Решение № 4709 от 08.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15332/2008 г.

Решение № 4709 от 08.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15332/2008 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационни жалби на кмета на община гр. Момчилград и на Шенко Минчев Боюклиев от гр. Момчилград, срещу решение № 78/13.10.2008 г., по адм. д. № 157/2007 г. на Административен съд - гр. Кърджали, като в тях се развиват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд или се постанови решение по същество, с което се отмени Заповед № ДК-10-6/20.11.2007 г., издадена от н-ка на РДНСК гр. Кърджали. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационните жалби са неоснователни и предлага да се оставят без уважение. Върховният административен съд II-ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че са неоснователни. С обжалваното решение Административният съд - гр. Кърджали, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Шенко Минчев Боюклиев срещу Заповед № ДК-10-6/20.11.2007 г., издадена от н-ка на РДНСК гр. Кърджали, с която на основание чл. 216, ал. 5 във връзка с чл. 156 ЗУТ са отменени разрешение за строеж № 82/20.08.2007 г. издадено от главния архитект на община гр. Момчилград, за строеж "пристройка към магазин за хранителни стоки от 25 кв. м.", в УПИ II, кв. 49 по плана на същия град, както и одобрения и представен инвестиционен проект. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти са издадени извън размера на отстъпеното право на строеж по площ, което е нарушение на чл. 182, ал. 1 ЗУТ, както и с височина като допълващо застрояване над предвидената в чл. 42, ал. 3 ЗУТ, поради което правилно са отменени като противоречащи на материалноправни норми. По касационната жалба на кмета на община гр. Момчилград: Административният съд неправилно е конституирал общината като заинтересувана страна в процеса, тъй като предмет на обжалване е заповед на РДНСК и страни по същото са само органът издал акта и лицето, на чието име са издадени строителните книжа. Това е така защото, съдебното оспорване на индивидуалните административни актове е средство за решаване на спорове между граждани и организации от една страна и администрацията от друга, а не между държавни органи в това им качество - чл. 120 от Конституцията на РБ, чл. 147 АПК. Общината не може да участва в него нито самостоятелно, нито по реда на чл. 215, ал. 4 ЗУТ като юридическо лице на органа, издал отменените по реда на чл. 216, ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 156 ЗУТ от началника на РДНСК актове. Решението на административния съд е недопустимо в частта, постановено по отношение на община Момчилград и следва да бъде обезсилено в тази част - чл. 221, ал. 3 във вр. с чл. 218, ал. 2 АПК. По касационната жалба на Шенко Минчев Боюклиев: Решението е правилно. При правилно прилагане на материалния закон административният съд е приел, че заповедта на н-ка на РДНСК е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му, както и че са спазени административнопроизводствените правила и материалнопрваните разпоредби. В конкретния случай жалбоподателят Боюклиев притежава отстъпено право на строеж за пристройка с площ 25 кв., представляваща допълващо застрояване, а изготвените и одобрени проекти, както и издаденото разрешение за строеж са за 97.80 кв. м. пристройка с височина 5.18 м., при допустими 3.60 м. Правилно е прието, че издадените строителни книжа противоречат на чл. 182, ал. 1 и на чл. 42, ал. 3 ЗУТ и като незаконосъобразни са отменени. Решението не страда от пороци, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 и 3 АПК