Решение № 4913 от 18.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 565/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР, чрез юрк. Маркова срещу решение 361 от 15.11.2021 г. по адм. дело 423/2021 г. на Административен съд Велико Търново, с което по жалба на Р. Русев е отменена заповед 328з - 1988/16.06.2021г. за отказ за снемане на полицейска регистрация. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът неправилно е счел, че полицейската регистрация е извършена в нарушение на закона и е достигнал до погрешни правни изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Сочи, че не са налице основания за снемане на полицейската регистрация. Иска да се отмени обжалваното решение и се реши спорът по същество като се отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското, претендирано от насрещната страна. Ответникът по касационната жалба Р. Русев в представени писмени бележки, чрез адв. Матева и лично в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение като правилно да остане в сила. Позовава се на решение на СЕС от 30.01.2024г. по дело С -118/2022г. и моли да бъде взето предвид. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира оспореното решение за правилно и в унисон с решение на СЕС от 30.01.2024г. по дело С -118/2022г., поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: За да се произнесе по спора, съдът е установил, че Русев е подал заявление на осн. чл.18 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация до директора на ОДМВР - Велико Търново на 21.04.2021г.за заличаване на полицейска му регистрация. След извършената от ОДМВР - Велико Търново проверка по подаденото заявление е установено, че Русев има извършена в РУ Горна Оряховица полицейска регистрация 4967 от 26.04.1977г. за кражба на МПС пред месец декември 1976г., откраднат лек автомобил "Лада" и касетофон, деяние по чл.346 от НК. С присъда от 28.07.1977г., постановена по НОХД 321/1977г. на РС Горна Оряховица, Русев е признат за виновен за извършени престъпления по чл.346 ,ал.2, б "а" , пр.2, вр. с чл.20, ал.2, чл.63, ал.1, т.4 от НК и на основание чл.23 от НК му е определено едно общо наказание "лишаване от свобода" за срок от осем месеца, изпълнението, на което е отложено на осн. чл.66 от НК за срок от три години. Р. Русев е реабилитиран по право на 06.06.1995г. С обжалваната заповед 3286з-1988/16.06.2021 г., директорът на ГД Национална полиция е отказал снемане на полицейска регистрация 4967 от 26.04.1997г., извършена в РУ Горна Оряховица при ОДМВР Велико Търново на Р. Русев, поради отсъствие на предпоставките по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. При тези фактически обстоятелства съдът е приел от правна страна, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, в предписаните от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел за безспорно, че Русев е бил непълнолетен към датата полицейската регистрация и е осъден за престъпление от общ характер. Според АС полицейската регистрация е извършена при действието на ЗНМ (обн. ДВ, бр.89 от 9.11.1976г. - чл.26, т.2 от ЗНМ и Инструкция 1 -90/10.1.1973г. за организация на работата по криминалистична регистрация на лицата, извършили престъпления от общ характер, както и че преценката за законосъобразност на същата следва да се извърши, съобразно тези актове. Съдът е взел предвид, че т.3 от посочената Инструкция, допуска криминалистична регистрация само на лица от 18 до 70 годишна възраст, т. е само на пълнолетни, а към момента на извършването й жалбоподателят е бил непълнолетен, а също така не е осъждан за същото или друго престъпление в условията на рецидив, нито пък е извършил друго тежко престъпление, съгласно чл.93, т.7 от НК. Съдът е направил извод, че съответната регистрация е извършена в нарушение на действащия към момента нормативен акт, уреждащ реда за регистрация, поради което е налице обстоятелството по чл.68, ал.6, т.1 от ЗМВР, водещо и до материална незаконосъобразност на оспорената заповед. На следващо място е прието, че е била налице хипотезата на чл.45 от ЗЗЛД за снемане на регистрацията, а именно отпаднала е целта на обработването им и доколкото в ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) 2016/680 на ЕП и на Съвета от 27.04.2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни, съгласно която следва да бъдат установени срокове за изтриване на данните от администратора или техен периодичен преглед , липсата на подобен срок в българското законодателство, отдалечеността на извършената регистрация и липсата на други прояви на жалбоподателя, оспорваната заповед противоречи на целта на закона. Решението е правилно и не страда от визираните в касационната жалба пороци за неговата отмяна. Фактическата обстановка е установена правилно от решаващият съд, като са обсъдени наведените доводи и възражения на страните, представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и изведени правилни изводи за противоречие на обжалваната заповед с материалния закон и неговата цел. В случая, съдът е счел наличие на основанието за снемането на полицейската регистрация по чл.68, ал.1, т.1 от ЗМВР. Съгласно посочената разпоредба, полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато регистрацията е извършена в нарушение на закона. Преценката дали е налице основанието по чл. 68, ал. 6, т. 1 ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация означава да се прецени дали са изпълнени изискванията по чл. 68, ал. 1 ЗМВР за извършване на полицейска регистрация на лицето. Правилно в оспореното решение, съдът е приел, че в обсъжданата хипотеза по чл. 68, ал. 6, т. 1 ЗМВР, релевантни са само обстоятелствата във връзка с изпълнение на елементите на фактическия състав по чл. 68, ал. 1 ЗМВР, посочени по-горе, при осъществяване на които полицейските органи разполагат с правомощието да извършат полицейска регистрация. Правилно съдът е извършил тази преценка, съгласно действащият към извършването на регистрацията ЗНМ( обн. ДВ, бр.89 от 9.11.1976г.) - чл.26, т.2 от ЗНМ и Инструкция 1 -90/10.1.1973г. за организация на работата по криминалистична регистрация на лицата, извършили престъпления от общ характер и е стигнал до извод, че към момента на извършването й жалбоподателят е бил непълнолетен, а т. 3 от посочената Инструкция допуска криминалистична регистрация само на лица от 18 до 70 годишна възраст, както и обстоятелството, че не е осъждан за същото или друго престъпление в условията на рецидив, нито пък е извършил друго тежко престъпление, съгласно чл.97, т.3 от НК, то регистрацията е извършена в нарушение на закона и е налице основанието по чл.68, ал.6, т.1 от ЗМВР за снемането й. Настоящата съдебна инстанция споделя напълно изводите на АС - Велико Търново за противоречие на оспорената заповед с материалния закон и неговата цел и не е необходимо да ги преповтаря като на осн. чл.221, ал.2, изр. второ от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Доколкото след постановяване на оспореното решение е налице произнасяне с решение от 30.01.2024г. по дело С -118/22г. на СЕС с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл.267 ДФЕС от Върховен административен съд с предмет тълкуване на чл.5 във вр. с чл.13, пар.2, буква б) и параграф 3 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета и даденото тълкуване от СЕС в посоченото решение е задължително както за съдилищата, така и за административните органи, настоящата инстанция счита за необходимо да изложи следните допълнителни съображения. Не е спорно, че в българското законодателство и по специално в ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (26), съгласно която следва да бъдат установени срокове за изтриването на данните от администратора или техен периодичен преглед. Доколкото чл.5 от Директива (ЕС) 2016/680 оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриване на посочените данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им, СЕС в т.70 от Решението си по дело С -118/22 отбелязва, че за да са "подходящи" сроковете за такава периодична проверка трябва в съответствие с чл.4, параграф 1, букви в) и д) от тази директива в светлината на чл.52, параграф 1 от Хартата в крайна сметка да позволят изтриване на разглежданите данни, когато съхранението им вече не е необходимо. Според даденото тълкуване в решението, подобно изискване не е изпълнено, когато, както в случая, единствената хипотеза, в която националното законодателство предвижда такова изтриване по отношение на лице, осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, е настъпването на смъртта му. В решението на СЕС от 30.01.2024г. по дело С -118/22г. е дадено задължително тълкуване, че чл.4, параграф 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл.5 и 10, чл.13, параграф 2, буква б) и чл.16, параграф 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по - конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Дадените разрешения с цитираното решение на СЕС са напълно относими по спора в настоящото производство. В оспорения акт липсва анализ, относно личността на жалбоподателя, осъщественото от него престъпно деяние, за което е бил осъден и реабилитиран, за целите за защита националната сигурност ли се съхраняват и обработват данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, налице ли са други данни за извършени от лицето престъпления и противообществени прояви, не е взет предвид и обсъден изминалия продължителен период от време от извършване на деянието, за което е осъдено лицето, периода от изтърпяване на наказанието до датата на подаване на искането за снемане на полицейската регистрация. Липсва анализ и оценка, както и извършване на проверка от органа, дали съхранението на данните все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани. При новото произнасяне, органът освен да събере относимите доказателства, следва да извърши пълен и обстоен анализ на същите и да постанови своя акт при излагане на конкретни фактически съображения, относно необходимостта от съхранение на личните данни за целите, за които са били обработвани при съобразяване с мотивите на настоящото решение и дадените разрешения по казуса с Решението от 30.01.2024г. по дело С -118/22г. на СЕС. Решението като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане в полза на ответника следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., доказани по основание и размер с представеният по делото договор за правна защита и съдействие от 25.02.2022г., платими от ГД Национални полиция - МВР. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като размерът е под предвидения в чл.8, ал.2, т.3 и чл.9, ал.3 от Наредба 1 то 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер, освен горното възражението е бланкетно и немотивирано и несъобразено с фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,