Решение № 2187 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1318/2019 г.

Решение № 2187 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1318/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на министъра на енергетиката, подадена чрез гл. юрисконсулт Бакалчева, С. Грозданов и Р. Симеонов против решение № 4777/13.04.2018 г., постановено по адм. д. № 1372/2016 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отменена зависимостта (формулата), приета в т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост в редакцията й, приета с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр. 94 от 2013 г., представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/6.04.2007 г. за топлоснабдяването / обн. ДВ, бр. 34/24.04.2007 г. изм. и доп. ДВ, бр. 42/9.06.2015 г. в сила от 9.06.2015 г. /, издадена от министъра на икономиката и енергетиката. Иска се отмяна на така постановеното решение.

С протоколно определение от 16.05.2019 г. касационните жалби на С. Грозданов и на Р. Симеонов против решение № 4777/13.04.2018 г., постановено по адм. дело № 1372/2016 г., по описа на Върховния административен съд, трето отделение са оставени без разглеждане, производството по касационните им жалби е прекратено и С. Грозданов и Р. Симеонов са конституирани като ответници по делото.

Касаторът - министъра на енергетиката, моли на основание чл. 221, ал. 3 АПК да се постанови решение, с което да се обезсили решение № 4777/13.04.2018 г. като недопустимо, алтернативно да се отмени първоинстанционното решение като неправилно.

Ответникът - Л. Георгиева оспорва касационната жалба на министъра на енергетиката. Иска решението на ВАС да се остави в сила.

Ответникът - С. Грозданов, чрез адв. Стоянов и адв. Славчев в с. з. и в представени подробни писмени защити Р. Симеонов изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Ответникът - Р. Симеонов оспорва касационната жалба на министъра на енергетиката.

Ответникът - А. Великов - редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на министъра на енергетиката.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но е процесуално недопустима, поради липса на предмет. Съображенията за това са следните:

Производството пред Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение е образувано на осн. чл. 185 и сл. от АПК по жалба на С. Грозданов против т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, представляваща Приложение № 1 към Наредба № 16-334/6.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34/24.04.2007 г. изм. и доп. ДВ, бр. 42/9.06.2015 г. в сила от 09.06.2015 г./, издадена от министъра на икономиката и енергетиката в частта, свързана с изчисляването на топлинната енергия, отделена от вертикални сградни инсталации в многофамилни сгради.

За да отмени зависимостта (формулата), приета в т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост съдът е приел, че оспорената част (приетата зависимост) от разпоредбата на т. 6.1.1 от Методиката е приета в резултат на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неясна е по отношение на част от параметрите в нея и с приложението й и не се постига законовата цел, заложена в чл. 155, ал. 2 от Закона за енергетиката.

Оспореното решение, с което е отменена зависимостта (формулата), приета в т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, следва да бъде обезсилено по следните съображения:

С Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 74 от 2019 г. в сила от 20.09.2019 г. е изменена и допълнена Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., издадена от министъра на Енергетиката. Към момента на постановяване на оспореното решение № 4777/13.04.2018 г. на тричленния състав на ВАС – 13.04.2018 г., вкл. към момента на подаване на касационните жалби, изменението на оспорената разпоредба на т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/6.04.2007 г. за топлоснабдяването/ не е било прието, но в по-късен момент - към приключване на устните състезания пред настоящия съдебен състав, 16.01.2020 г., оспорената разпоредба от цитирания подзаконов нормативен акт вече не е съществувала в правния мир.

След като тази разпоредба е изменена с друга последваща норма, уреждаща същите обществени отношения, липсва предмет на оспорване. Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от АПК е приложима към оспорването на подзаконови нормативни актове без да е ограничено във времето (за разлика от индивидуалните административни актове – чл. 21 от АПК и общите – чл. 179 и сл. от АПК, за които законодателят е въвел времева рамка), се отнася само към действащите нормативни актове, а не към отменени или изменени такива, които вече не са част от действащото потестативно субективно право към момента на произнасяне по същество от съда. За това решение № 4777/13.04.2018 г., постановено по адм. д. № 1372/2016 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, следва да бъде обезсилено като недопустимо, а първоинстанционната жалба на С. Грозданов - да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати.

По искането за преюдициално запитване:

На 30.05.2019 г. е постъпило становище от адв. Славчев, пълномощник на С. Грозданов, с което се иска да се отправи запитване до СЕС относно тълкуването на правото на ЕС, като поставя следните въпроси:

1. Допуска ли разпоредбата на чл. 9, § 1 и § 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, съответно чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО, и чл. 169 от ДФЕС възможността, въз основа на национална правна уредба, потребители да заплащат стойността на потребена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в сгради – етажна собственост, пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, без оглед на реално отдаденото количество топлинна енергия в обекта?

1. Допуска ли разпоредбата на чл. 9, § 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, съответно чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО, и чл. 169 от ДФЕС заплащане на разходи за топлинна енергия, излъчена от инсталацията на сградата, при положение, че в общите части на сградата /например стълбищата и коридорите/ не са оборудвани с радиатори и следва ли да се тълкуват цитираните норми като предвиждащи разпределяне на енергия за отопление на общи части или на обособена част от тях /затворено пространство, в което има работещо отоплително тяло/?

1. Противоречат ли на изискванията за забрана на злоупотребата с господстващо положение по смисъла на чл. 101 от ДФЕС и за забрана на предоставяне на недължима държавна помощ, по смисъла на чл. 107 от ДФЕС националните правила, които предвиждат:

• Потребителите да заплащат за доставка на топлинна енергия отдадена от сградна инсталация пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, без оглед на реално отдаденото количеството топлинна енергия в обекта;

• Начисляването на суми по сметки на потребителите с пломбирани отоплителни тела на база пълната отоплителна мощност на отоплителното тяло без да се установява отдаване на топлинна енергия от отоплителните тела?

1. Допуска ли Директива 2011/83/ЕС в периода на задължителното й транспониране в националното законодателство законодателен орган на страна членка /в случая НС на Р България/ да създаде законова конструкция / в случая чл. 153, ал. 1 във вр. с чл. 150, ал. 2 от ЗЕ/ в противоречие на самата директива /в случая на чл. 6 и чл. 7 от Директивата/?

Касационният съдебен състав намира, че с оглед формулираните въпроси, посочени по-горе, и предвид предмета на правния спор не са налице предпоставките и няма основание за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл. 267 ДФЕС и чл. 628 ГПК, вр. с чл. 144 АПК до Съда на Европейския съюз.

Съгласно чл. 267, ал. 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/, СЕС е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на ДФЕС и валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза.

Съгласно разпоредбата на чл. 628 от Гражданския процесуален кодекс съдът прави запитване до Съда на Европейския съюз, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Анализът на нормата, както и на разпоредбата на чл. 629, ал. 3 ГПК налага извода, че запитване може да бъде направено при неяснота относно тълкуването на приложимите разпоредби на правото на Европейския съюз, относими към конкретния правен спор. Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване противоречието на националното право с норми на европейското право. Последицата от същото ще е неприлагане на противоречащата националноправна уредба по конкретното дело. В процесния случай липсва неяснота в посочените разпоредби от Директива 2012/27/ЕС, съответно Директива 2006/32/ЕО, и чл. 169 от ДФЕС в контекста на процесния правен спор.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките на чл. 628 и следващите от ГПК, поради което искането за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз следва да бъде оставено без уважение.

Разноски за тази инстанция не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, Първа колегия