Решение № 13391 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6664/2019 г.

Решение № 13391 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6664/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е образувано по подаденото от Г. Славчев и Р. Славчева, двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат Т. Георгиев, "искане и частна жалба" вх. № 7194/23.04.2019 г. по регистъра на Върховния административен съд, обективиращо искане за отмяната при условията на чл. 239, т. 5 АПК, на влязло в сила определение № 1101/28.01.2019 г. постановено по адм. дело № 13993/2018 г. на Върховния административен съд, трето отделение, алтернативно - за отмяната на посоченото определение като неправилно, при условията на чл. 229 и сл. АПК. Изложени са съображения, че неправилно тричленният състав на ВАС е приел, че са налице основанията за прекратяване на производството по исковата молба, предявена по реда на чл. 203 и сл. АПК от Г. и Р. Славчеви, в частта й изпратена по компетентност на трето отделение на ВАС (с определението от 8.11.2018 г., постановено по адм. дело № 12903/2018 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, по което е останало да се движи производството по жалбата на тези лица, срещу Инструкция за условията и реда за носене на служебно оръжие от държавните служители на Министерство на вътрешните работи № Із-37/12.01.2012 г., издадена от министъра на вътрешните работи, в частта й по чл. 1, чл. 2 и чл. 6). Подателите на искането молят да бъде отменено определението на ВАС, трето отделение, от 28.01.2019 г., като постановено при засягане на правото им за участие в производството. Релевират доводи, че личното им уведомяване (наместо чрез ангажираните със защитата им адвокати), съставлява основание за отмяна на влязлото в сила определение по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. Наред с горното излагат съображения за противоречие на определението с приложимия закон, доколкото предявения иск бил ясно очертан с посочване на неговото основание и петитум, още с първоначално подадената искова молба. Ответната страна не изразява становище по искането. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, като обсъди данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: С определение № 1101/28.01.2019 г. постановено по адм. дело № 13993/2018 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, е прекратено производство, образувано по реда на чл. 203 и сл. АПК. За да постанови посочения резултат, съдът е изложил подробно установените от него факти относно движението, съдържанието и производствата, образувани по искова молба вх. № 7082/18.09.2017 г., първоначално подадена от Г. Славчев и Р. Славчева пред Ловешкия окръжен съд, срещу ОД на МВР - Ловеч и Министерство на вътрешните работи, в т. ч. за присъждане на обезщетение за вреди, понесени от незаконосъобразен нормативен акт. Отчетено е, че производството пред този съд е било прекратено и изпратено по компетентност на Административен съд - Ловеч. Във връзка с повдигната от последния съд, препирня за подсъдност, с определение № 56/6.06.2018 г. на смесен състав от съдии на ВКС и ВАС, по дело № 2/2018 г., делото е изпратено на Административен съд - Ловеч, който във връзка с последващи уточнения на исковата молба, направени от процесуален представител на ищците в открито съдебно заседание на 27.09.2018 г. по адм. дело № 425/2017 г. на същия съд, с определение № 647/28.09.2018 г. е прекратил частично производството по това дело и го изпратил по компетентност на Върховния административен съд - по жалбата, подадена срещу чл. 1, чл. 2 и чл. 6 от Инструкция за условията и реда за носене на служебно оръжие от държавните служители на Министерство на вътрешните работи № Із-37/12.01.2012 г., издадена от министъра на вътрешните работи, и съединения с тази жалба, иск срещу Министерството на вътрешните работи, за присъждане на обезщетение за понесени от ищците вреди в размер на 50 000 лв, за периода 12.01.2012 г. - 15.09.2012 г., който именно е разделен от производството на шесто отделение на ВАС, съответно - изпратен по компетентност на трето отделение, с посоченото по-горе определение от 8.11.2018 г., постановено по адм. дело № 12903/2018 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. За да остави без разглеждане исковата молба на Г. и Р. Славчеви, подадена на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 и сл. АПК, срещу Министерство на вътрешните работи, тричленният състав на трето отделение е приел, че предявеният пред него иск се явява допълнително заведен от процесуален представител на ищците в открито съдебно заседание, проведено от АС - Ловеч, а не по надлежния за това ред - с искова молба до съда, при което прекратил образуваното пред него адм. дело № 13993/2018 г. на ВАС, трето отделение, с определение № 1101/28.01.2019 г. Настоящият състав приема, че определението е влязло в сила, с изтичането на седемдневния срок за обжалването му, считано от датите на връчване на съобщенията за него, изпратени до страните. Видно от приложените по делото обратни разписки, съобщенията изпратени до Г. и Р. Славчеви, са им връчени редовно на 4.02.2019 г. - лично, срещу подпис на всеки от тях, поради което преклузивният седемдневен срок за подаване на частна жалба от ищците по делото, срещу определението на ВАС, трето отделение от 28.01.2019 г., е изтекъл на 11.02.2019 г. - в понеделник, работен ден. Не намира правно основание и релевираният от процесуалния представител на Г. и Р. Славчеви, довод за нередовността на осъщественото лично на тези лица, връчване на съобщенията. Уведомяването за прекратителното определение на ВАС, трето отделение, е съобразено изцяло със законоустановения ред, тъй като е извършено на посочен в исковата молба съдебен адрес, лично на подателите на иска, поради което не би могло да се приеме, че срокът за обжалване на определението, за тях не е започнал да тече. По изложените съображения настоящият състав приема, че частната жалба, обективирана в подаденото във ВАС на 23.04.2019 г., "искане и частна жалба", е просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане при условията на чл. 236, вр. чл. 215, т. 3 АПК. На свой ред, искането за отмяна на влязлото в сила определение № 1101/28.01.2019 г. на ВАС, трето отделение, като подадено в срока по чл. 240 АПК от легитимирани лица, е допустимо, а разгледано по същество - неоснователно. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни актове по чл. 237 АПК, е допустимо при наличие на някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК, отменителни основания. В молбата, по която е образувано настоящото производство, като основание за отмяната е уточнена разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК, според която заинтересувана страна може да иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично по причина на препятствие, което не е могла да отстрани, т. е. при нарушени процесуални права на страна по делото. Поради това за дължимата от съда в настоящото производство преценка на основателността на подаденото искане е от значение, налице ли са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на молителите в производството. Видно от приложените по делото документи, ищци в производството пред Върховния административен съд, трето отделение, са били Г. Славчев и Р. Славчева, които са уведомени за прекратяването на образуваното адм. дело № 13993/2018 г., поради осъществена от тричленния съдебен състав преценка за липса на предмет по това дело, лично, на посочения в исковата им молба съдебен адрес в [населено място], [жк][жилищен адрес]. Етапът на съдебното производства пред ВАС, трето отделение, обстоятелството, че делото е прекратено след съвещание в закрито заседание, начинът на уведомяване на страните за прекратителния съдебен акт и действащата нормативна уредба, изключват възможността последният да се счете за нередовен. Поради това, настоящият състав приема, че не е налице твърдяното от подателите на искането за отмяна, основание за това по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. Действително, при разглеждане на делото в съд в гр. Ловеч, подателите на искането са представлявани от процесуални представители, на които е предоставена възможност да вземат участие, чрез изразяване на становища и ангажиране на доказателства, но доколкото производството пред ВАС, трето отделение, е прекратено преди провеждане на първото по делото пред този съд, заседание, не е налице соченото от подателите на искането, основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК, а оттам и искането за отмяна на влязлото в сила прекратително определение от 28.01.2019 г., по което е образувано настоящото производство, като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Следва да се отбележи, че останалата част от изложените от подателите на искането, конкретни съображения в подкрепа на искането за отмяна, най-общо съставляват доводи за наличието на отменителни основания по чл. 229 и сл. АПК, преклудирани с изтичането на срока за подаване на частна жалба срещу определението, и недопустими за разглеждане в производството по отмяна по чл. 237 и сл. АПК. По същество, претенцията в тази й част, представлява искане за преразглеждане на влязло в сила определение на тричленен състав на ВАС, по съображения за неправилността му, което е недопустимо с оглед същността на производството за отмяна на влезли в сила решения и определения, като извънреден извънинстанционен способ за отмяна. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,