Решение № 516 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6195/2018 г.

Решение № 516 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6195/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и В. Биволарски, срещу Решение № 175 от 20.03.2018 г., постановено по адм. дело № 585/2017 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Чолаков обжалва решението в частта му, с която е уважен предявения против нея иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявения срещу нея иск се отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан или се намали размера на присъденото обезщетение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В. Биволарски обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, за разликата над присъдения размер до претендирания такъв, като от касационната жалба се извеждат основания за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон. Иска отмяната му в оспорваната част, поради несъответствието му с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Ответникът - Министерство на правосъдието не се представлява и не изразява становище по жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, както и за правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всяка от тях част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд Пазарджик се е развило по исковата молба на В. Биволарски против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), гр. София и Министерство на правосъдието, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в посочения в исковата молба период, в които изтърпявал наказание в Затвора Пазарджик, със сума в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане. Претърпените неимуществени вреди е основавал на поставянето му в неблагоприятни условия (лоша хигиена и храна) за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" в този затвор. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения от Биволарски против ГД "ИН" иск за сума в размер на 1000 лева и го е отхвърлил в останалата му част до претендирания размер от 10 000 лева като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в периода на изтърпяване на наказание в Затвора Пазарджик ищецът е претърпял неимуществени вреди, в резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, произтичащо от условията за изтърпяване на наказание, като при съобразяване изискването на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС, за определяне на кумулативния ефект върху лицето на установените в случая условия, е определил размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). От представените доказателства по делото, съдът е направил извод, че в периода 27.11.2012 г. – 29.11.2012 г., 12.07.2013 г. - 09.12.2013 г. и в периода 03.05.2016 г. до 27.07.2017 г. ищецът не е пребивавал в Затвора Пазарджик, поради което в тези части искът се явява неоснователен. С решението си съдът е отхвърлил изцяло предявения срещу Министерство на правосъдието иск, в която част решението не е обжалвано и е влязло в сила Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка, съобразил е приложението на чл. 284, ал. 3 и ал. 5 ЗИНЗС, при което е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Правилен е извода на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периода, предмет на исковата молба. Несъстоятелно е твърдяното в касационна жалба на ГД "ИН", че решението е необосновано, тъй като първоинстанционния съд не е съобразил действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства, както и обективната истина. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 4 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно обема на изпълнението е приел за доказани твърдени в исковата молба факти. Безспорно законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения, в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Неоснователни са доводите в касационните жалби за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен размера на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди. От установеното по делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. В случая изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на условията при които е пребивавал в Затвора Пазарджик. При преценката на кумулативното въздействие на тези условия в част от исковия период, съобразено с установената по делото негова обща продължителност и в съответствие с изведената от закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното решение е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди. При така изложените съображения решението на съда в обжалваните му части като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изходът на спора, искането за присъждане на разноски от касационните жалбоподатели е неоснователно. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение