Решение № 3846 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15110/2012 г.

Решение № 3846 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15110/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба от Калинка Пенчева Александрова срещу заповед № К-11885 от 29.10.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение, в качеството й на инспектор - специалист V степен в "Говорители на областни дирекции на МВР" на отдел "Връзки с обществеността и медиите" при Дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността" - МВР, с месторабота "Говорител на ОДМВР - Варна", категория Г-II степен, считано от датата на връчване на заповедта. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Жалбоподателката твърди, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при противоречие с материалноправните разпоредби, както и при несъответствие с целта на закона. Посочено е, че дисциплинарното производство е проведено в момент, в който жалбоподателката е била в законоустановен платен годишен отпуск, както и че разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР е посочена бланкетно в мотивите на заповедта. Твърди се, че всички действия на дисциплинарно разследващия орган са се развили твърде бързо, както и че заповедта е издадена преди да бъде получено разрешение от Инспекцията по труда във връзка с чл. 213, ал. 2 от ЗМВР. Иска отмяна на заповедта и присъждане на разноски по делото. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Върховният административен съд, Пето отделение (ВАС), като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено следното: В изпълнение на заповед № К-11747/25.10.2012 г. на министъра на вътрешните работи, от комисия в определен състав е осъществена проверка по получени данни - излъчен репортаж за извършено дисциплинарно нарушение. За резултатите е изготвена обобщена справка с рег. № 45645/27.10.2012 г., със становище за налагане на дисциплинарно наказание на Александрова "уволнение". Видно от справката, комисията е приела за установено следното: На 23.10.2012 г. във вечерната новинарска емисия на "БТВ" е излъчен репортаж относно гражданин, който е заснел трима спящи полицаи в патрулен автомобил. По случая е потърсен коментар на говорителя на ОДМВР - Варна Калинка Александрова. В ефир са били излъчени думите й, че "лицето Максимов не е чак толкова велико, че да се занимаваме с него. Какво да кажа, той е един глупак. Един селски глупак, който се чуди какво да прави". Установено е, че изказването на Александрова е предизвикало изключителни негативни реакции във форумите на електронните медии и социалните мрежи като пример за непрофесионално отношение, което засяга пряко авторитета на полицейската професия. На 26.10.2012 г. Александрова е получила покана за даване на писмени обяснения, а на 27.10.2012 г. се е запознала лично с изготвената от дисциплинарно разследващия орган обобщена справка. На 28.10.2012 г. в законоустановения срок Александрова е подала писмено възражение срещу справката. На база на събраните доказателства, проведените срещи и писмени сведения от граждански лица и служители на МВР дисциплинарно разследващият орган е изготвил становище от 28.10.2012 г. до министъра на вътрешните работи, с което е предложил на Александрова да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Приетото за установено е квалифицирано като тежко дисциплинарно нарушение, довело до нарушение на т. 4, 7, 8 и 12 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Въз основа на констатациите в справката и по изложени мотиви, че поведението на жалбоподателката съставлява нарушение на Етичния кодекс, на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР от министъра на вътрешните работи е издадена обжалваната заповед № К-11885 от 29.10.2012 г. С оглед установеното от фактическа страна, ВАС, Пето отделение приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Според посочената разпоредба дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Справките, послужили за издаването на заповедта, съдържат достатъчно данни за нарушението и самоличността на извършителя, поради което съгласно чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР, нарушението в случая се счита открито именно от момента на получаването й от органа, компетентен да наложи дисциплинарното наказание. Оспорената заповед като индивидуален административен акт е издадена от министъра на вътрешните работи в рамките на предоставената му компетентност по чл. 228, т. 1 от ЗМВР. Спазена е писмената форма при издаването на заповедта, като изрично са посочени правните и фактическите основания за издаването й. Предвид разпоредбата на чл. 246 от ППЗМВР в обжалвания административен акт са посочени данни за времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, въз основа на които същото е установено. Обжалваната заповед е издадена в съответствие с приложимия материален закон. Административният орган е провел дисциплинарното производство в съответствие с изискванията на закона, не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. При разглеждане на делото ВАС приема, че изискването на чл. 229 от ЗМВР за