Решение № 6055 от 20.6.2022 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция (ГД) "Пожарна безопасност и защита на населението" (ПБЗН) към Министерството на вътрешните работи (МВР), представлявана от директора главен комисар Н. Николов, чрез процесуален представител главен юрисконсулт И. Владова, срещу решение 618/04.02.2022 г., постановено по адм. дело 8257/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на ГД "ПБЗН" към МВР против решение от 09.07.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) 2014 - 2020 г. и главен директор на ГД "Оперативна програма "Околна среда" в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за определяне на финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи, представляващи безвъзмездна финансова помощ (БФП) от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), по засегнатите от нарушението договори, сключени в резултат на проведената обществена поръчка по обособени позиции 1 и 2, както следва: договор 1983опд-19/10.05.2021 г., с изпълнител "Климатроник" ЕООД, на стойност 108 867,70 лева без ДДС, и договор 1983опд-20/10.05.2021 г., сключен с изпълнителя "Интерхолд" ЕООД, на стойност 1 316 513,16 лева без ДДС. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за неправомерно наложена финансова корекция. Мотивира становище, че в проведената възлагателна процедура не е допуснато соченото в акта нарушение на чл. 3, ал. 3 от Закона за Камарата на строителите (ЗКС), във вр. с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирано като нередност по т. 11, буква "б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г. (Наредба за посочване на нередности/Наредбата). Излага съображения, че изискването, според което при участие на обединения всяко от лицата, изпълняващо строителство, трябва да има съответната регистрация, кореспондира смислово по съдържание с правилата, заложени в чл. 59, ал. 6 ЗОП и чл. 4 от Правилника за реда за вписване и водене на Централния професионален регистър на строителя, издаден от Камарата на строителите в България, обн., ДВ, бр. 100 от 15.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г. (Правилника). Според касатора, прочитът на поставения критерий за подбор показва, че възложителят е изискал вписване в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) на тези лица, които с оглед разпределението на функциите, залегнало в договора за създаване на обединението, ще изпълняват дейности по чл. 3, ал. 2 ЗКС, за които законът изисква нарочна регистрация, и не засяга тези участници в обедединението, които с оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 3 с.з. имат право да извършват дейности по строителството, чието законосъобразно осъществяване не е предпоставено от разглежданата регистрация. Позовава се на съдебна практика на Върховния административен съд, постановена при действието на Закона за обществените поръчки, обн., ДВ, бр. 28 от 6.04.2004 г., отм., бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г. По тези съображения аргументира извод за липса на вменените с атакуваното решение на РУО на ОПОС 2014 - 2020 г. нарушения. Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество, с отмяна на оспорения индивидуален административен акт. Претендира разноски. Ответникът ръководителят на УО (РУО) на ОПОС 2014 - 2020 г., в открито съдебно заседание по делото, чрез юрк. Атанасова, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Прави искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно приложен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, същата е неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на ГД "ПБЗН" към МВР против решение от 09.07.2021 г. на РУО на ОПОС 2014 - 2020 г. и главен директор на ГД "Оперативна програма "Околна среда" в МОСВ за определяне на финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи, представляващи БФП от ЕСИФ, по засегнатите от нарушението договори, сключени в резултат на проведената обществена поръчка по обособени позиции 1 и 2, както следва: договор 1983опд-19/10.05.2021 г., с изпълнител "Климатроник" ЕООД, на стойност 108 867,70 лева без ДДС, и договор 1983опд-20/10.05.2021 г., сключен с изпълнителя "Интерхолд" ЕООД, на стойност 1 316 513,16 лева без ДДС. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че ГД "ПБЗН" към МВР е бенефициер по сключен с МОСВ административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) Д-34-26/20.07.2016 г., от ИСУН BG16M1OP002-4.001-0001-C01, по проект "Центрове за повишаване готовността на населението за реакция при наводнения", приоритетна ос 4 "Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища", по процедура за директно предоставяне на БФП BG16M1OP002-4.001 "Установяване на шест центъра за повишаване готовността на населението за адекватна реакция при наводнения и последващи кризи". В изпълнение на ангажиментите при осъществяване на разходите по проекта ГД "ПБЗН" към МВР е провела процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Реконструкция и модернизация на център за повишаване готовността на населението за реакция при наводнение гр. Враца: Учебен център; Учебно-тренировъчен комплекс (УТК)", с две обособени позиции, както следва: обособена позиция (ОП) 1 с наименование "Реконструкция и модернизация на център за повишаване готовността на населението за реакция при наводнение гр. Враца, ил. "Полковник Кетхудов" 2 и ОП 2, наименувана "Реконструкция и модернизация на учебен център и учебно-тренировъчен комплекс (УТК) за повишаване готовността на населението за реакция при наводнение гр. Враца, ул. "Илинден" 16". В резултат на проведената процедура по възлагане с избрания за изпълнител по ОП 1 участник "Климатроник" ЕООД, е сключен договор 1983опд-19/10.05.2021 г., на стойност 108 867,70 лева без ДДС, а по ОП 2 - договор 1983опд-20/10.05.2021 г., с "Интерхолд" ЕООД, на стойност 1 316 513,16 лева без ДДС. Обществената поръчка е била предмет на последващ административен контрол, при който е констатирано, че в Раздел III "Правна икономическа, финансова и техническа информация, т. III.1.1 "Условия за участие", "Годност за упражняване на професионална дейност" от обявлението, възложителят е въвел следните критерии за подбор: "По обособена позиция /ОП/ 1 - участникът трябва да притежава удостоверение за регистрация в Централен професионален регистър на строителя към Строителната камара за строежи 1 група, 1 категория, а за чуждестранни лица в аналогични регистри съгласно законодателството на държавата членка, в която са установени и/или удостоверение съгласно чл. 25а от Закона за камарата на строителите. По обособена позиция /ОП/ 2 - участникът трябва да притежава удостоверение за регистрация в Централен професионален регистър на строителя към Строителната камара за строежи 4 група, 1 категория, а за чуждестранни лица в аналогични регистри съгласно законодателството на държавата членка, в която са установени и/или удостоверение съгласно чл. 25а от Закона за камарата на строителите." В забележка е посочено: "При участие на обединения, които не са юридически лица, съответствието с критерия за подбор се доказва, съгласно чл. 59, ал. 6 от ЗОП. Всяко от лицата, изпълняващо строителство трябва да има съответната регистрация и застраховка." При съобразяване на приложимите материалноправни разпоредби от ЗОП и ЗУСЕСИФ проверяващите са счели, че в проведената възлагателна процедура е допуснато нарушение на чл. 3, ал. 3 ЗКС, във вр. с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗОП, т.к. чрез поставеното изискване се ограничава неправомерно участието на лица членове на обединения, които не са вписани в ЦПРС и които съгласно разпределението на функциите, регламентирано в договора за създаване на обединението, ще изпълняват строителни дейности, незасегнати от режима по чл. 3, ал. 2 ЗКС. След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение, РУО на ОПОС 2014 - 2020 г. е издал оспорения административен акт, с който, възприемайки изцяло изводите, обективирани в изпратеното до бенефициера уведомление, е индивидуализирал нарушените национални разпоредби, както следва: чл. 3, ал. 3 ЗКС, във вр. с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗОП, квалифицирайки ги като нередност по т. 11, буква "б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, обосноваваща определянето на финансова корекция в размер на 5 % от допустимите разходи по засегнатите от нарушението договори. Въз основа на установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на общностно и национално ниво съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 73 ЗУСЕСИФ и в предвидената от закона писмена форма, с посочване на съответните фактически и правни основания за упражняване на правомощието по определяне на финансова корекция в тежест на бенефициера. При преценка за съответствието на атакуваното волеизявление с материалния закон, съдът е съобразил предписанията на чл. 3, ал. 3 ЗКС, чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗОП, като е приел за установено вмененото с акта нарушение, съответно е формулирал извод за наличие на елементите от състава на понятието за "нередност" по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013). При сравнителен анализ на правилото, заложено в чл. 59, ал. 6 ЗОП, и предписанията на чл. 3, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗКС, съдът е приел, че в хипотеза на участие на субекти, които по правноогранизационната си форма не са юридически лица, изискването за вписване по ал. 2 от закона се отнася единствено за тези членове на съответното обединение, които ще са ангажирани с дейности, подчинени на изискването за регистрация, по-специално строежи от първа до пета категория или отделни строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности (НКИД). Следователно при предложената от възложителя формулировка на поставеното изискване, се явяват неправомерно ограничени от участие в процедурата участници в обединението, които ще изпълняват дейности по строителството, различни от посочените в чл. 3, ал. 2 ЗКС, и които не са вписани в ЦПРС, но имат право на основание чл. 3, ал. 3 с.з. да изпълняват тези дейности. По изложените съображения АССГ е отхвърлил жалбата на ГД "ПБЗН" към МВР против атакуваното решение на РУО на ОПОС 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция. Решението е правилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт и спазването на законоустановената форма, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорна е правната интерпретация на установените от първоинстанционния съд факти в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие. По-конкретно, спорът се концентрира върху това дали начинът, по който е формулирано изискването, заложено в Раздел III "Правна икономическа, финансова и техническа информация", т. III.1.1 "Условия за участие", "Годност за упражняване на професионална дейност" от обявлението, съответства на законовата рамка, съдържаща се в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗОП, във вр. с чл. 3, ал. 3 ЗКС. Процедурите за възлагане на обществени поръчки, уредени в ЗОП, са способ за задоволяване на потребностите на възложителите с предмет строителство, услуги или доставки на стоки, при ефективно разходване на публичните средства, средствата, предоставяни от европейските фондове и програми и тези на дружествата и предприятия, които са възложители по смисъла на ЗОП. При възлагане на обществена поръчка възложителят има право да извърши проверка на годността и потенциала на участниците да изпълнят поръчката, използвайки за целта подходящи критерии за подбор. Чрез тях по същество възложителят определя минимални изисквания за допустимост на кандидатите във връзка с участието им в процедурата за възлагане на обществена поръчка, за да прецени способността на всеки от тях да изпълни точно поръчката в случай, че бъде избран за изпълнител. В рамките на оперативната самостоятелност на възложителя е да определи изискванията към потенциалните участници, като при спазване на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОП, е необходимо същите да не ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. При определянето на изискванията спрямо участниците е необходимо да се спазват принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално тези за свободно движение на стоки, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги и взаимно признаване, както и с произтичащите от тях принципи на равнопоставеност и недопускане на дискриминация (чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП), свободна конкуренция (т. 2) пропорционалност (т. 3), публичност и прозрачност (т. 4). В този смисъл преценката за законосъобразност на извършената финансова корекция чрез отмяна на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ е обусловена от проверка доколко възложителят при въвеждане на изискванията и критериите за допустимост е спазил границите на оперативната самостоятелност и не е нарушил забраната, въведена с императивната разпоредба на чл. 2, ал. 2 ЗОП, принципите, заложени в чл. 2, ал. 1 от закона, а в контекста на повдигнатия пред настоящата инстанция правен спор и дали са съобразени специфичните изисквания на чл. 3, ал. 3 ЗКС. Видно от обстоятелствената част на атакувания административен акт, изводът за нарушение на чл. 3, ал. 3 ЗКС, чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗОП е фактически обоснован с констатацията, че в публикуваното по процесната възлагателна процедура обявление е заложено изискване за притежаване на удостоверение за регистрация в ЦПРС към Строителната камара за строежи 1 група, 1 категория, а за чуждестранни лица в аналогични регистри съгласно законодателството на държавата членка, в която са установени и/или удостоверение съгласно чл. 25а ЗКС. В забележка след текста на изискването е посочено следното уточнение: "При участие на обединения, които не са юридически лица, съответствието с критерия за подбор се доказва, съгласно чл. 59, ал. 6 от ЗОП. Всяко от лицата, изпълняващо строителство трябва да има съответната регистрация и застраховка." Между страните не е спорно, а и се установява от ангажираната по делото доказателствена съвкупност, че органът правилно е възпроизвел съдържанието на поставените към участниците в процедурата по възлагане изисквания. Правилен е и крайният извод за наличие на нарушение, обосноваващо определяне на финансова корекция в тежест на ГД "ПБЗН" към МВР. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗКС строителите, изпълняващи строежи от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 ЗУТ или отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в НКИД позиция "Строителство", подлежат на вписване в ЦПРС. Процедурата по регистрация е регламентирана в Глава Трета от Правилника за реда за вписване и водене на ЦПРС. В зависимост от наличието, респ. липсата, на предвидените в Правилника предпоставки, се издава удостоверение по образец, утвърден от управителния съвет на Камарата на строителите, или мотивирано се отказва издаването на такова. (Сравн: чл. 15 и чл. 33 Правилника). Видно е, че законът регламентира като положителна предпоставка за законосъобразното упражняване на конкретни строителни дейности, а именно строежите от първа до пета категория и тези, посочени в НКИД, позиция "Строителство", фактът на надлежно вписване на съответния изпълнител в ЦПРС. Доколкото строителството безспорно представлява широкопрофилна дейност, която не се изчерпва с извършването на дейностите, за които законът изисква вписване, а включва множество други, често освободени от подобен режим, компоненти, нерядко се наблюдава сдружаване на физически и юридически лица под правноорганизационната форма на обединенията. Разпоредбата на чл. 3, ал. 3 ЗКС специално регламентира възможността за съвместно упражняване на строителната дейност от обединения, като предвижда, че поне един участник от обединението следва да бъде вписан в регистъра. Правилото не следва да се чете изолирано, а подлежи на систематично тълкуване във своята взаимовръзка със следващата алинея, според чието предписание участието в обединението по ал. 3 не поражда права за лицата, които не са вписани в регистъра, самостоятелно да изпълняват строежи или отделни строителни и монтажни работи по ал. 2. Преобладаваща е съдебната практика на Върховния административен съд, която и настоящият съдебен състав споделя, че при изпълнение на строителни дейности от обединение, изискването за вписване е относимо към всички тези лица, които изпълняват дейности, попадащи в приложното поле на чл. 3, ал. 2 ЗКС. Хипотезата, регламентирана в ал. 3 с.з., е налице тогава, когато единствено регистрираното в ЦПРС лице ще бъде ангажирано с дейностите по ал. 2, а други участници в обединението, в което членува и то, ще изпълняват строителни и други дейности, които не са подчинени на режима по ал. 2. Тогава, когато разпределението на функциите, предвидено в договора за обединението, регламентира повече от едно лице да изпълнява дейности, за които се изисква вписване в ЦПРС съгласно чл. 3, ал. 2 ЗКС, всички тези лица следва да бъдат надлежно вписани по предвидения ред. Съответно тези, които ще бъдат ангажирани с дейности, които не представляват строежи от първа до четвърта категория или отделни строителни работи, описани в НКИД, раздел "Строителство", не са засегнати от правилото на чл. 3, ал. 2 от закона. В този смисъл: Решение 752/28.01.2022 г., постановено по адм. дело 8122/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 8207/06.07.2021 г., постановено по адм. дело 5283/2021 г., IV о. на Върховния административен съд, Решение 13097/21.12.2021 г., постановено по адм. дело 7410/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 8094/05.07.2021 г., постановено по адм. дело 1226/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 5816/13.05.2021 г., постановено по адм. дело 12787/2020 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 3834/25.03.2021 г., постановено по адм. дело 12891/2020 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 9199/16.08.2021 г., постановено по адм. дело 5358/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 7125/14.06.2021 г., постановено по адм. дело 13065/2020 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 2031/02.03.2022 г., постановено по адм. дело 10373/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 1298/10.02.2022 г., постановено по адм. дело 8157/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 9193/16.08.2021 г., постановено по адм. дело 1366/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 5928/18.05.2021 г., постановено по адм. дело 1881/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 3231/05.04.2022 г., постановено по адм. дело 11133/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 9283/24.08.2021 г., постановено по адм. дело 3912/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 3176/05.04.2022 г., постановено по адм. дело 7979/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 9285/24.08.2021 г., постановено по адм. дело 5049/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 11460/11.11.2021 г., постановено по адм. дело 7507/2021 г., VII о. на Върховния административен съд и други. В случая изискването касае участие на обединения и предвижда вписване на всички участници в него, които ще изпълняват строителство. Съгласно чл. 59, ал. 6 ЗОП при участие на обединения, които не са юридически лица, съответствието с критериите за подбор се доказва от обединението участник, а не от всяко от лицата, включени в него, с изключение на съответна регистрация, представяне на сертификат или друго условие, необходимо за изпълнение на поръчката, съгласно изискванията на нормативен или административен акт и съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението. Доколкото изискването за вписване в ЦПРС е следствие от предписание на нормативен акт - Арг.: чл. 3, ал. 2 ЗКС, приложимо в случая се явява описаното във втората част на изречението изключение. В този смисъл текстът на инкорпорираното в обявлението условие следва да бъде съобразен с предложеното по-горе тълкуване на персоналния обхват на нормата на чл. 3, ал. 2 ЗКС, т.к. именно регистрацията по чл. 3, ал. 2 ЗКС се явява "друго условие, необходимо за изпълнение на поръчката, съгласно изискванията на нормативен акт" по смисъла на чл. 59, ал. 6 ЗОП. Следователно, за да е съответно на закона, изискването за вписване в ЦПРС следва да се отнася единствено до тези участници в обединението, които с оглед разпределението, предвидено в договора за създаването на обединението, ще извършват строежи от първа до пета категория по смисъла на ЗУТ, както и отделни дейности, посочени в НКИД, позиция "Строителство", и следва да остане неприложимо за членове от обединението, които ще са ангажирани с дейности, различни от посочените. Изискването всички лица, които ще изпълняват строителството, да са вписани в ЦПРС, е ограничително по смисъла на чл. 11, б. "б" от Приложение 1 към Наредбата, т.к. понятието "строителство" е събирателно както за дейностите, които изискват вписване по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКС, така и за тези, които не са подчинени на този режим, но са част от строителството. В контекста на изложеното, както органът правилно е установил, е оказан разубеждаващ ефект у участниците-обединения, в чийто състав има лица, които не са вписани в ЦПРС, но съгласно разпределението на функциите, указано в договора за създаване на обединението, ще изпълняват дейности, за които законът не изисква регистрация по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКС, и могат да ги осъществяват по силата на разпоредбата на ал. 3 с.з. Възложителят не е обърнал внимание на диференциацията, която прави законът между строителните дейности и факта, че едни от тях се осъществяват от вписани в ЦПРС субекти, а други могат да бъдат изпълнявани и от лица, които по силата на договора за обединението, в което членуват, са се сдружили с такива, притежаващи подобна регистрация. В този смисъл е и актуалната съдебна практика на съда, постановена по аналогични правни казуси. (Виж например: Решение 8094/05.07.2021 г., постановено по адм. дело 1226/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 1841/12.02.2021 г., постановено по адм. дело 10689/2020 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 9199/16.08.2021 г., постановено по адм. дело 5358/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 7125/14.06.2021 г., постановено по адм. дело 13065/2020 г., VII о. на Върховния административен съд и други). Изложеното налага споделяне извода на съда за наличие на визираните в акта на РУО нарушения на чл. 2, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 3, ал. 3 ЗКС. Правилно е и квалифицирането им като нередност по т. 11, б. "б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности "Използване на основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците." С оглед извода за наличие на вменените нарушения на бенефициера, следва да бъде анализиран и третият елемент на фактическия състав на понятието за "нередност" по смисъла на Регламент 1303/2013, а именно вредата. Както първоинстанционният съд правилно е посочил, практиката на Върховния административен съд и на СЕС е еднопосочна, че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза поставят като изискване единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това тълкуване на разпоредбата на чл. 2, т. 36 Регламент 1303/2013 е трайно установено по повод на идентичните дефиниции в Регламент 2988/1995, Регламент 1083/2006, както и други секторни регламенти (вж. например: решение Ireland v Commission, С-199/03, EU: C: 2005:548, т. 31; решение Chambre LТIndrе, С-465/10, EU: C: 2011:867, т. 47; решение Firma, С-59/14, EU: C: 2015:660, т. 24; както и решение Wrocуaw, EU: C: 2016:562, т. 44). Доколкото не може да се изключи възможността допуснатите нарушения да имат отражение върху бюджета на съответния фонд, то налице е основание за определяне на финансова корекция. Т.к. естеството на допуснатите нарушения не позволява да се определи тяхното точно финансово отражение върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ, административният орган в съответствие с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ е приложил пропорционалния метод. В решението си РУО на ОПОС 2014 - 2020 г. е изложил ясни и конкретни съображения за избрания процентен показател. Правилно е определена и основата за наложената корекция, формирана спрямо стойността на допустимите разходи по засегнатия договор, в какъвто смисъл е изричното предписание на чл. 71, ал. 1 ЗУСЕСИФ. При така установеното от фактическа и правна страна, атакуваното пред АССГ решение за определяне на финансова корекция в тежест на ГД "ПБЗН" към МВР е законосъобразно. Достигайки до аналогичен правен извод, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон съдебно решение, което следва да се остави в сила. В отговор на довода за необоснованост на обжалваното решение, касационната инстанция следва да посочи, че първоинстанционният съд е приел и анализирал доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени при правилно установена фактическа обстановка и приложение на законовите разпоредби, обжалваното решение се явява обосновано. При този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като МВР бъде осъдено да заплати на Министерството на околната среда и водите администрацията, в която се намира органът, издал атакувания индивидуален административен акт, сумата от 100,00 (сто) лева разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение