Решение № 6931 от 26.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Община Самоков срещу Решение 1056/19.10.2021 г. на Административен съд София-област по адм. дело 386/2021 г., с което е отменен негов отказ от 09.04.2021 г. за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж и преписката е върната на административния орган за изпълнение на съдебните указания.

Ответниците К. Николов и Н. Николов са на позиция за неоснователност на оспорването.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Правилни са изводите на първостепенния съд за издаване на акта при допуснати съществени нарушения на правилата по чл. 30 АПК, представляващи отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК.

1. Заявлението, по което е постановен отказът, е било нередовно по две причини: а) не е подписано от един от двамата заявители, обозначени в титулната му част, а подписалото го лице не е нарочно индивидуализирано (съдържа един подпис, без уточнение кому принадлежи), и б) в заявлението не е отбелязан избора дали искането се отнася само до одобряването на инвестиционен проект или и до издаването на разрешение за строеж (доколкото е възможно издаването на РС да се заяви и по-късно вж. чл. 148, ал. 4, изр. 3 ЗУТ).

2. Процесуалната дейност на административния орган не отговаря на дължимото по чл. 30 АПК.

При наличието на изтъкнатите нередовности на заявлението, органът е трябвало да приложи процедурата по чл. 30, ал. 1 и ал. 2 АПК (след датата на акта е приета новата специална разпоредба на чл. 5в ЗУТ, която следва да се съобрази от органа при новото произнасяне), като даде указания за отстраняване на недостатъците на искането, както и за последиците при евентуалното им неизпълнение.

3. Неосъществяването на тази проверка е отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на искането по същество.

Разграничението между произнасянето по основателността на заявлението и отстраняването на нередовностите му обуславя различни правни последици. От една страна, неизпълнението на указанията по редовността би довело до прекратяване на административното производство, а от друга разглеждането на нередовното искане в очертаните по-горе насоки е довело до неяснота относно неговия предмет (ако не е заявено и издаване на РС, то органът се е произнесъл по непредявено искане) и неуточнени субективни предели на сезирането (от кого в действителност изхожда заявлението).

4. Едва след изчерпването на процедурата е допустимо произнасянето по възприетото материалноправно основание за отказ по чл. 148, ал. 7 ЗУТ поради наличието на незаконен строеж в имота, идентичен с обекта по инвестиционния проект, както и дали е необходимо искането да е направено съвместно от всички собственици на имота. Разрешаването на въпросите по редовността (допустимостта) на заявлението е условие производството да премине в следващия етап от развитието си разглеждане на искането за издаване на административен акт по основателността му, респ. налице ли са елементите от фактическия състав на предявеното пред административния орган право. Неслучайно ал. 3 на чл. 30 АПК обвързва началния момент на срока за произнасяне с датата на отстраняване на нередовностите.

5. Неоснователно е позоваването от гл. архитект на предходно разглеждане на същия инвестиционен проект от общинския експертен съвет по устройство на територията на заседание, проведено на 19.05.2020 г., на което е било взето решение за отстраняване на забележки по проекта.

Освен че по преписката няма данни за надлежно осъществяване на процедурата по чл. 30, ал. 1 и ал. 2 АПК, указанията по нередовностите следва да изхождат от компетентния да одобри проекта орган, т.е. от главния архитект на общината чл. 144, ал. 3 вр. чл. 145, ал. 1, т. 1 ЗУТ, а не от помощния експертен орган.

6. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. С оглед неоснователността на касационното оспорване, в полза на ответниците по касация ще бъдат присъдени поисканите своевременно разноски за платено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция общо в размер на 900 лв.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение