Решение № 9133 от 22.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11920/2015 г.

Решение № 9133 от 22.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11920/2015 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. К. Т. против решение № 1586/31.07.2015 г., постановено по административно дело № 158/2015 г. на Административен съд - П., в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу АУЗД № 387/13.11.2013 г., потвърден с Решение № 1/30.01.2014 г. на началник отдел "МДТ" на Дирекция "Специализирана администрация" при община Р. за сумата до 10 454,65 лева, ведно с дължимата лихва, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - началникът на отдел "Местни данъци и такси" на дирекция "Специализирана администрация" при община Р., в писмен отговор до съда оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд П. е отменил Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 387/13.11.2013 г., потвърден с Решение № 1/30.01.2014 г. на началник отдел "МДТ" на дирекция "Специализирана администрация" при община Р. за сумата над 10 454,65 лева, ведно със съответните лихви и е отхвърлил жалбата в останалата част. За да постанови този резултат, съдът е приел, че АУЗД в частта, с която е определена ТБО за сумата до 10 454,65 лева, е издаден от компетентен орган, при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила, при правилно приложение на материалния закон. Приел е също така, че община Р. е предоставяла реално услугата "обезвреждане на отпадъци в дело или други съоръжения" на територията на с. Ч. за периода 2010 -2011 г. и на територията на с. Ш. за целия процесен период, услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" за имотите, находящи се в с. Ш., както и че е предоставяла услугата "сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци" за 2011 г. за имоти № 191 и № 067017, находящи се в село Ш., община Р.. По отношение на имотите, находящи се с. Ч. и с. Б. правилно е прието, че ТБО за услугата "обезвреждане на битови отпадъци в депо или други съоръжения" се дължи за 2010 и 2011 г. За този период дължимия размер на ТБО за имотите, находящи се в с. Ч. и с . Б. е 91,88 лева. В тази част решението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила. Решението е неправилно, в частта, с която е отхвърлена жалбата на касатора срещу АУЗД за сумата над 3116,52/три хиляди сто и шестнадесет лева и 52 стотинки/лв. по отношение на определеното задължение за ТБО за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" за всички имоти, находящи се в. с. Ш., както и по отношение на определеното задължение за ТБО за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци" за 2011 г. за имоти № 191 и № 067017. За имотите, находящи се в с. Ш. се дължи ТБО в размер на 3024,64 лева само за услугата "обезвреждане на отпадъци в депо или други съоръжения", тъй като настоящата инстанция намира, че предоставянето на останалите услуги не е доказано. Съгласно чл. 62 ЗМДТ ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 от ЗМДТ се разпорежда, че такса не се събира за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване-когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива. По силата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. От тълкуването на тези разпоредби от ЗМДТ следва извода относно разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тежест на ответника, като издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е било да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци. Затова и негово е задължението да установи, че имотите на задълженото лице се намират на негова територия и че той реално е предоставил определените видове услуги. В случая ответникът не е представил достатъчно доказателства, от които да се заключи, че услугата "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" реално се предоставя в с. Ш.. Съдът неправилно е преценил доказателствата по делото. Неправилно се е позовал на заключението на вещото лице, като е приел, че реалното предоставяне на услугата "поддържане на чистотата на обществени територии" се доказва и с протоколи за отчитане на извършена работа, цитирани в заключението. Протоколите, находящи се в отдел "Екология" на община Р., не са представени и приобщени към делото и следователно не могат да бъдат доказателство по делото. Те са част от административната преписка и адм. орган е бил длъжен да ги представи в съда, тъй като му е било указано, че следва да представи доказателства за реалното предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ГПК вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. Недопустимо е да се назначава вещо лице със задача да провери дали в Общината съществуват писмени доказателства - документи, с които се доказват определени факти от значение за делото. Ако такива писмени доказателства съществуват и са от значение за изясняване на делото същите следва да се представят по делото. Останалите писмени доказателства - аналитична отчетност на видовите разходи към бюджетна дейност "Чистота" в община Р. не доказват по категоричен начин реалното предоставяне на услугата "поддържане на чистота на територии за обществено ползване", тъй като видно от същите направените разходи в община Ш. през процесния период са главно за охрана. Не са правени разходи за почистване на улици и площади в с . Ш., докато в други населени места са начислявани разходи за тези дейности. Изложените съображения налагат извод, че за периода 2010-2013 г. община Р. не е изпълнила задължението си за реално предоставяне на услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" в с. Ш.. След като не е предоставена реално услугата, то незаконосъобразен е изводът на съда за дължимост на ТБО за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване". Настоящата инстанция намира още, че представените по делото доказателства не доказват реалното предоставяне и на услугата "сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци" през 2011 г. по отношение на имоти № 191 и № 067017, находящи се в с. Ш.. Не е доказано по категоричен начин, че пред съответните имоти е имало разположени контейнери през 2011 г., както и че действително тези имоти са обслужване от дружеството по чистотата. Липсват пътни листа или протоколи за свършена работа, които да се отнасят до имотите на касатора. От друга страна неправилно съдът не е кредитирал свидетелските показания на св. Г.. От неговите показания става ясно, че същият говори за имота, в който се намира завода за преработка за отпадъци, а именно -процесния имот. От друга страна житейски нелогично и необосновано е касаторът, в чийто имот се намира заводът за преработка на отпадъци, да изхвърля своите битови отпадъци в контейнер пред имота си, вместо в самия имот, в който се намира заводът за преработване на битови отпадъци. Ето защо следва да се приеме, че и за тази услуга ТБО не се дължи. Изложеното по горе налага необходимостта от отмяна на съдебния акт, в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу АУЗД, относно определени задължения за ТБО за услугата "поддържане на чистота на териториите за обществено ползване" и за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци" в частта за сумата над 3116,52 лева. С оглед изложеното касационната жалба е частично основателна, а обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу АУЗД, относно определените на касатора задължения за ТБО за периода 2010 г. -2013 г. за сумата над 3116,52 лева ведно със съответните лихви, като неправилно, следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което АУЗД в описаната по-горе част бъде отменен като незаконосъобразен. В останалата част, с която е отхвърлена жалбата на А. К. Т. срещу АУЗД, относно определените му задължения за ТБО за 2010 г. -2013 г. за услугата "обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битовите отпадъци" решението на АС - П. е правилно и следва да се остави в сила. Предвид крайния изход на делото решението е неправилно и в частта за разноските. Решението следва да бъде отменено и в тази част, а вместо - постановено друго, с което община Р. бъде осъдена да заплати на касатора съразмерно с уважената част на жалбата по компенсация разноски в размер на 533 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение