Решение № 5606 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16710/2013 г.

Решение № 5606 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16710/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Ануар Ареф Маджид и Кусар Ибеш Асад, чрез техния процесуален представител срещу решение № 6478/28.10.2013 г. по адм. д. № 10748/2012 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър-София не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Ануар Ареф Маджид и Кусар Ибеш Асад срещу заповед № РД-18-38/10.07.2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър в частта й, с която са одобрени кадастралната карта и регистър досежно нанесените границите в кадастралната карта между имот с идентификатор 68134.1608.4745 и имоти с идентификатори 68134.1608.7038 и 68134.1608.7017. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Северната граница на процесния имот, тази, тангираща с имот с идентификатор 68134.1608.7038 е изпълнена на място и представлява улица като същата се явява материализирана граница на имота. Тази граница съвпадала с регулационната граница, представляваща улична регулационна линия по влязъл в сила одобрен частичен застроителен и регулационен план. По отношение на източната граница на имота с имот с идентификатор 68134.1608.7017 тя е нанесена в съответствие с влязъл в сила регулационен план по чл. 16 от ЗУТ и относно нея няма одобрени кадастрални планове по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/2005 г. за създаването, съдържанието и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съдът е приел, че границите на имота в кадастралната карта са отразени съобразно приоритетността на чл. 14 от Наредба № 3/2005 г. към датата на постановяване на обжалваната заповед. Така постановеното решение е необосновано: В този аспект приетите от съда фактически констатации не се подкрепят изцяло от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че за имота не съществуват материализирани граници на място. Съдът не е изяснил статута на процесните имоти съгласно предходните кадастрални и регулационни планове като квадратура и граници и кой е действащият кадастрален план. Твърдението в жалбата е, че границите следва да са по одобрения кадастралния план от 1985 г. и 1997 г., както и че съобразно тези планове е следвало да бъде и отразяването на имота в настоящата кадастрална карта, при спазване на приоритетността на т. 3 на чл. 14 от Наредба № 3/2005 г., а не както е приетото от съда по т. 4 на чл. 14 от същата. Противоречащ на заключението, дадено от вещото лице, е направеният от съда извод, че на място съществуват материализирани граници на имота, а именно северната граница, която граничи с проектираната улица. Съдът не е изследвал въпроса дали има съвпадение или разминаване на границите по плановете и заснетите в кадастралната карта, за да се приеме крайният извод за несъобразяване с плановете съобразно отразената в чл. 14 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и регистри приоритетност. В тази връзка не са изисквани документите от административния орган за начина на отразяване на имотите в кадастралната карта, по-конкретно протоколите за проверка, съставяни на място. В този аспект е следвало да се установи дали отразените граници съвпадат с кадастралните граници по действащия план, за да се отрече или потвърди отразяване в кадастралната карта на границите като неверни спрямо кадастралните такива. Поради това изводът за отразяването на верни и точни граници в кадастралната карта се явява необоснован. Неизяснен с оглед обсъдените доказателства и инкорпорираните такива по делото е останал въпросът дали отразяването е извършено при нарушение на нормативно установения приоритетен ред- чл. 38, ал. 1 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и регистър. Това налага обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване мотивите на настоящето решение. При новото разглеждане на делото съдът следва да изиска цялата административна преписка, включително протокол за измерване от служители на административния орган съгласно чл. 39 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и регистър, да прецени дали границите, така както са отразени в оспорената кадастрална карта съответстват на собственическите права на жалбоподателите, съобразно притежавания от тях документ за собственост и има ли разминаване на границите по действащия кадастрален план. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение