Решение № 4684 от 7.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9571/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика , град София и на "ТТ- Консултинг" ЕООД, гр. София против решение 14072/07.08.2024 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 1264/2024 г. Директорът на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика , град София, чрез юрк. Т. Дечева обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт Р-22221523001440- 091- 001/11.10.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София както следва: относно увеличението на финансовия резултат за 2019 г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО с разходите по фактури, издадени от КОНКРИТ БИЛДС ЕООД в размер на 106 130 лева, от ВЕЛ КОНСУЛТ 8 ЕООД - 60 005 лева, ЕЮ СЪКСЕС ЕООД - 29 140 лева и ЗАРДИ АУТО ЕООД - 48 950 лева - общо 244 225 лева и установения корпоративен данък за 2019 г. за разликата над 3 625.61 лева и съответните лихви над 1 264.81 лева до пълния размер на определения с ревизионния акт данък за довнасяне от 28 042.12 лева и съответните лихви от 9 784.74 лева; относно увеличението на финансовия резултат за 2020 г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО с разходите по фактури, издадени от ВЕЛ КОНСУЛТ 8 ЕООД 90 050 лева, КОНКРИТ БИЛДС ЕООД 30 000 лева, Ивела 09 ЕООД 82 015 лева и М. парк ЕООД 28 010 лева общо 230 075 лева и установения корпоративен данък за 2020 г. за разликата над 589.97 лева и съответните лихви над 145.99 лева до пълния размер на определения с ревизионния акт данък за довнасяне от 23 597.48 лева и лихви от 5 839.40 лева относно увеличението на финансовия резултат за 2021 г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО с разходите по фактури, издадени от ВЕЛ КОНСУЛТ 8 ЕООД 69 830 лева и КОНКРИТ БИЛДС ЕООД 38 670 лева общо 108 500 лева и установения корпоративен данък за 2021 г. за разликата над 3 828.59 лева и съответните лихви над 559.26 лева до пълния размер на определения с ревизионния акт данък за довнасяне от 14 678.96 лева и лихви от 2 144.03 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон чл. 26, т.2 във връзка с чл.10, ал.1 ЗКПО и чл. 16, ал.2, т.4 ЗКПО и необоснованост - изводите на съда противоречат на установената по делото фактическа обстановка. Решаващият орган счита за неправилно приетото в решението, че за отчетените от ревизираното лице разходи по фактури, издадени от КОНКРИТ БИЛДС ЕООД, ВЕЛ КОНСУЛТ 8 ЕООД, ЕЮ СЪКСЕС ЕООД, ЗАРДИ АУТО ЕООД, ИВЕЛА 09 ЕООД И М. ПАРК ЕООД са изпълнени изискванията за документална обоснованост по чл. 10 ЗКПО, както и че тези документи удостоверяват реално извършени доставки. Сочи нарушение на чл.180 ГПК при преценка доказателствената сила на представените по делото писмени доказателства. Твърди, че е налице самостоятелно основание за непризнаване на разходите по тези фактури по чл.10, ал. 4 ЗКПО, тъй като липса фискална касова бележка от ФУ за извършените плащания. Поддържа, че пряката изгода от формалното преразпределение на приходи чрез отчитане на разходи за външни услуги, без да е доказано фактическото основание и реалния им размер, намаляващи счетоводния финансов резултат, се квалифицира като отклонение от данъчно облагане и подлежи на регулиране по реда на чл.16, ал.2, т. 4 ЗКПО. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. "ТТ Консултинг" ЕООД, чрез адвокат В. Иванов обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружество срещу ревизионен акт Р-22221523001440- 091- 001/11.10.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София относно установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО и съответните лихви в общ размер на 26 046.27 лева както следва: за 2018 г. корпоративен данък в размер на 10 863.21 лева и лихви в размер на 5 168.83 лева, за 2019 г. корпоративен данък в размер на 3 625.61 лева и лихви от 1 264.81 лева, за 2020 г. корпоративен данък в размер на 589.97 лева и лихви от 145.99 лева и за 2021 г. корпоративен данък в размер на 3 828.59 лева и лихви от 559.26 лева. В касационната жалба са посочени всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението, по съображения за липса на основания по чл. 26, т.1 и 2 ЗКПО за непризнаване на отчетени разходи по фактури, издадени от ТАКО ПАНЕЛ ЕООД, КАПИТАЛ СТРОЙ 2000 ЕООД, КАПИТАЛ БИЛД 2017 ЕООД, СТРАЙТ - МВ ЕООД, РИВЕНДА ЕООД, ФЛАГМАН Ди Кор ЕООД, БРИСТ ТРАКТ ЕООД и КОНКРИТ БИЛДС ЕООД (за 2018 г.) В подкрепа на доводите си, касаторът сочи доказателства, въз основа на които счита, че е установено реалното изпълнение на доставките от всеки конкретен доставчик, както и доказателства, според които получените стоки и услуги са използвани в дейността на дружеството. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски. Страните, чрез процесуалните си представители юрк. Т. Дечева и адвокат Н. Калистратов оспорват касационната жалба на насрещната страна като неоснователна. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за основателност на жалбата, подадена от директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика , град София и неоснователност на жалбата, подадена от ТТ- Консултинг ЕООД. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл.220 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от страните по делото, срещу тази част от първоинстанционното съдебно решение, която е неблагоприятна за всяка от тях и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. При разглеждането им по същество, съдът приема следното: С оспорения ревизионен акт Р-22221523001440- 091- 001/11.10.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 1803/21.12.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика град София на ТТ Консултинг ЕООД, гр. София са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 77 187.77 лева и лихви в размер на 22 937.99 лева или общо 100 124.77 лева за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. Задълженията са резултат от извършеното с ревизионния акт увеличение на декларираните с ГДД по чл. 92 ЗКПО счетоводни финансови резултати на дружеството както следва: на основание 26, т.1 ЗКПО - непризнати разходи, несвързани с дейността на дружеството в размер на 317.12 лева за 2018 г., в размер на 2004.40 лева за 2019 г., в размер на 4235.16 лева за 2020 г. и в размер на 5 284.04 лева за 2021 г.; на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО непризнати разходи, които не са документално обосновани в размер на 112 590.00 лева за 2018 г. по фактури, издадени от Капитал Строй 2000 ЕООД, в ликвидация (49 690 лева), Капитал билд 2017 ЕООД (6 800 лева), Конкрит Билдс ЕООД (49 860 лева) и Тако панел ЕООД (6 240 лева); в размер на 284 265.00 лева за 2019 г. по фактури, издадени от Вел консулт 8 ЕООД (60 005 лева), Конкрит билдс ЕООД (106 130 лева), Притайл ЕООД (16 800 лева), Страйт - МВ ЕООД (8 240 лева), ЕЮ Съксес ЕООД (29 140), Зарди Ауто ЕООД (48 950 лева) и Флагман ди Кор ЕООД (15 000 лева); в размер на 230 075.00 лева за 2020 г. по фактури от Вел консулт 8 ЕООД (90 050 лева), Конкрит Билдс ЕООД (30 000 лева), Ивела 09 ЕООД (82 015 лева) и М. парк ЕООД (28 010 лева) и в размер на 141 505.52 лева за 2021 г. по фактури от Вел консулт 8 ЕООД (69 830 лева), Конкрит Билдс ЕООД (38 670 лева), Брист тракт ЕООД (15 000 лева) и Ривенда ЕООД (18 005.52 лева); на основание чл. 31, ал.1, т. 8 ЗКПО в частта на извършените разходи за дарения в полза на лице с увреждания над 10 % от счетоводната печалба за съответния период в размер на 962.47 лева за 2018 г., в размер на 1 411.79 лева 2019 г. и в размер на 1 664.66 лева за 2020 г. След извършеното преобразуване на счетоводния финансов резултат (СФР), с ревизионния акт на ТТ- Консултинг ЕООД са установени задължения за довнасяне на корпоративен данък и лихви както следва: за 2018 г. в размер на 10 863.21 лева и лихви от 5 168.83 лева; за 2019 г. 28 048.12 лева и лихви от 9 784.74 лева; за 2020 г. 23 597.48 лева и лихви от 5 839.40 лева и за 2021 г. 14 678.96 лева и лихви от 2 144.03 лева. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в частта на извършено увеличение на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО за 2019 г. с разходите по фактурите от Конкрит Билдс ЕООД 106 130 лева, Вел Консулт 8 ЕООД 60 005 лева, ЕЮ Съксес ЕООД 29 140 лева и Зарди Ауто ЕООД 48 950 лева общо 244 225 лева и установените задължения за 2019 г. за довнасяне на корпоративен данък за разликата над 3 625.61 лева до 28 042.12 лева и лихви над 1 264.81 лева до 9784.74 лева; в частта на извършеното увеличение на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО за 2020 г. с разходите по фактури, издадени от Вел Консулт 8 ЕООД 90 050 лева, Конкрит Билдс ЕООД 30 000 лева, Ивела 09 ЕООД 82 015 лева, М. парк ЕООД 28 010 лева - общо 230 075 лева и установените задължения за 2020 г. за довнасяне на корпоративен данък за разликата над 589.97 лева до 23 597.48 лева и лихви над 145.99 лева до 5 839.40 лева, в частта на извършеното увеличение на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО за 2021 г. с разходите по фактури, издадени от Вел Консулт 8 ЕООД 69 830 лева, Конкрит Билдс ЕООД 38 670 лева общо 108 500 лева и установените задължения за 2021 г. за корпоративен данък за довнасяне за разликата над 3 828.59 лева до 14 678.96 лева и лихви над 559.26 лева до 2 144.03 лева и е отхвърлил жалбата в останалата част. За да постанови този резултат съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите при ТД на НАП София по чл. 119, ал. 2 ДОПК Т. Г. началник сектор Ревизии като орган, възложил ревизията и С. М. главен инспектор по приходите ръководител на ревизията надлежно оправомощени съгласно с чл. 112, ал.1, т.2 и чл. 113, ал.1, т.2 ДОПК, в писмена форма и със съдържанието по чл.120, ал. 1 ДОПК. Спазено е изискването по чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК като актът е подписан с квалифициран електронен подпис на органите по приходите. Доказателствата, послужили за издаването на ревизионния акт са събрани по предвидения в ДОПК ред. По материалната законосъобразност на установените задължения за корпоративен данък и лихви, съдът е приел за законосъобразни извършените с ревизионния акт корекции на разходи за дарения по чл. 31, ал.1, т. 8 ЗКПО за 2018 г., 2019 г. и 2020 г., както и извършеното увеличение на финансовите резултати на ревизираното дружество на основание чл. 26, т.1 ЗКПО за 2018 г. 2019 г., 2020 г. и 2021 г. От доказателствата по делото съдът е установил, че разходите за дарение са направени по банков път, в полза на лице с увреждания 75 на сто, съгласно експертно решение на ТЕЛК, но в размер надвишаващ 10 % от счетоводната печалба на дружеството за съответния период. Приел е, че с ревизионния акт са признати счетоводни разходи в размер на 10 % от положителния счетоводен финансов резултат на дружеството и финансовият резултат за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. законосъобразно е увеличен с разликата до пълния размер на предоставените дарения, с която е надвишен нормативно установения размер. По отношение на разходите, непризнати за данъчни цели на основание чл. 26, т.1 ЗКПО, съдът от съдържанието на фактурите е установил, че се касае за покупки на стоки за бита, играчки, чорапи, козметични продукти, кухненска посуда и др., които не са свързани с дейността на ревизираното лице като застрахователен брокер осъществяване на посредническо и сключване на застрахователни и презастрахователни договори. В тази връзка в решението са изложени съображения, че данъчното третиране на разходите по ЗКПО е в зависимост от документалното им доказване и необходимостта от извършването им с оглед на целите и предмета на дейност на предприятието. От събраните по делото доказателства, според съда, не се установява, разходите в размер на 317.12 лева за 2018 г., в размер на 2004.40 лева за 2019 г., в размер на 4235.16 лева за 2020 г. и в размер на 5 284.04 лева за 2021 г. да са свързани с дейността на задълженото лице. Поради това е обосновал извод за законосъобразност на извършеното увеличение на финансовите резултати на основание чл. 26, т.1 ЗКПО с тези разходи. По отношение на увеличението на финансовите резултати на дружеството на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО съдът е приел, че законосъобразно е увеличен финансовия резултат в разходите по фактури, издадени от Тако панел ЕООД, Капитал Строй 2000 ЕООД, Капитал билд 2017 ЕООД, Страйт МВ ЕООД, Ривенда ЕООД, Притайл ЕООД, Флагман Ди кор ЕООД, Брист тракт ЕООД и по фактурите, издадени от Конкрит Билдс ЕООД през 2018 г., поради липса на реалност на доставките. Съдът е обсъдил предмета на доставките и представените писмени доказателства във връзка с предмета на доставките, документирани от всеки от посочените доставчици. По отношение на разходите по фактурите, издадени от Тако панел ЕООД, Капитал Строй 2000 ЕООД, в ликвидация, Капитал билд 2017 ЕООД, Конкрит Билдс ЕООД през 2018 г. е приел, че не е доказано изпълнението на доставките на стоки и услуги, основно поради липсата на приемо- предавателни протоколи за изпълнението им. За доставките от Страйт- МВ ЕООД и Ривенда ЕООД съдът е установил, че фактурите са издадени за изработка и доставка на рекламни материали съответно по договор от 28.03.2019 г. и по договор от 30.11.2021 г. За изпълнението на договорите са представени съответно приемо предавателен протокол от 18.04.2019 г. за предаване на папки с рекламен надпис (офсет печат) 2500 бр., информационна листовка (пълноцветен печат) 1000 бр., визитни картички три вида 1000 бр., пликове формат А4 с рекламен надпис 1500 бр. и приемо предавателен протокол от 25.11.2021 г. за луксозен календар бележник (тампонен печат) 300 бр. и луксозен рекламен комплект с рекламен надпис (ситопечат). Съдът е приел, че разходите по тези фактури не са документално обосновани, поради липсата на кадрови потенциал и материална техническа база у доставчиците, каквито са необходими с оглед спецификата на доставките по изработка с отпечатване на рекламните материали (тампонен печат, ситопечат, пълноцветен печат, офсет печат). Липсват и доказателства за закупени, респективно вложени материали в изработката на рекламните календари, тефтери и пр. Според съда когато фактурата документира доставка на услуга, следва да се установи и докаже не само предаването и приемането на резултата, но и възможността на доставчика да я извърши. По отношение на фактурите издадени от Притайл ЕООД, Флагман Ди кор ЕООД и Брист тракт ЕООД съдът е приел, че и тези доставчици не разполагат с квалифицирана работна ръка, както и че представените договори и констативни протоколи не удостоверяват изпълнението на конкретни финансови консултации и консултантски услуги. Според съда в констативните протоколи не са индивидуализирани услугите във връзка с които са издадени фактурите, по начин, който да осигурява възможност да се проследи изпълнението им. Не става ясно от описаните в договорите услуги, които консултантът е следвало да извърши, кои е изпълнил, кои клиенти е насочил и какви сделки са сключени с негово съдействие, съответно какви предложения при криза са направени от Флагман Ди кор ЕООД и с какви действия от Брист тракт ЕООД е поддържан имиджа на организацията на възложителя. Незаконосъобразно, според съда, са увеличени финансовите резултати на ТТ Консултинг ЕООД на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО с разходите за доставките от Вел консулт 8 ЕООД, ЕЮ Съксес ЕООД, Зарди Ауто ЕООД, Ивела 09 ЕООД, М. парк ЕООД, както и от Конкрит Билдс ЕООД за доставките от 2019 г., 2020 г. и 2021 г. Съдът е установил, че тези доставки преимуществено се отнасят до обикновена техническа обработка на застрахователни полици и до популяризиране дейността на ревизираното лице пред потенциални клиенти, които дейности не разкриват особена специфика, която да налага използването на квалифицирана работна ръка, специална техника и могат да бъда извършени и от управителите на дружествата - доставчици. За изпълнението на дейностите са представени приемо предавателни протоколи с изброени застрахователни полици брой, вид застраховка, застрахователна компания и конкретни данни за предадените резултати. Според съда в тези случаи е ясно какво е извършено от доставчиците и е предадено на ТТ- Консултинг ЕООД. По доставките от Вел консулт 8 ЕООД съдът е посочил, че при извършените в ревизионното производство насрещни проверки на произволно избрани застрахователни полици, застрахователите ЗАД Армеец АД, Групама Застраховане ЕАД, ЗК Лев инс АД, ОЗК застраховане АД, ДЗИ Общо застраховане ЕАД са потвърдили тяхната реалност и фигурирането им в информационните им системи. Съдът е обсъдил съдържанието на фактурите, в които стопанските операции са описани като услуга съгласно договор , услуга съгласно договор и приемо предавателен протокол и е приел, че е приложима разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от ЗС, според която документална обоснованост е налице и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата се информация по ал. 1 на чл. 6, но за нея има документи, които я удостоверяват. От таблица 8 на заключението на съдебно счетоводната експертиза съдът е установил, че фактурите се съпътстват от договори и приемо предавателни протоколи, в които се съдържа достатъчно ясна информация за доставките и за възнагражденията за тях. Доказателствената сила на представените части документи, съдът е преценил с оглед липсата на оспорване относно тяхната автентичност и с оглед на всички останали доказателства по делото и е приел, че удостоверяват постигнато съгласие между страните за предаване на стоките и резултата от извършените услуги. Като индиция за реалността на доставките съдът е отчел и установените факти относно плащане по фактурите и използването на предадения резултат от доставките в дейността на ревизираното лице. От събраните по делото доказателства съдът е приел, че фактурите от посочените дружества отразяват вярно стопанските операции по смисъла на чл.10, ал.1 ЗКПО, разходите са документално обосновани и не формират данъчна постоянна разлика на основание чл. 26, т.2 ЗКПО, поради което преобразуването на финансовия резултат не е дължимо. С тези мотиви в решението е обоснован краен извод, че ревизионният акт в частта на установените задължения за довнасяне на корпоративен данък за 2018 г. и съответните лихви следва да бъде потвърден изцяло, а в частта на установените задължения за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. следва да бъде отменен частично. По касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика град София: Решението в частта, в която е отменен ревизионния акт е правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразност на ревизионния акт по чл. 160, ал. 2 ДОПК, установил е релевантните за спора факти и се е произнесъл по всяко от основанията за преобразуване на финансовия резултат и определяне на допълнителните задължения за корпоративен данък и лихви по чл. 31, ал.1, т. 8 ЗКПО, чл. 26, т.1 ЗКПО и чл. 26, т.2 ЗКПО. Решението съдържа конкретни, ясни и систематизирани мотиви относно документалната обоснованост на разходите по спорните фактури, към които касационната инстанция препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Изводите на съда, че не са налице основанията по чл. 26, т.2 ЗКПО за увеличение на финансовия резултат на ТТ Консултинг ЕООД с разходите по фактурите, издадени от Вел консулт 8 ЕООД, ЕЮ Съксес ЕООД, Зарди Ауто ЕООД, Ивела 09 ЕООД, М. парк ЕООД и от Конкрит Билдс ЕООД (за доставките от 2019 г., 2020 г. и 2021 г.), се подкрепят от събраните доказателства и съответстват на материалния закон. Данъчна постоянна разлика по чл. 26, т.2 ЗКПО се формира от непризнати за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО. Съгласно чл.10, ал.1 ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция. В чл. 10, ал. 2 ЗКПО е предвидено, че счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Идентична е и разпоредбата на чл. 6, ал. 5 ЗСч, на която се е позовал първоинстанционният съд. Съдът е преценил доказателствената сила на представените частни документи по смисъла на чл.180 ГПК фактури, договори и приемо предавателни протоколи във връзка с останалите доказателства по делото и законосъобразно е приел, че разходите по фактурите, издадени от Вел консулт 8 ЕООД, ЕЮ Съксес ЕООД, Зарди Ауто ЕООД, Ивела 09 ЕООД, М. парк ЕООД и по фактурите от Конкрит Билдс ЕООД, издадени през 2019 г., 2020 г. и 2021 г., са документално обосновани по смисъла на чл.10, ал.1 ЗКПО и чл. 6 от ЗСч. Преди всичко по делото е доказано изпълнението на доставките, предмет на посочените фактури чрез представените приемо - предавателни протоколи. Протоколите са подписани от страните по договорите и съдържат информация за периода на услугите, застрахователната компания, вида застраховка (гражданска отговорност, имущество, каско), номер на застрахователни полици, съответно брой полици, застрахователна премия, данък и размера на възнаграждението. Правилно съдът е приел, че като неоспорени относно тяхната автентичност по предвидения процесуален ред, протоколите съставляват доказателство за изпълнението на услугите от конкретния доставчик. Възнаграждението е формирано въз основа на застрахователната премия по посочените застрахователни полици. Това са и релевантните факти за преценката относно документалната обоснованост на разходите по смисъла на чл.10, ал.1 ЗКПО, които правилно съдът е съобразил. Изводите на съда се потвърждават и от констатациите в заключението на съдебно счетоводната експертиза в частта, относно съпътстващите фактурите документи (таблица 8). Доводите в касационната жалба във връзка с изпълнението на услугите се отнасят до услуги по застрахователно посредническо по смисъла на Кодекса за застраховането, каквито не се твърди да са предмет на спорните фактури. При наличието на документи, удостоверяващи естеството на фактурираните стопански операции и тяхното изпълнение, липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците еднолични търговски дружества, както и липсата на доказателства за отчетени разходи в счетоводството на доставчиците, не могат да служат като самостоятелно основание за документална необоснованост на разходите по смисъла на ЗКПО. Неоснователни са възраженията на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, че разходите не са документално обосновани на основание чл.10, ал. 4 ЗКПО. Тази норма предвижда като самостоятелно основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели липсата на фискална касова бележка от фискално устройство или на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, когато е налице задължение за издаването им. Доводите в касационната жалба, че плащанията по фактурите от Зарди Ауто ЕООД, Ивела 09 ЕООД, М. Парк ЕООД и Конкрит Билдс ЕООД не са доказани, се основават на констатациите в ревизионния доклад по справки в ИС на НАП, според които в дневните (Z) отчети на част от тези доставчици няма декларирани записи, ФУ е регистрирано на трето лице или ФУ е регистрирано в офис, различен от адреса на регистрация на доставчика и липсва на данни за стопанисване на посочения офис. Първо за тези констатации по делото не са ангажирани никакви доказателства, включително посочените справки от ИС на НАП. Второ към фактурите са представени фискални бонове със съдържанието по чл. 26 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., които са издадени от посочените доставчици. При липсата на други доказателства, не може да се приеме, че липсват фискални касови бележки по смисъла на чл.10, ал. 4 ЗКПО и е налице самостоятелно основание за непризнаване на счетоводните разходи по тези фактури. С оглед на изложеното, решението в частта, в която е отменен ревизионния акт следва да се остави в сила. Касационната жалба на ТТ- Консултинг ЕООД е частично основателна, по следните съображения: Неправилно и в противоречие с доказателствата по делото съдът е приел за документално необосновани разходите по фактурите от Страйт - МВ ЕООД и Ривенда ЕООД. Съдът е установил предмета на доставките по тези фактури, както и че рекламните материали, резултат от изработката са предадени от доставчиците на ревизираното дружество с приемо предавателни протоколи съответно от 18.04.2019 г. и от 25.11.2021 г. Изводите за липса на доставки съдът е обосновал единствено с липсата на кадрова и материална обезпеченост на доставчиците, които обстоятелства, предвид изложеното по-горе по касационната жалба на административния орган, не са релевантни за изпълнението на доставките и документалната обоснованост на разходите. В това отношение са основателни доводите в касационната жалба на дружеството. С оглед на изложеното решението в частта, в която е отхвърлена жалбата относно увеличението на финансовия резултат за 2019 г. с разходите по фактурата, издадена от Страйт МВ ЕООД в размер на 8 240 лева и в частта на извършеното увеличение на финансовия резултат за 2021 г. с разходите по фактурата, издадена от Ривенда ЕООД в размер на 18005.52 лева е неправилно постановено и следва да се отмени в тази част, като се намали определеният от съда дължим корпоративен данък за довнасяне за 2019 г. с 824 лева (8240 лева х 10 %) и за 2021 г. с 1800.55 лева (18005.52 лева х 10 %) и съответните лихви. Решението в останалата отхвърлителна част е правилно постановено. Правилно съдът е приел, че разходите по фактурите, издадени от Капитал Строй 2000 ЕООД, в ликвидация (49 690 лева) Капитал билд 2017 ЕООД (6 800 лева), Конкрит Билдс ЕООД (49 860 лева) и Тако панел ЕООД (6 240 лева) за 2018 г., по фактурите, издадени от Притайл ЕООД (16 800 лева) и Флагман Ди кор ЕООД (15 000 лева) за 2019 г., както и по фактурите, издадени от Брист тракт ЕООД (15 000 лева) за 2021 г. не са документално обосновани по смисъла на чл.10, ал.1 ЗКПО и не следва да бъдат признати за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО. Съдът е обсъдил доказателствата по отношение на всеки от посочените доставчици и правилно е приел, че изпълнението на доставките по тези фактури не е доказано, съответно поради липса на приемо предавателни протоколи и поради това, че представените протоколи не индивидуализират извършването на конкретни финансови консултации и консултантски услуги по сключените от ревизираното дружество договори. Твърденията в касационната жалба на дружеството, че реалното осъществяване на доставките е установено, не се подкрепят от доказателствата по делото. Правилно и в съответствие с представените по делото фактури съдът е приел, че разходите за покупка на стоки и услуги за бита, дрехи, играчки и др. подобни не са свързани с дейността на ревизираното дружество като застрахователен брокер и на основание чл. 26, т.1 ЗКПО не се признават за данъчни цели. Доводите на касатора, че доставките са реално извършени, стоките са заведени в счетоводството на ревизираното лице и не е установена липсата им както в хода на ревизията, така и в съдебното производство, са неотносими към основанието, на което е извършено увеличението на финансовия резултат. По отношение на извършените с ревизионния акт корекции в данъчния финансов резултат на основание чл. 31, ал.1, т. 8 ЗКПО в размера на извършените от дружеството дарения за 2018 г., 2019 г. и 2020 г., в касационната жалба не са изложени конкретни оплаквания. При извършената проверка за спазване на материалния закон по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира, че решението и в тази част е правилно постановено. Съгласно чл. 31, ал.1, т. 8 ЗКПО за данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения в общ размер до 10 на сто от положителния счетоводен финансов резултат (счетоводната печалба), когато разходите за дарения са направени в полза на лице с увреждания. По делото е установено, че направените от дружеството разходи за дарения са в полза на лице с увреждания, но в размер над нормативно установения до 10 % от счетоводната печалба на дружеството за съответния период. Поради това правилно и в съответствие с чл.31, ал.1, т.8 ЗКПО съдът е приел, че разликата над този размер не се признава за данъчни цели. Предвид всичко изложено решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на "ТТ Консултинг" ЕООД следва да се отмени по отношение установените задължения за дължим корпоративен данък за довнасяне за 2019 г. за разликата над 2 801.61 лева до 3 625.61 лева и съответните лихви за разликата над 977.35 лева до 1 264.81 лева или за корпоративен данък в размер на 824 лева и съответните лихви в размер на 287.46 лева, както и за 2021 г. за разликата над 2028.04 лева до 3 828.59 лева и съответните лихви за разликата над 296.25 лева до 559.26 лева или за корпоративен данък в размер на 1800.55 лева и съответните лихви в размер на 263.01 лева. Спорът следва да се реши по същество на основание чл. 221, ал. 2 АПК като се отмени ревизионния акт в тази част. Решението в останалата част, в която е отхвърлена жалбата на дружеството относно извършените с ревизионния акт увеличения на финансовия резултат и установените задължения за довнасяне на корпоративен данък и съответните лихви следва да се остави в сила. По разноските: Независимо от изхода на спора решението в частта на присъдените в полза на приходната администрация разноски, не следва да се отменя, тъй като са определени в по-нисък размер от дължимия с оглед материалния интерес, за който се потвърждава ревизионния акт. За касационното производство на Национална агенция за приходите следва да се присъдят разноски в общ размер на 1835.37 лева, от които за държавна такса в размер на 135.37 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1700 лева на основание чл.161, ал.1 ДОПК, което съответства на фактическата и правна сложност на делото пред касационната инстанция и на материалния интерес от 22 871.25 лева, за който се отхвърля касационната жалба на дружеството. На "ТТ- Консултинг" ЕООД следва да се присъдят разноски за първата инстанция в размер на 387.50 лева съобразно материалния интерес от 3 175.02 лева, за който се уважава касационната му жалба. За касационното производство дружеството е направило разноски в общ размер на 5 369 лева за държавна такса и адвокатска защита. С оглед изхода от спора за тази инстанция следва да му се присъдят разноски в размер на 4 142.57 лева, съобразно материалния интерес 77 253.52 лева, за който ревизионният акт се отменя общо за двете съдебни инстанции 4530.07 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,