Решение № 8619 от 29.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5820/2009 г.

Решение № 8619 от 29.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5820/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Стефка Стоева Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане на Васил Драголов Драголов за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязлото в сила решение от 23.06.2008 г. по адм. дело № 459/2005 г. на Софийския градски съд, административно отделение, III-в състав, оставено в сила с решение № 13 от 05.01.2009 г. по адм. дело № 11783/2008 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Ответникът - главният директор на СУ "Социално осигуряване", не е взел становище. С решението, чиято отмяна се иска, Софийският градски съд е отхвърлил жалбата на Васил Драголов Драголов срещу решение № 355/12.08.2003 г. на главния директор на СУ "Социално осигуряване", с което е потвърдено разпореждане № 7/26.03.2003 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" за отказ да бъде преизчислена пенсията на молителя. Приел е, че административният орган правилно е приложил чл. 21, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и чл. 70, ал. 1 и ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), тъй като видно от заключението на вещото лице при преизчисляване на пенсията за посочения от заявителя нов базисен период 01.12.1986 - 30.11.1989 г. се получава пенсия в размер на 128, 28 лева, която е по-неблагоприятна от получаваната от жалбоподателя пенсия в размер 129, 37 лева, изчислена при базисен период 01.01.1988 - 31.12.1990 г. Тричленният състав на Върховния административен съд, шесто отделение, е оставил в сила обжалваното решение по съображения, че при преизчисляване на пенсията в конкретния случай на основание § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж личната пенсия за осигурителен стаж и възраст се приравнява на пенсия по чл. 68 КСО, поради което законосъобразно съдът по същество е приложил материалноправните разпоредби на кодекса, а не на Закона за пенсиите (отм.). Върховният административен съд, петчленен състав, намира искането за отмяна за неоснователно по следните съображения: За да бъде уважено искането за отмяна в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК е необходимо да са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. С искането за отмяна молителят представя удостоверение УП-2 изх. № 231/17.02.2009 г., издадено от Софийската адвокатска колегия, за което твърди, че удостоверява ново обстоятелство от съществено значение за спора, а именно, че за периода 01.04.1989 - 31.03.1992 г. брутното му трудово възнаграждение (доход за определяне размера на пенсията) на молителя е било в размер на 33 363, 75 лева. Молителят поддържа, че при първоначалното определяне на пенсията му, от датата на пенсионирането му на 01.05.1993 г. за същия базисен период е използвана погрешно отразена сума за брутно трудово възнаграждение в размер на 32 358, 75 лева вместо 33 363, 75 лева. В подкрепа на това твърдение молителят представя и копие от удостоверение УП-2 изх. № 254/14.07.1993 г., издадено от Софийската адвокатска колегия, в което е вписана сумата 32 358, 75 лева брутно трудово възнаграждение за периода 01.04.1989 - 31.03.1992 г. Молителят твърди, че при съпоставяне на данните в двете удостоверения се доказва разликата във вписания осигурителен доход за един и същ период. Последното цитирано удостоверение се съдържа в пенсионната преписка, приложена по делото, докато удостоверение УП-2 изх. № 231/17.02.2009 г. е създадено след влизането в сила на решението, чиято отмяна се иска. Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че представяните доказателства не сочат на нови обстоятелства от съществено значение за изхода на делото. С решението, чиято отмяна се иска, е потвърдено решението на главния директор на СУ "Социално осигуряване", с което е отказано преизчисляване на пенсията за различен от посочения в двете цитирани по-горе удостоверения базисен период, а именно 01.12.1986 - 30.11.1989 г. Следователно предметът на съдебния спор в производството по съществото на спора от фактическа страна е ограничен в рамките на този период. Фактическите обстоятелства, като невярно отразения осигурителен доход за друг базисен период, макар и използван за определяне на пенсията към датата на пенсионирането, са неотносими към спора по същество и не могат да обусловят различни от приетите от Софийския градски съд фактически и правни изводи, тъй като не попадат в спорния предмет на делото. Обстоятелства от значение за съществото на спора са само факти, които засягат брутното трудово възнаграждение за периода, посочен от молителя в заявлението за преизчисляване на пенсията, а именно 01.12.1986 - 30.11.1989 г., а новите доказателства са за периода 01.04.1989 - 31.03.1992 г. Новото обстоятелство за неправилно отразен размер на осигурителния доход за периода 01.04.1989 - 31.03.1992 г. не е от съществено значение за спора за законосъобразност на административния акт, издаден за периода 01.12.1986 - 30.11.1989 г., поради което не е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК. Недопустимо е в хода на съдебното производство да се променя базисният период за преизчисляване на пенсията, тъй като това следва да се направи пред компетентния административен орган с ново заявление за преизчисляване размера на пенсията по предвидения в Кодекса за социално осигуряване ред. Предвид изложеното искането за отмяна следва да се отхвърли, поради което и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,