Решение № 4593 от 11.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11835/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 19, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема Училищен плод и Схема Училищно мляко /Наредбата/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез пълномощника юрк. Захариева, срещу решение 542/11.10.2023 г. по адм. дело 230/2023г. на Административен съд Пазарджик, с което по жалба на Бригада ЕООД е отменено Уведомително писмо за одобрение на заявки за плащане, изх. 01-2600/444 от 30.01.2023 г., на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие в частта за отразена редукция в размер 487, 44 лв. по схема Училищно мляко и за отразена редукция в размер 408, 40 лв. по схема Училищен плод, и преписката е изпратена на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за ново произнасяне, в едномесечен срок от влизане в сила на решението, с указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно мотивите на съдебния акт. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на решението на Административен съд Пазарджик и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването със законните последици. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. В открито съдебно заседание касационният жалбоподателя не се явява и не се представлява. Ответната страна БРИГАДА ЕООД, с писмено становище по касационната жалба и в открито съдебно заседание чрез адв. Пешева оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна. При подробно изложени съображения прави искане за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на разноски по представен списък и доказателства. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока, установен в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледани по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд - Пазарджик по жалба на Бригада ЕООД е отменено Уведомително писмо за одобрение на заявки за плащане 02/13/030522/16433/01 от 10.11.2022 г. и 01/13/030522/16433/01 от 10.11.2022 г. с изх. 01-2600/444 от 30.01.2023 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие в частта за отразена редукция в размер 487, 44 лв. по схема Училищно мляко и за отразена редукция в размер 408, 40 лв. по схема Училищен плод, и преписката е изпратена на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за ново произнасяне, в едномесечен срок от влизане в сила на решението, с указания по задължителното тълкуване и прилагане на закона съобразно мотивите на съдебния акт. За да стигне до това решение, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и при липса на мотиви, които са довели до нарушаване правото на защита на дружеството, а от там и до незаконосъобразност на отразените редукции по заявките за плащане по схема Училищен плод и по схема Училищно мляко. Административния съд е приел, че изложените мотиви в обжалвания акт не изпълняват изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не са ясно посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта, не е изяснено за кой конкретен документ се твърди да е такъв с невярно съдържание, неистински и/или подправен документ и съответно не е изяснено разминаването в какъв аспект на брой деца е наложена санкция, т.е. редуциране на сумите по всяка от двете схеми, което се е явило като пречка за организиране защитата на жалбоподателя и съответно за проверка на акта за съответствие с материалния закон. За мотивирането на съдебния акт в този смисъл съдът последователно е обсъдил приобщената по делото административна преписка, изслушал е и е кредитирал допусната по делото съдебно-икономическа експертиза, тълкувал е и изложил съображения за прилагането на чл. 18, ал. 6 и чл. 19, ал. 3 от Наредбата досежно фактите по административната преписка и предвид периода, за който са направени заявките за плащане 01.10.2022 г. 31.10.2022 г. В тази връзка съдът е установил съществено нарушение на административно производствените правила при издаване на оспорения акт, като издаден преди от страна на административния орган да бъдат изяснени всички релевантни за спора факти и обстоятелства, което е посочил като нарушение на чл. 35 от АПК. Така по събраната информация по искане на ДФЗ с писмо от 18.11.2022 г. до РУО Пазарджик относно информация за броя на децата и учениците в учебните заведения на територията на община Пазарджик и съответно постъпилият отговор от РУО Пазарджик на 29.11.2022 г., който административният орган е цитирал в оспореното Уведомително писмо, всъщност органът не е изяснил какъв е бил броят на реално записаните и на реално посещавалите деца в ДГ Слънчо - гр. Пазарджик, ДГ Приказни герои - гр. Септември и ДГ Малина Тодорова - гр. Ракитово, за периода 01.10.2022 г. 31.10.2022 г., а оспореното писмо е издадено с мотив за отразена редукция поради разлика в броя на децата, посочен в приложенията към заявките и представената информация от РУО Пазарджик, но към дата 28.11.2022 г., без да е изяснено какво налага това разминаване и какъв е бил реалният брой на децата в процесния период за тези три детски градини. Според съда при постановяването на акта органът е допуснал нарушение като не е направено пояснение по предоставената информация от РУО Пазарджик за брой деца, а същата е използвана в акта без уточнението дали това е броят на реално посещаващи деца учебното заведение към посочената дата или записани деца в учебното заведение, и все при две различни дати 15.09.2022 г. и 28.11.2022 г., които не съвпадат с процесния период на заявените за плащане доставки - октомври 2022 г. В заключение, административният съд е достигнал до извода, че в обжалвания административен акт органът не е изложил конкретни правни и фактически основания, обуславящи направените редукции, тъй като като не е изяснил за кой или кои документи приема, че са с невярно съдържание, неистински и/или подправен документ и не изяснява на какви основания приема, че е налично разминаване в броя на децата, за които са доставени порции плод и мляко. Тези обстоятелства, според съда, възпрепятстват проверката относно правилното приложение на материалния закон. Наред с това при издаването на оспореното писмо са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в случая Уведомителното писмо е издадено преди прилагане на процедурата по уведомяване на заявителя с нарочно писмо, в което да е изяснено в какво се състои съответната нередност, непълнота, неяснота или друго, с оглед организиране на защитата му и представяне на адекватно обяснение или доказателства. С оглед установените пороци съдът е решил, че оспореното уведомително писмо следва да бъде отменено в частта за отразените редукции, а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Постановеното решение е правилно. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че първоинстанционното решение е постановено в противоречие с приложимия материален закон и е необосновано. Административният съд е действал в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, при което е изяснил напълно спора от фактическа страна, обсъдил релевираните от страните доводи и е изложил конкретни мотиви, изцяло съобразени с данните от приобщените по делото доказателства. Съгласно чл. 35 от АПК вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 47а, ал. 4 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз /ЗПООПЗПЕС/ индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Правилни са в тази връзка изводите на първоинстанционния съд, че не са изяснени всички релевантни за спора факти, а изложените от касатора доводи, че по делото без съмнение предоставената от РУО Пазарджик информация се отнася за брой записани деца, са несподеляеми. Това обстоятелство е детайлно обследвано от първоинстанционния съд като са анализирани данните по оспорения административен акт и по преписката, конкретно писмо с вх. 01-400/543#1 от 29.11.2023 г. /на ДФЗ/ от РУО Пазарджик /лист 267-268 от делото/, становищата на страните по делото, и като понастоящем това твърдение в касационната жалба не може да санира неизследването и неяснотата на процесното Уведомително писмо в тази част. Този довод е несъстоятелен с оглед на останалите факти по делото, а именно, че използваната от ДФЗ информация от РУО Пазарджик като неизяснена остава и неотносима, като освен, че не е изяснено дали се касае за брой записани деца или за брой реално посещаващи деца, то не е уточнено и конкретизирано как тази информация по избрания от органа момент към 28.11.2022 г. се отнася към периода на заявките за плащане 01.10.2022 г. 31.10.2022 г., както и кой документ, представен от ползвателя се явява с невярно съдържание, неистински и/или подправен и в коя от тези хипотези. Като спрямо постъпилия от РУО Пазарджик отговор липсват мотиви на органа, че във връзка с подадените заявки за плащане по направените доставки 02/13/030522/16433/01 от 10.11.2022 г. и 01/13/030522/16433/01 от 10.11.2022 г. към Държавен фонд Земеделие освен представените доказателства за закупуване на плодовете, зеленчуците, пчелен мед и млечните продукти от производителите, заедно със сертификационни документи за установяване на произход и качество на същите, са представени още и подписаните приложения, имащи характер на протоколи - ЧАСТ II А Доставени мляко, млечни продукти и пчелен мед през отчетния период и ЧАСТ II Б Доставени плодове, зеленчуци и пчелен мед през отчетния период, попълнени и подписани за всяко учебно заведение, в което е направена доставка. Правилно в този смисъл е посочил първоинстанционният съд, че от представените приложения към заявките - ЧАСТ II А Доставени мляко, млечни продукти и пчелен мед през отчетния период и ЧАСТ II Б Доставени плодове, зеленчуци и пчелен мед през отчетния период става видно, че за всяко от учебните заведения, вкл. детски градини, за процесния период са доставени брой порции равни на заявения брой ученици, а тези обстоятелства са удостоверени от положените подпис на представляващо учебното заведение лице и е поставен печат на учебното заведение. Неоснователно е касационното оплакване и същото не кореспондира на доказателствата по делото, задължението на органа да спазва административно-производствените правила и приложимата нормативна уредба в случая. Съгласно чл. 4, ал. 5, т. 2 от Наредбата директорите на учебните заведения, които участват в схемите за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения организират приемането и проверката на продуктите, които им се предоставят по схемите, чрез съставяне на приемателно-предавателен протокол съгласно приложение 1. На следващо място, съобразно чл. 4, ал. 7 от Наредбата Министерството на образованието и науката и Държавен фонд "Земеделие" сключват споразумение за сътрудничество при прилагане на схемите за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения. В чл. 8, ал. 1 от Наредбата е уредено, че продуктите по схемите се предоставят на определените групи деца и ученици, посещаващи редовно учебни заведения. Като по отношение на случаите, в които част от децата или учениците отсъстват е предвидена ясна уредба за разпределянето на доставените за съответния ден количества хранителни продукти между присъстващите деца чл. 9, ал. 8, изр. трето, чл. 11, ал. 4 и чл. 11а, ал. 4 от Наредбата. Спазването и прилагането на тези разпоредби на Наредбата изисква същите да бъдат съблюдавани към момента на разглеждане на заявките за плащане от Разплащателната агенция, като, независимо дали заявките ще бъдат одобрени или ще бъдат редуцирани, е необходимо произнасянето на Управляващия орган да е ясно, основано на фактите по процедурата на доставка и да е надлежно мотивирано по свързаните фактически и правни основания. В този смисъл не могат да бъдат приети за основателни касационните доводи, че наложената редукция се основава на официален документ от компетентна институция РУО Пазарджик, поради което не намирала приложение чл. 18, ал. 6 от Наредбата, както и че макар да не е конкретизирано приложението на чл. 19, ал. 3 от Наредбата, при наличието на разминаване на посочен брой деца, то същото обхваща хипотезата на невярно посочване на информация. Противоречиво и в последствие в самата касационна жалба е посочено, че в случая била относима разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 2 от Наредбата. Тези твърдения в касационната жалба са неоснователни и необосновани. В чл. 18, ал. 6 от Наредбата е императивно предвидено, когато установи нередовност на подадените документи или непълнота в заявените данни Държавен фонд "Земеделие" да уведоми заявителя с уведомителното писмо, което се изпраща по пощата с обратна разписка, а заявителят в срок до 10 работни дни от деня на получаване на уведомителното писмо може да отстрани констатираните нередовности и/или непълноти чрез предоставяне на обяснения, придружени при необходимост от допълнителни и/или нови документи. Спазването на това задължение на органа би било и в съответствие със заложения в Наредбата принцип в чл. 1, ал. 2, т. 4 за подпомагане реализацията на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в Европейския съюз. Наред с горното, по тези касационни доводи още се възприема и извода на съда, че тъй като представените от заявителя протоколи за доставка, подписани от две лица, от които едното представител на учебното заведение, не са изследвани и не са съпоставени с постъпилата в ДФЗ справка от РУО, която не конкретизира процесния период за заплащане за доставки 01.10.2022 г. 31.10.2022 г., и на заявителя не е дадена възможност за отстраняване на нередовности, непълноти или даване на писмени обяснения и нови документи, то правомерни са изводите на съда за нарушение на административнопроизводствените правила и още повече на правото на защита на БРИГАДА ЕООД. Изложените с касационната жалба на ДФЗ аргументи по чл. 19, ал. 3 от Наредбата, следва още да се посочи, не почиват на анализ и обсъждане на фактите по преписката за издаването на процесното Уведомително писмо, които да бъдат правилно подведени към тълкуване и прилагане на съответно относима хипотеза по чл. 19, ал. 3, т. 1 - 6 от Наредбата. Правилен е формираният от съда извод, че от страна на административния орган не е изяснено коя от посочените разпоредби е нарушена от страна на дружеството и в какъв аспект. В мотивите на акта е цитирана веднъж разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 4, на друго място чл. 19, ал. 3, т. 2 от Наредбата, касаещи различни хипотези и основания и поради което следва извод, че от съдържанието на процесното писмо не става ясно и на кое конкретно правно основание е издаден оспорения акт. ВАС намира за правилни мотивите на първоинстанционния съд, а аргументите на касатора не навеждат и на конкретен порок на първоинстанционния съдебен акт, поради което с оглед неоснователността им, съдебното решение на Административен съд Пазарджик следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд е съобразено с представените по делото доказателства и приложимото право и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касационният жалбоподател дължи на ответната страна направените в касационното производство разноски, които съобразно представения списък възлизат на 1000 лева заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. За прецизност следва да се посочи, че в случая съдът намира за неоснователно отправеното с касационната жалба възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение