Решение № 14015 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10211/2015 г.
ВАСVIII отделение20.12.2016 г.докладчик Димитър Първанов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1570 от 28.07.2015 г., постановено по адм. д. № 2724/2014 г. по описа на Административен съд гр. П. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14015 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10211/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. П. против Решение № 1570 от 28.07.2015 г., постановено по адм. д. № 2724/2014 г. по описа на Административен съд гр. П., административно отделение, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 241401362/16.06.2014 г., издаден от Н. Ж. К. - началник сектор "Ревизии" и З. Г. Т. - гл. инспектор по приходите при Териториална дирекция - гр. П. за отказан данъчен кредит в размер на 9 218.47 лв., ведно с начислените лихви - 6 230.52 лв. на "Левстрой инвест" ЕООД гр. К. Инвокират се оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира разноски. Ответникът - "Левстрой инвест" ЕООД гр. К. в писмен отговор оспорва основателността на жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура счита жалбата за основателна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверката по чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил Ревизионен акт /РА/ № 241401362/16.06.2014 г., издаден от Н. Ж. К. - началник сектор "Ревизии" и З. Г. Т. - гл. инспектор по приходите при Териториална дирекция - гр. П. за отказан данъчен кредит в размер на 9 218.47 лв., ведно с начислените лихви - 6 230.52 лв. на "Левстрой инвест" ЕООД гр. К. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отмени ревизионния акт първоинстанционният съд е приел за доказано наличието на доставки от "Артомел" ЕООД и "Енергоинвест" ЕООД. Решаващият съд е приел, че в хода на ревизионното производство и в хода на съдебното са представени писмени доказателства, изслушани са свидетели и заключения на ССЕ и СТЕ, които обосновават извода на съда, че процесните доставки на строителни материали са били реално извършени. Касаторът оспорва изводите на съда като счита, че доказателствата не са ценени правилно и че същите не са достатъчни и годни да установят релевантните факти и обстоятелства във връзка с доказване на извършването на доставките. Въз основа на събраните доказателства и при преценката им, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е достигнал до обосновани фактически и правни изводи. Неоснователни са касационните оплаквания относно липсата на приемо-предавателни протоколи, пътни листове и др. налични документи, които да удостоверяват реалността на доставките, по които ревизираното лице е приспаднало данъчен кредит. Действително, предмет на процесните доставки са родово определени вещи - строителни материали, поради което за да бъде установена реалност на доставката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС следва да бъде доказано чрез надлежни доказателства индивидуализирането или предаването на вещите като способ за прехвърляне на собствеността върху родово определени вещи по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Видно от самите фактури, представени още в ревизионното производство, същите удостоверяват подробно индивидуализирането на вещите и доказват фактическото им предаване от прекия доставчик на ревизираното лице. В тях са описани подробно: 1. името на артикулите /тухли четворки, торби цимент 50 кг., греди 10х10 или 8х8, и т.н и т.н./, 2. съответния брой или м2 на всеки артикул 3. количество 4. единичната му цена 5. общата стойност на всеки артикул. Описано е също така на коя дата е получена стоката, налице са име и подпис на съставил и предал. В конкретния случай изискването за представяне на приемо-предавателен протокол е безпредметно, тъй като същия би преповторил съдържанието на фактурата. Не е спорно по делото обстоятелството, а и се доказва от свидетелските показания, че транспорта до строителния обект на купувача е задължение и е за сметка на доставчика. От събраните доказателства се установява, че транспортът е извършен с товарни автомобили на доставчика, поради което начина на документиране на транспортната услуга е без значение в отношенията доставчик - получател. Предвид на това, от единствено значение за установяване на реалността на доставките е дали от събраните по делото доказателства се установява предаването на стоката по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Настоящата инстанция намира, че това обстоятелство е установено чрез представените фактури. Установява се от заключението на вещото лице, че издадените фактури са отразени в дневниците за покупки и продажби, както и в справките-декларации за съответния данъчен период, водени са съответните счетоводни регистри, цената е заплатена, за което са приложени фискални бонове към всяка фактура, налице е редовно водено счетоводство. Съвкупния анализ на тези обстоятелства, ведно със заключението на съдебно-техническата експертиза води до извод за реалност на доставките. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на обстоятелството, че още в ревизионното производство е установено, че съгласно справка в Търговския регистър двамата доставчици са заличени търговци, поради което не следва да се вменява в задължение на ревизираното лице представяне на пътни листи, доказателства за складове и други документи, които следва да са в притежание на тези доставчици. Като е постановил решението си, отменяйки ревизионния акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение в съответствие с доказателствата, събрани по делото, правилно е приложил материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. От страна на ответника по касация не са представени доказателства за платени разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение