Решение № 13584 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5241/2012 г.

Решение № 13584 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5241/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 458 от 27.02.2012 г. по адм. дело № 2632/2011 г. Административен съд - Пловдив е отменил решение № 371/18.08.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Пловдив, и потвърденото с него разпореждане № О-15-000-00-00418306 от 5.07.2011 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО при РУСО - Пловдив. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив с молба да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответната страна - Гергана Веселинова Сталева не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура счита същата за неоснователна, а решението на Административния съд за правилно, постановено на основата на обосновани и законосъобразни правни изводи. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд - Пловдив е решение № 371/18.08.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на касатора против разпореждане № О-15-000-00-00418306 от 5.07.2011 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО при РУСО - гр. Пловдив. С въпросното разпореждане е отказано отпускането на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по подадена молба-декларация по чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) с вх. № 15-155-01-00005683 от 17.06.2011 г. на РУСО - гр. Пловдив. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по казуса. На 25.03.2009 г. Гергана Веселинова Сталева е декларирала пред ТД на НАП - Пловдив, че упражнява трудова дейност като земеделски производител и е заявила вид осигуряване: за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, както и за общо заболяване и майчинство, считано от 1.03.2009 г. Като мотив за отказа, направен с разпореждането, административният орган е посочил, че съгласно чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО лицата, регистрирани като земеделски производители са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, като на основание чл. 4, ал. 4 от КСО по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство, но само, ако подадат в 7-мо дневен срок от започване на трудовата дейност декларация за вида на осигуряването в НАП, съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Прието е, че жалбоподателката е подала декларацията си след изтичането на този срок на 25.03.2009 г., с начало на трудова дейност и на осигуряване от 1.03.2009 г. За да уважи жалбата, с която е бил сезиран, с подложения на касация съдебен акт, Пловдивският административен съд е приел, че жалбоподателката има качеството на осигурено лице за риска общо заболяване и майчинство и съответно има право на такова парично обезщетение. Съгласно чл. 52а от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. По делото не се оспорва фактът, че Гергана Сталева е внасяла дължимите осигурителни вноски за фонд "Общо заболяване и майчинство" за изискуемия период от 12 месеца, считано от 1.03.2009 г. до 1.04.2010 г. Така към 15.04.2010 г. - датата на настъпване на осигурителния риск бременност и раждане, установен с болничен лист № 2483088, серия А - 2008 г., жалбоподателката има придобит изискуем стаж по чл. 52а от КСО, попада в кръга на осигурените лица по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО и като самоосигуряващо се лице - земеделски производител е избрала да се осигурява за общо заболяване и майчинство с подадената при започване на трудовата дейност декларация по чл. 1, ал. 3 на НООСЛБГРЧМЛ. В редакцията на цитираната Наредба, действаща по време на подаването на декларацията, преди изменението й с ДВ, бр. 2/2010 г., е предвидено, че видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност. Правилно първоинстанционният съд е приел за ненамиращо опора в нормативната уредба и съответно незаконосъобразно становището на административния орган, че Сталева няма право да се осигурява за общо заболяване и майчинство и към датата на настъпване на осигурителния риск не е придобила съответните осигурителни права, защото не е подала декларацията в срока по чл. 1, ал. 3 на НООСЛБГРЧМЛ. С ДВ, бр. 2/2010 г. е въведено допълнение на разпоредбата, с което е предвидено, че при започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Това изменение наистина налага изводът, че с изтичането на този срок се преклудира правото на самоосигуряващото се лице първоначално да избира вида на осигуряването. В тази редакция, обаче, нормата на чл. 1, ал. 3 от Наредбата не е действала по време на подаването на декларацията, с която Гергана Сталева е избрала да се осигурява за риска общо заболяване и майчинство. В подкрепа на този извод следва да се посочи, че в актуалната съдебна практика на ВАС се приема, че при действащата преди 2010 г. правна уредба изтичането на 7-дневния срок не е преклудирало правото на самоосигуряващото се лице първоначално да избира вида на осигуряването (напр. решение № 15215/13.12.2010 г. по адм. дело № 8568/2010 г., решение № 16052/29.12.2010 г. по адм. дело № 6268/2010 г. и др.). Предвид изложеното, първоинстанционният съд обосновано е приел, че към датата на настъпване на осигурителния риск, жалбоподателката е придобила изискуемия осигурителен стаж по чл. 52а, попада в кръга на осигурените лица по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО и като самоосигуряващо се лице е избрала да се осигурява и за общо заболяване и майчинство с подадената декларация по чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ. С оглед на това отказът на администрацията за отпускане на парично обезщетение по чл. 53 от КСО е незаконосъобразен. Като е съобразил горното, съдът правилно е отменил процесните административни актове и е върнал делото за ново произнасяне от административния орган в съответствие с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Поради това настоящият съдебен състав счита, че решението на Административен съд - Пловдив е правилно и не страда от наведените с касационната жалба пороци, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,