Решение № 2224 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13318/2014 г.

Решение № 2224 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13318/2014 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Росен Милев Стоименов, жив. в гр. Перник, чрез процесуален представител, срещу решение № 4940/16.07.2014 г. по адм. дело № 2990/2014 г. на Административен съд София-град /АССГ/, отхвърлящо оспорването му срещу заповед с рег. № 386/10.02.2014 г. на началника на Специализирано полицейско управление - гр. София, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Касаторът счита съдебното решение за неправилно, като излага доводи за незаконосъобразност на заповедта, иска отмяна на съдебното решение и постановяване на ново съдебно решение по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба - началникът на Специализирано полицейско управление - гр. София, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. В касационната жалба не се излагат оплаквания, отнасящи се до съдебния акт, а се повтарят изложените пред първата инстанция относно фактите и законосъобразността на издадената заповед. Това обстоятелство дава възможност за проверка на съдебния акт само относно неговата материална законосъобразност, както и за служебна проверка за валидността и допустимостта му, съгл. чл. 218, ал. 2 от АПК. Първоинстанционният съд е приел за установено, че на 23.12.2013 г. старши полицай Росен Стоименов бил назначен за постови на пост № 2 от периметрална охрана на СПУ-София за времето от 08.00 ч. до 20.00 ч. и е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в напускане на поста без да бъде извършена регламентираната смяна между нарядите. Извършеното деяние е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като нарушение по смисъла а чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР /отм. ДВ. бр. 53 от 27 юни 2014 г./, съставомерно на чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР /отм. ДВ. бр. 60 от 22 Юли 2014 г./, а именно "неизпълнение на служебни задължения и заповеди". За да отхвърли оспорването, АС е изложил доводи, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, без съществено нарушение на административно-производствените правила. Заповедта съответства на приложимия материален закон и целта на закона. Решението е правилно. Не е спорно по делото, че касаторът е напуснал поста си преди изтичането на установеното време. Съдът е изложил и допълнителни аргументи за доказаността на деянието. Освен приетите по делото гласни показания са приобщени и писмени доказателства, които потвърждават изложеното от свидетеля за това, че Стоименов е бил на смяна в посочения ден като постови на пост 02 и без да е отразено в дневника е напуснал поста. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че е без значение дали следващият постови е приел по-надлежен ред или не по-рано поста, тъй като при проблемна ситуация постовият уведомява оперативния за да се изпрати извънреден, дежурен постови, която процедура не е била спазена. Правилни са съображенията на съда досежно приложението на материалния закон и в частност относно нарушените от касатора разпоредби на Указанията за изпълнение на ППД - т. 7.3 вр. т. 6.5 и т. 2.1. Съгласно чл. 226, ал. 1 от ЗМВР (отм.) дисциплинарното наказание "порицание" заема трето систематично място след дисциплинарните наказания "мъмрене" и "писмено предупреждение". Съгласно чл. 227, ал. 2 от ППЗМВР (отм.) дисциплинарното наказание "порицание" се налага за неизпълнение на разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на служебни: оръжие; взривни вещества; боеприпаси; имущество; картотеки или служебни карти, полицейски знаци или документи. Видно от писмените доказателства границите на обслужване от постовия са включвали складове с боеприпаси, инженерно и химическо имущество. Следователно хипотезата на чл. 227, ал. 2 от ППЗМВР (отм.), вр. с чл. 226, ал. т. 3 от ЗМВР (отм.) кореспондира изцяло с приетата за установена фактическа обстановка. Както е посочил и съдът, нормата на чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР (отм.) сочи, че за този вид дисциплинарно нарушение следва да бъде наложено наказание "порицание", без възможност за преценка за дисциплинарнонаказващия орган, а определеният от него срок от 6 месеца е минималният възможен, поради което не са допуснати твърдението от касатора нарушения при определяне на наказанието му. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение