Решение № 12557 от 8.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7371/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита от дискриминация и по касационна жалба на Сметната палата на Република България срещу Решение 1676/17.03.2021 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело 11857/2020 г. С обжалваното решение е отменено по жалба на Е. Данчева-Яворска Решение 669/23.10.2020 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията), Петчленен разширен заседателен състав, постановено по преписка 114/2019 г., преписката е изпратена на КЗД за ново произнасяне по жалбата на Е. Данчева-Яворска, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на съдебния акт, определен е шестмесечен срок за произнасяне на КЗД, считано от влизане в сила на постановения съдебен акт и Комисията е осъдена да заплати разноски по делото. В жалбата на КЗД се посочва, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, като с оглед изложеното в касационната жалба може да се направи извод, че касаторът счита, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че Комисията при постановяване на своето решение, е нарушила законовите изисквания относно формата и съдържанието, съгласно чл. 65, т. 5 и чл. 66 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) Сочи, че твърденията, че не е било съобразено оплакването на Е. Данчева-Яровска, че спрямо нея е осъществен тормоз, както и наличието на прояви, които накърняват достойнството и създават враждебна, унизителна и застрашителна работна среда, не се подкрепят от подробните мотиви на Комисията в оспореното решение. Оспорва извода на съда, че липсва задълбоченост на твърдените от жалбоподателката признаци за дискриминация. Не отговаряло на истината и твърдението на съда, за липсата на изводи, касаещи нарушения по чл. 13, чл. 14 и чл. 15 ЗЗДискр. Излага съображения, че решението на КЗД е законосъобразен административен акт. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което се потвърди Решение 669/23.10.2020 г. на КЗД. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и разноски за касационното производство. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Бешков и юрк. Главчев. В касационната жалба на Сметната палата на Република България (СП) се навеждат доводи, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че изводите на съда, че решението на КЗД е издадено в противоречие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му съгласно разпоредбите на чл. 65, т. 5 и чл. 66 ЗЗДискр., във връзка с чл. 59, ал. 2 АПК, са неправилни. Подробно обосновава и становището си, че мотивите на АССГ, за да отмени решението на КЗД, са неясни, нелогични и вътрешно противоречиви, както и изградени в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира юрисконсултско възнаграждение и разноски за двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Георгиева. Ответникът по касация Е. Данчева-Яворска оспорва касационните жалби. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация Д. Смиленова не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Първоинстанционният съд от фактическа страна е установил, че производството пред КЗД е започнало по жалба вх. 44-00-1320/19.04.2019 г. подадена от Е. Данчева-Яворска. В жалбата са наведени оплаквания за дискриминация осъществена от Д. Смиленова началник отдел Човешки ресурси и Сметна палата на Република България, за последните пет години. Конкретните оплаквания са за осъществено неравностойно третиране осъществено със следните фактически действия промяна на длъжностната характеристика на длъжността, която тя заема, с възлагане на допълнителни задължения, но без промяна на трудовото възнаграждение, преместване в друго работно помещение, без възможност за комуникация с колеги и достъп до работни документи, отнемане на паролата за достъп до служебната електронна поща и картата за градски транспорт, поставяне изцяло на субективна оценка относно работата през 2018 г. и твърдения за неизпълнение на възложените трудови задължения, оспорване на представените два болнични листа за ползван отпуск за временна неработоспособност, въпреки че тя е с трайно намалена работоспособност 72% определена от компетентен медицински орган. Първоначално заявените признаци, приети и от Комисията, в разпореждането за образуване на производството, са за осъществена дискриминация по признаци образование и увреждане, като и нарушение на чл. 13, ал. 1, чл. 14 и чл. 15 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), поради което преписката е разпределена на петчленен разширен заседателен състав. В заседание на КЗД на 26.02.2020 г., след уточнение на самата жалбоподателка, е заличен признакът увреждане и вместо него е добавен признакът лично положение. От фактическа страна съдът е установил още, че с разпореждане на председателя на КЗД е образувана преписка, за подадената жалба са уведомени ответниците, предоставена им е възможност за представяне на доказателства и становище, от която същите са се възползвали. От докладчика е изготвен доклад-заключение. Комисията е разгледала жалбата в открити заседания, за което са съставени протоколи, събрани са доказателства във връзка с исканията и твърденията на страните, разпитани са свидетели. За да отмени решението на КЗД и върне преписката за ново произнасяне, решаващият съд от правна страна е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, в пределите на неговата власт, при необходимия кворум и с необходимото мнозинство. Приел е, че решението е издадено в противоречие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му, съгласно разпоредбите на чл. 65, т. 5 и чл. 66 ЗЗДискр., в нарушение на административнопроизводствените правила. В тази връзка е изложил съображения, че неправилно Комисията е приела, че жалбата е допустима и не са налице пречки за образуване на производство по преписка 114/2019 г., тъй като не било съобразено, че жалбоподателят не е изяснил в достатъчна степен своите искания, нито е посочил с кое свое поведение Д. Смиленова началник отдел Човешки ресурси в СП, е осъществила дискриминация спрямо нея, както и в какво се изразява дискриминацията от страна на работодателя ѝ СП. Не е конкретизиран и периодът, през който се осъществява неравностойното третиране на работното място и тормозът, с оглед преценката по чл. 52, ал. 1 ЗЗДискр. Изясняването на тези обстоятелства било от съществено значение за изясняване предмета на спора, произнасяне по жалбата и разграничаване на отговорността, която следва да понесе всяка една от ответните страни. Не било съобразено оплакването на Е. Данчева-Яворска, че спрямо нея е осъществен тормоз, както и наличие на прояви, които накърняват достойнството ѝ и създават застрашителна, унизителна и застрашителна работна среда. Не било съобразено и заличаването на защитения признак увреждане и замяната му с лично положение. Приел е и, че неправилно КЗД е формирала извод за липата на нарушения на чл. 13, ал. 1, чл. 14 и чл. 15 ЗЗДискр., без да анализира представлява ли това дискриминация, неблагоприятно третиране на основата на защитен признак и налице ли е пряка причинно-следствена връзка между третирането и признака. В тази връзка е посочил, че за да е налице нарушение на посочените разпоредби от ЗЗДискр. е необходимо да се установи, че неблагоприятното третиране на служителя, е в причинна връзка с някой от защитените признаци. Посочил е и че Комисията не е направила разграничение между двата вида дискриминация пряка и непряка, не е направила сравнение със служители със сходно положение, не е събрала доказателства в тази връзка. Липсвал и анализ дали действително е налице тормоз. Решението е правилно, макар настоящата инстанция да не споделя всички доводи и съображения на решаващия съд. С Решение 669/23.10.2020 г. предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ, КЗД е: установила по отношение на Е. Данчева-Яворска, че ответната страна Д. Смиленова, началник отдел Човешки ресурси, дирекция Административно-информационно обслужване, не е осъществила дискриминация по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗДискр. във връзка с чл. 5 ЗЗДискр. тормоз на работното място по признаци образование и увреждане; установила, че ответната страна работодател Сметна палата на Република България, представлявана от Ц. Цветков не е осъществила нарушение на чл. 13, ал. 1, чл. 14, чл. 15 ЗЗДискр.; оставила без уважение жалба вх. 44-00-1320/19.04.2019 г. подадена от Е. Данчева-Яворска от гр. София, чрез адв. Й. Даскалов. В жалбата, с която е била сезирана КЗД (вх. 44-00-1320/19.04.2019 г.) от страна на Е. Данчева-Яворска са наведени оплаквания за осъществен тормоз и поставяне в неравностойно положение в сравнение с останалите служители от страна на Д. Смиленова, която е ръководител на отдел Човешки ресурси в СП и е пряк ръководител на жалбоподателката. Изложено е твърдение, че това е поради по-високата степен на образование, която притежава в сравнение с останалите служители в отдела, а също и поради влошеното ѝ здравословно състояние, което е наложило ползване на отпуски за временна неработоспособност. В жалбата са изложени конкретни факти, обосноваващи според жалоподателката осъществения тормоз и поставяне в неравностойно положение от страна на Смиленова. По отношение на работодателя СП е направено оплакване за осъществен тормоз и неблагоприятно третиране поради обжалването от негова страна на представени два болнични листа за временна неработоспособност. Предвид това, настоящата инстанция намира за неправилни доводите на решаващия съд, че неправилно Комисията е приела, че жалбата е допустима и не са налице пречки за образуване на производство по преписка 114/2019 г., тъй като не било съобразено, че жалбоподателят не е изяснил в достатъчна степен своите искания. Жалбоподателката ясно е направила своите оплаквания и е посочила конкретни факти във връзка с това, което е достатъчно за приемане на жалбата ѝ за допустима и разглеждането ѝ по същество. В това отношение Комисията не е допуснала нарушение. Конкретно са посочени оплакванията срещу Д. Смиленова пряк ръководител на жалбоподателката и срещу СП, като работодател на г-жа Данчева-Яворска. Правната квалификация на тези оплаквания е в правомощията на КЗД. Оплаквания за осъществена пряка или непряка дискриминация от страна на жалбоподателката липсват, липсват и конкретно изложени факти в тази връзка. Поради това настоящата инстанция не споделя доводите на решаващия съд, свързани с неизследването от страна на Комисията дали е налице пряка и непряка дискриминация и необходимото в тази връзка сравняване на лица в сходно положение. Твърденията на жалбоподателката са само за осъществен тормоз и неравностойно третиране на работното ѝ място, което Комисията правилно е квалифицирала като оплаквания за нарушение на чл. 13, ал. 1, чл. 14, чл. 15 ЗЗДискр. уреждащи защитата при упражняване правото на труд. Настоящата инстанция не споделя и доводите на решаващия съд, че оспорваното решение не отговаря на изискванията за формата и съдържанието му съгласно разпоредбите на чл. 65, т. 5 и чл. 66 ЗЗДискр. Решението на КЗД съдържа реквизитите посочени в чл. 66 ЗЗДискр, като с оглед липсата на установяване на осъществена дискриминация по § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. жалбата е оставена без уважение, каквото е изискването на чл. 65, т. 5 ЗЗДискр. Правилно решаващият съд е приел, че КЗД не се е произнесла по заявените и приети от нея признаци, а именно образование и лично положение. Видно от мотивите и диспозитива на решението, същата е приела, че заявените от жалбоподателката признаци са образование и увреждане, което противоречи на приетото от самата Комисия в заседанието ѝ от 26.02.2020 г. Същевременно липсват каквито и да е мотиви, че Комисията сама е определила като защитен признак увреждане, с оглед изложените в жалбата твърдения, каквото правомощие КЗД има. Липсата на безпротиворечиво определяне на защитените признаци, е довело до това, че от страна на Комисията не са изложени доводи, защо е приела, че са налице защитени признаци спрямо Е. Данчева-Яворска, а тя безспорно дължи мотиви в тази връзка, както и не е разгледала дали е налице причинна връзка между нежеланото (тормозещо и поставящо в неравностойно положение), според жалбоподакелката поведение и защитените признаци. Признакът лично положение няма легално определение, поради което за всеки конкретен случай следва да се изследва в какво се изразява той, което в случая не е направено. Излагането на съображения в тази връзка за първи път в съдебното производство е недопустимо. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че от страна на Комисията липсва и определяне на релевантния период, за който се разглеждат оплакванията. Липсата на произнасяне от страна на Комисията не се санира от посоченото от председателя на състава разглеждал преписката, в заседанието 26.02.2020 г., че периодът е ясен изследва се всичко, което се е случило от 19.04.2016 г. до 19.04.2019 г. Другите две години остават извън периода на изследване, тъй като в ЗЗДискр. давностният срок е 3-годишен. Доколкото Комисията е сезирана с жалба за петгодишен период, същата е дължала произнасяне и по този въпрос в диспозитива на постановеното решение. По изложените съображения обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер 600 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. С оглед правната и действителна сложност на делото и обстоятелството, че са подадени две касационни жалби, направеното възражение за прекомерност от страна на КЗД е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение