Решение № 7092 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8290/2016 г.

Решение № 7092 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8290/2016 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на зам. -директора на ТД на НАП - С. срещу Решение № 3405 от 18.05.2016 г. по адм. дело № 11636/2015 г. по описа на Административен съд С. град, с което е отменена Заповед № F160482 от 10.07.2015 г., издадена от зам. -директор на ТД на НАП - С., с която на ЕТ "Азоджан - Н. С." е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителна административна мярка /ПАМ/ - "запечатване на обект" - баничарница, находящ се в гр. С., КП "Мусагеница", стопанисван от ЕТ и забрана за достъп до него за срок от 15 /петнадесет/дни. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отхвърлена жалбата на ЕТ срещу процесната ПАМ. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Азоджан - Н. С.", не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на ЕТ срещу оспорената заповед за налагане на ПАМ. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред АССГ е била Заповед № F160482 от 10.07.2015 г., издадена от зам. -директор на ТД на НАП - С., с която на ЕТ "Азоджан - Н. С." е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителна административна мярка /ПАМ/ - "запечатване на обект" - баничарница, находящ се в гр. С., КП "Мусагеница", стопанисван от ЕТ и забрана за достъп до него за срок от 15 /петнадесет/дни. За установено от фактическа страна съдът е приел, че заповедта за налагане на принудителна административна мярка е издадена във връзка с образувана срещу ЕТ административно-наказателна преписка по Акт за установяване на административно нарушение № F 160482 от 27.04.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., в който е посочено, че при проверка на 22.04.2015 г. в търговския обект е установено, че при покупка в 12,15 ч. на стойност 2,00 лева не е издаден фискален касов бон от въведения в експлоатация в търговския обект ЕКАФП. В АУАН се посочва, че деянието съставлява нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. За тези нарушения ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция и налагането на принудителна административна мярка - "запечатване на обект за срок до един месец", съгл. чл. 185 и чл. 186 от ЗДДС. Първоинстанционният съд е приел, че в хода на проверката е установено, че е извършена продажба с плащане в брой, за която при плащането не е издадена фискална касова бележка, като това обстоятелство не се оспорва от ЕТ в хода на производството. Съдът е изложил, че доколкото е установено нарушение на съответната разпоредба, отнасяща се до реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, за административния орган е било налице задължението при обвързана компетентност успоредно с ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството, да наложи принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС с последиците по чл. 187 от ЗДДС. Предвид това е приел, че правилно е приложена относимата материалноправна разпоредба. По отношение на определения срок на ПАМ за 15 дни, АССГ е изложил съображения, че в заповедта липсва посочване на конкретните мотиви на органа за определяне размера на срока, което е съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на наложената ПАМ. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Страните не спорят по фактите. Вън от обсега на спора е неизпълнението от ответника по касация на задължението му да издаде фискален бон за извършената в стопанисвания от него търговски обект продажба. Съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се делят на превантивни, преустановителни и възстановителни. В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, отпечата и издаден по установения ред за доставка/продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-1813.12.2006 г. за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/освен при изключенията по разпоредбата/ и по чл. 25, ал. 3 от наредбата за издаване на фискалния бон при извършването на плащането. Текстовете от наредбата възсъздават правилото на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, касаторът в условията на обвързана компетентност е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на заместник директора на ТД на НАП С., а това изключва постановяването й при превратно упражняване на властнически правомощия. Касационната инстанция не споделя приетото от АССГ за допуснато от административния орган съществено процесуално нарушение във формата на административния акт отсъствието на мотиви относно срока на наложената ПАМ - запечатване на търговския обект. В процесния случай срокът е 15 дни, а максимално предвидения в закона е до 30 дни. В този смисъл органът е определил срок в по-нисък размер от максимално предвидения в закона, като е съобразил особеностите на констатираното нарушение / неиздаване на фискална бележка за контролна покупка на обща стойност 2,00 лева и факта, че нарушението е първо/. По тези съображения, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на ЕТ "Азоджан - Н. С." срещу Заповед № F160482 от 10.07.2015 г., издадена от зам. -директор на ТД на НАП - С. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение