Решение № 7467 от 3.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9803/2012 г.

Решение № 7467 от 3.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9803/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавната агенцията за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет на Република България против решение № 3240/18.06.2012 г. по адм. дело № 9368/2011 г. на Административен съд - София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила на материалния закон и необоснованост на съдебното решение, поради което се иска неговата отмяна. Ответникът - Хусам Салем Обейд, редовно призован, се явява лично и с пълномощника си адв. Недялкова, оспорва касационната жалба, а по същество твърди, че поддържа съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по мотиви, изложени в пледоарията му по делото. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отменил по жалба на Хусам Салем Обейд, гражданин на Ирак, решение № 529 от 5.10.2011 г. на председателя на ДАБ при МС и е върнал преписката на административния орган за постановяване на ново решение по молба № УП 4014/27.05.2010 г. за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца, съобразно мотивите на решението. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че административният орган е допуснал нарушение на чл. 40, ал. 2 от АПК, тъй като изводът му за неистинност на писмените доказателства не се основава на приложими норми за преценката им по правото на държавата Ирак, за което е задължен и без правно основание фактически е изключил същите от преценката си относно личното положение на жалбоподателя. Приел е също така, че е нарушено правото на изслушване на жалбоподателя като част от принципа за добра администрация по чл. 41 от Хартата за основните права на Европейския съюз и правото му на защита, тъй като не му е предоставена възможност да бъде изслушан и не е уведомен преди издаването на оспорения административен акт за преценката на органа за неистинност на писмените доказателства, както и за правните основания и изводи, които обуславят тази преценка. Решението е неправилно. В хода на съдебно-административното производство първоинстанционният съд не е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел необосновани и противоречиви изводи, които не се възприемат от настоящата инстанция. Твърдението на касатора за вътрешно противоречие в мотивите на съдебното решение се подкрепя от тяхното съдържание. Първоначално съдът е приел, че жалбата е неоснователна, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и срок, с изложени фактически и правни основания за издаването му. След това обаче са констатирани съществени нарушения на процесуалните правила (чл. 40, ал. 2 от АПК, чл. 41 и чл. 47 от Хартата за основните права на Европейския съюз), поради което съдът е отменил решението на административния орган. Така мотивирано първоинстанционното решение се отличава с противоречие както между своите мотиви и диспозитив, така и с такова в самите мотиви. Вследствие на това не може да стане ясна волята на съда, защо отменя административния акт, след като първоначално жалбата е счетена за неоснователна. Подобно несъответствие между мотиви и диспозитив е недопустимо при постановяване на съдебното решение, то става неясно и неразбираемо както за страните в процеса, така и за горестоящата съдебна инстанция. Ето защо предвид гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,