изслушване или приемане на писмени обяснения от служителя от дисциплинарно наказващия орган, е спазено, тъй като същият се е запознал с всички възражения на наказания. Писмените обяснения и възражения на Александрова са обяснения по смисъла на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР и са дадени пред комисията, извършваща дисциплинарното разследване, във връзка с вменените нарушения на служебната дисциплина, след запознаване на служителя с резултатите от проверката. Със същите се е запознал дисциплинарно наказващият орган на 28.10.2012 г. Поради което е неоснователно твърдението на жалбоподателката, че са нарушени административнопроизводствените правила, тъй като е била в платен годишен отпуск по време на проверката и не попада в хипотезата на чл. 229, ал. 5 от ЗМВР. От представените по преписката доказателства е видно, че Александрова е била запозната с всяко едно действие на дисциплинарно разследващия орган, което е удостоверено с нейния подпис. От друга страна, законодателят не е предвидил изрична забрана за водене на дисциплинарното производство, когато служителят е в отпуск. От там следва изводът, че на Александрова по никакъв начин не е било нарушено правото й на защита по воденото срещу нея производство. Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че административният орган е посочил като мотив бланкетно разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР. Посочената разпоредба е спазена. В случая по несъмнен начин по делото е установено, че държавният служител е извършил нарушение на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, което е достатъчно основание за налагане на дисциплинарното наказание. При определяне на наказанието са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Такава преценка е извършена, което изрично е посочено в заповедта - широкият отзвук сред обществеността, който е създал негативен образ на Министерството на вътрешните работи и неговите структури. В жалбата са изложени доводи, че дисциплинарното производство се е развило твърде бързо. В ЗМВР са предвидени срокове единствено за налагане на дисциплинарното наказание, като никъде не са посочени срокове за провеждане на самото производство. За издаване на заповедта за налагане на наказанието е достатъчно да бъдат спазени изискванията на ЗМВР и ППЗМВР относно процедурата за провеждане на дисциплинарното производство. Твърдението, че заповедта е издадена преди получаване на отговор от Инспекцията по труда е неоснователно, тъй като видно от представените документи Дирекция "Инспекция по труда" - София е изпратила писмо до министъра с изх. № Т-11479 от 29.10.2012 г., което е заведено в деловодството на МВР с вх. № 34049/29.10.2012 г. В писмото е посочено, че Инспекцията дава предварително разрешение съгласно чл. 333, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, във вр. с чл. 213, ал. 2 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение с Калинка Александрова. На база на установеното и полученото писмо министърът е издал процесната заповед на 29.10.2012 г. В заповедта е посочено, че изказването на Александрова е предизвикало негативни реакции в медиите, с което виновно е нарушила т. 4, 7, 8 и 12 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. За да се квалифицира определено поведение като нарушение по смисъла на посочените текстове от ЗМВР и ППЗМВР, е необходимо дисциплинарно наказващият орган да посочи какво точно нарушение на етичните правила, формулирани в кодекса, е допуснал съответният служител. В случая това е направено от министъра в обжалваната негова заповед. Следва да се има предвид, че моралните правила са неписани норми за поведение, поради което не би могло да се конкретизират в норми всички нарушения на Етичния кодекс. Напротив, извършването на определено действие от служител на МВР следва да бъде приведено в съответствие с определена абстрактна норма от кодекса, съобразно неговото въздействие върху обществото и отрицателното му влияние върху престижа на институцията МВР. В тази връзка административният орган обосновано и подробно е обсъдил поведението на жалбоподателя и отражението му върху обществото и МВР. Предвид събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, необорени от жалбоподателя пред дисциплинарно наказващия орган, съдът намира, че вменените нарушения на служебната дисциплина, обосновават законосъобразното приложение на разпоредбата на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Дисциплинарно наказващият орган е издал мотивирана заповед, съдържаща точно посочване на приетите за установени фактически обстоятелства, по отношение на които е приложил съответстващите им правни основания за налагане на наказанието. Събрани са по съответния ред достатъчно доказателства, установяващи нарушението, за което е наложено дисциплинарното наказание. Предвид изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. По делото е направено искане от процесуалния представител на Калинка Пенчева Александрова за присъждане на направените разноски. С оглед изхода на делото, същото се явява неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение