Решение № 4445 от 4.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2491/2018 г.

Решение № 4445 от 4.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2491/2018 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Б., подадена чрез старши юрисконсулт Е. Т., против Решение № 2158/13.12.2017 г., постановено по административно дело № 2593/2017 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отменен Ревизионен акт № Р-03-1305355-091-001/9.04.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 188/10.07.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Б., в частта, с която на лицето Р. М. К. са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2007 г. - главница в размер на 1 557,87 лева и лихва в размер на 1 200,55 лева и за 2008 г. - главница в размер на 25,69 лева и лихва в размер на 15,92 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на оспореното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, след което да се измени ревизионния акт, като се определи данък за 2007 г. в размер на 1 531,66 лева главница и лихви за забава в размер на 1 176,60 лева. Изложени са съображения, според които неправилно съдът е изключил от разходите за 2007 г., сумите, необходими за издръжка по данни на НСИ, както и сумите за дневни разходи, определени съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, за дните, когато лицето е пребивавало във Франция, в резултат на което е приел, че не се установява недостиг на парични средства, мотивирало го да отмени ревизионния акт. Ответната страна Р. М. К. чрез пълномощник - адвокат Г. А., оспорва касационната жалба чрез депозиран по делото писмен отговор, в който се съдържат доводи в подкрепа на оспорения съдебен акт, с молба да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на Административен съд - Б. да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който на лицето Р. М. К. са установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. - главница в размер на 1 557,87 лева и лихва в размер на 1 200,55 лева и за 2008 г. - главница в размер на 25,69 лева и лихва в размер на 15,92 лева. В хода на ревизионното производство въз основа на събраните доказателства и чрез изготвяне на баланс на приходите и разходите на домакинството на ревизираното лице, приходните органи са установили превишение на имуществото и извършените разходи спрямо размера на декларираните доходи, поради което са приели наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на лицето, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Административен съд - Б. е извършил цялостна проверка на оспорения ревизионен акт, след което е приел, че същият е валиден, издаден е в съответната законоустановена форма, при спазване на производствените правила, но в нарушение на приложимия материален закон. Основният спор по делото е свързан с формирането и определянето на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, въз основа на която на ревизираното лице е установен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. На първо място, правилно първоинстанционният съд е установил, че при определяне на паричните потоци за съответните периоди, приходната администрация е използвала незаконосъобразен подход, а именно формирани са моментни салда, като общия сбор от тези отрицателни салда, е използван като основа за облагане по реда на чл. 122 ДОПК. Този подход е незаконосъобразен, с оглед разпоредбата на чл. 17 ЗДДФЛ, съгласно която данъчната основа за облагане с данък е годишна и следва да обхваща доходите от всички източници за съответната година. Съгласно приложимите материални норми от ЗДДФЛ, облагането с данък върху доходите следва да се извършва на годишна база, като дължимият данък се определя съобразно годишния облагаем доход, изчислен на база приходите и разходите за целия период на календарната година. На следващо място, настоящата съдебна инстанция споделя правните изводи, възприети от първостепенния съд относно изключване от разходната част на сумите за дневни разходи, изчислени от приходните органи съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, за времето през което ревизираното лице е пребивавало във Франция. Според заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза тези суми са в общ размер на 13 895,35 лева, от които 13 309,33 лева за 2007 г. и 586,02 лева за 2008 г. От представени по делото декларации, подписани от лицето Ж.-Ф. Р. е установено, че в периода от януари 2007 г. до декември 2012 г., Р. К. и неговата съпруга многократно са отсядали в дома му, през което време са били изцяло негови гости. Освен това, следва да се отбележи, че Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина е неприложима в конкретния случай, тъй като е установено основанието за престоя в чужбина, както и обстоятелствата, във връзка с този престой. С посочената наредба се уреждат условията и редът за командироване, осъществяване и отчитане на служебните командировки и специализации в чужбина, правата и задълженията на командироващите органи и на командированите лица. Същата би била приложима за определяне на дневните разходи на лице, пребиваващо в чужбина, но само когато не е установена конкретната цел за пребиваването му, докато в случая престоят във Франция е бил по повод лечението на чл. от семейството на ревизирания. Изключвайки посочените по-горе суми от разходната част за 2007 г. и 2008 г., и изчислявайки съотношение между приходите и разходите на годишна основа, действително се установява, че няма недостиг на парични средства, както и приел Административен съд - Б.. С. не се установява основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, респективно липсва данъчна основа за облагане по особения ред, което обуславя материалната незаконосъобразност на ревизионния акт. Тъй като определения с ревизионния акт данък за 2007 г. е недължим по основание и размер, безпредметно се явява поддържаното от ответника по касационната жалба възражение за изтекла погасителна давност за този период. По изложените мотиви, съдебното решение следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. При този изход на спора, неоснователно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а от страна на ответника по касация не са поискани разноски. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение