Решение № 745 от 5.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1275/2010 г.

Решение № 745 от 5.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1275/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на С. община за отмяна на влязло в сила решение № 1378 от 9.11.09 г., постановено по гр. дело № 653/09 г. на Софийски апелативен съд и оставеното с него в сила решение от 10.01.07 г. по гр. дело № 2049/05 г. на Софийски градски съд. С него С. община е осъдена да заплати на Т. М. Я. и на Л. Д. Я. на основание чл. 1 ЗОДОВ сумата 37 496 лв-обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в невъзможност да ползват и се разпореждат с дадения им в обезщетение апартамент в периода 27.07.2000 г. - 27.07.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 27.07.00 г. до окончателното изплащане на сумата и по 2 500 лв обезщетение за неимуществени вреди за същия период. Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че след постановяване на атакуваното решение се е снабдил с нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, както и са настъпили нови обстоятелства. Представя Инструкция за ползването и стопанисването на оборотния жилищен фонд на СНС; молба от А. Я. до СО от 3.09.03 г.; докладна записка от 16.02.04 г. до кмета на СО; декларация от А. Я. от 16.10.03 г.; писмо от 9.03.04 г. до СО от А. Г. № РД-41-33/17.02.04 г. по чл. 100 З. за определяне на обезщетение на А. Г. от 26.05.05 г. относно обезщетяването на Т. Я. записка до кмета на СО от 3.06.05 г.; заявление от 16.10.03 г. от А. Я. приложени към молбата за отмяна писмени доказателства са приложени в кориците на делото. Ответниците по молбата Т. М. Я. и Л. Д. Я. чрез пълномощника си адв. Милена М. молят да бъде оставена без уважение. Претендират за разноски. Представителят на В. касационна прокуратура е на становище, че молбата за отмяна е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тези три законови предпоставки трябва да са налице кумулативно. Необходимо е новите обстоятелства или новите доказателства да са съществували преди постановяване на решението, но да не са могли да бъдат известни на страната или да не е била в състояние да се снабди своевременно с тях. Основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са само юридически и доказателствени факти, които са релевантни за спорното право. Не е ново доказателство това, което е могло да бъде известно на страната, ако тя бе проявила дължимата грижа за издирването и представянето им по делото, както е в случая. Представените с молбата писмени доказателства, отнасящи се до отчуждаването на недвижим имот, собственост на М. и А. Я. и съответно обезщетяването на сина им - Т. Я. и семейството му с жилище нямат характер на новооткрити доказателства и не се отнасят за новооткрити обстоятелства, за да обосноват отмяна на влязлото в сила решение. Приложените документи са заверени с печат на Архив Д-я"ИО" при СО, т. е. С. община е могла да се снабди с тях своевременно и да ги представи като доказателства по делото. Въведените факти като нови обстоятелства са въвод във владение на Т. Я. в жилището, отредено в обезщетение на 5.06.08 г. и до предаването му настаняването на същия и четиричленното му семейство в оборотно жилище със заповед № 1658/30.07.87 г. Тези обстоятелства не са нови, а са били предмет на разглеждане от съдебните инстанции - настаняването в оборотно жилище е заявено в исковата молба, а въводът във владение е заявен в съдебно заседание, проведено на 7.10.09 г. пред Софийския апелативен съд. Доводите в молбата за отмяна за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционната и въззивната инстанции биха могли да се квалифицират като касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК. Ето защо настоящият състав приема, че молбата за отмяна на влезлите в сила решения е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК молителят следва да бъде осъден да заплати на ответниците по молбата направените разноски в размер на 2500 лв, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения, Върховният касационен съд, IV г. о.