Решение № 13391 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8168/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на РайонЦентрален - община Пловдив, срещу Решение 6238/10.07.2024г., постановено по адм. дело 1502/2021г. по описа на Административен съд - Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. Ответникът М. А. С., чрез адв.Кобуров, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв. Велев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед РД-21-289/19.04.2021г. на кмета на РайонЦентрален - община Пловдив, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, на М. А. С. е наредено да премахне незаконен строеж: Подземна, стоманобетонна конструкция" изпълнена в поземлен имот с идентификатор 56784.519.724, по западната имотна граница, в съседство с ПИ 56784.519.723 по КК и КР на гр. Пловдив, ПИ 1731 включен в УПИ V-848, кв.50-нов, 2-стар по плана на ЦГЧ с административен адрес [улица], гр. Пловдив, определен е 30-дневен срок за доброволно изпълнение и са указани последиците от неизпълнението. С обжалваното решение заповедта е отменена. За да постанови този резултат, съдът приема, че е издадена от орган с делегирани права от компетентен орган, при спазване правилата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и неговата цел. Според първоинстанционният съд, неточно са определени характеристиките на разпоредения за премахване строеж, тъй като в оспорената заповед описанието му несъответства на фактическото му състояние. То не може да бъде извлечено и от констативния акт /КА/ 19/07.04.2021г., въз основа на който е образувано производството по издаване на заповедта, нито от друг документ, съдържащ се в преписката. С процесната заповед било наредено и премахване на съществуващи колони държащи законно изградена тераса към ПИ 723 описани в констативния акт като незаконни К1 и К2 и то в имот ПИ 56784.519.724. Приетото несъответствие между действителното фактическо положение с констатациите в КА, възпроизведени и в заповедта за премахване, съдът приел като основание за отмяната ѝ, поради невъзможност да се идентифицира обекта, предмет на разпореденото премахване и това нарушение възпрепятства съда да извърши контрол за съответствието на същата с материалния закон. Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Противно на приетото от първоинстанционния съд, волята на административния орган е ясна и конкретизирана в достатъчна степен по отношение индивидуализацията на строежа, както в КА 19/07.04.2021г., така и в процесната заповед, за да бъде изпълнено премахването му така, че да не доведе до засягане на конструктивни части от законно построени други строежи. Че процесния строеж е достатъчно ясно и точно ндивидуализиран, се потвърждава и от последващото реализиране на доброволното му премахване, установено от приетата СТЕ, по одобрени строителни книжа във връзка с изпълнение на заповед 220А-649/05.04.2022г. на кмета на община Пловдив. Изложените в процесната заповед фактически и правни основания съответстват на описаното в съставения по реда на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ КА, въз основа на който същата е издадена. Волята на административния орган относно местоположението и обема на процесния строеж е ясно изразена. В заповедта има точно формулирано разпореждане в диспозитивната част за премахване на описания незаконен строеж. Изводите на съда, че процесната заповед е издадена при неспазване на разпоредбите на чл. 35 от АПК, тъй като административният орган не изяснява фактите и обстоятелствата от значение за случая, са неправилни. В заповедта е обсъдено и дали строежът е търпим. С оглед периода на изграждането му, процесният строеж не попада никоя от хипотезите регламентирана в § 16 от ПР на ЗУТ и в § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, за търпимост на строежите. Процесния обект е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, от V-та категория, изпълнен без одобрени проекти и разрешение за строеж, съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, и без задължителното съгласуване по Закона за културното наследство, поради което правното основание, посочено от административния орган за премахването му е правилно. С оглед гореизложеното, доводите за незаконосъобразност на оспореното съдебно решение, развити в касационната жалба, се явяват основателни. Оспорената заповед е валиден и законосъобразен административен акт, поради което оспорването ѝ е неоснователно. Като достига до извод в обратен смисъл, съдът постановява обжалваното решение в противоречие с материалния закон. Същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на М. А. С. срещу процесната заповед. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,