писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 269 от ЗМВР. Спазена е и процедурата по издаването и връчването на акта, не е налице нарушение на материалния закон, което при постановения правен резултат да е довело до незаконосъобразност и на съдебното решение. Преценката на общите и специфични изисквания по чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР се прави не само при постъпване на работа, но и за вече назначените държавни служители в МВР, за обективна невъзможност да изпълняват задълженията си. Едно от изискванията на чл. 179, ал. 2, т. 1 ЗМВР е лицето да не е освободено от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. Видно от материалите по делото спрямо касатора Петров е било наложено административно наказание "глоба" по чл. 78а от НК за извършено от него престъпление по чл. 216, ал. 4 във вр. ал. 1 от НК. Противно на твърденията на касатора този факт не е основание за дисциплинарно уволнение (арг. чл. 230, ал. 1 от ППЗМВР във вр. чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗМВР), тъй като в тази хипотеза лицето се счита за неосъждано. Поради това е изпълнено условието по чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР. Разпоредбата е императивна и след като е установено обстоятелството по чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР - наложено административно наказание на основание чл. 78а от НК за извършено умишлено престъпление от общ характер, административният орган няма право на преценка и действа при обвързана компетентност. Вярно е, че наличието на това обстоятелство е установено още през 2003 г., когато органът е узнал за влязлото в сила съдебно решение, а разпоредбата е действаща от 2006 г. При липса на визиран срок, в който същият да е длъжен да прекрати правоотношението със служителя, не може да се приеме, че законът или целта му са нарушени. Що се касае до развитите доводи относно института на реабилитацията, те са ирелевантни поради липса на осъждане за умишлено престъпление от общ характер. Неотносимо за спора е и наложеното във връзка със същото деяние дисциплинарно наказание "порицание" на Петров през 2001 г. Предвид изложеното, като е прекратил служебното правоотношение на касатора на посоченото в заповедта основание, ВНД директор на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР е издал заповедта си в съответствие с материалния закон. Не са налице касационни основания за отмяна на постановеното първоинстанционно решение и то следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,