Решение № 7511 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1204/2017 г.

Решение № 7511 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1204/2017 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Я. П. С. против решение № 257/13.12.2016 г. по адм. дело № 258/2016 г. на Административен съд - К. (АСК), с което е отхвърлено оспорването на Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/12888 от 6.07.2016 г. на зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" и жалбоподателят е осъден да заплати 300 лева разноски по делото на ответната страна. В касационната жалба се поддържа, че решението на първоинстанционният съд е неправилно като необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи се, че съдът не е отчел значението на факта, че не е доказано прекратяване на агроекологичния ангажимент между ДФЗ и касатора, както и че е налице установен форсмажор по отношение изпълнението на агроекологичния ангажимент. Ответната страна - зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", не взема отношение по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК против подлежащ на обжалване съдебен акт, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 257/13.12.2016 г. по адм. дело № 258/2016 г. на АСК, съдът е отхвърлил жалбата на Я. П. С. против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/12888 от 6.07.2016 г. на зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (АУПДВ) и е осъдил жалбоподателя да заплати разноските на ответника в производството в размер от 300 лева. За да отхвърли жалба, съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Съдът е посочил, че актът е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност. Позовавайки се на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП и факта, че вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК, съдът е развил съображения, че когато в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично вземане, чл. 166, ал. 2 от ДОПК предвижда, че същото се установява по основание и размер с АУПДВ в производството за издаване на административен акт по реда на АПК и при условията на делегиране на правомощия от страна на изпълнителният директор на фонда спрямо заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Съдът не е констатирал наличието на нарушения на формата на акта и процесуалните правила при издаването му. Прието е, че АУПДВ съдържа фактически и правни основания за съществуването на държавното вземане, които са задължителен реквизит на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съобразен е с Регламент /ЕО/ № 796/2004 г., в съответствие с приложимия процесуален и материален закон. АУПДВ е издаден въз основа на влязло в сила Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013 г., на основание чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/6.04.2009 г. Съдът е отчел, че административният орган е спазил разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК, като е уведомил адресата на издадения в последствие акт, за започналото производство по издаването му, какви са констатираните обстоятелства и какъв е характера на производството. Спазена е и разпоредбата на чл. 34 от АПК, като е дадена възможност на жалбоподателя да представи възражение и допълнителни доказателства. Съобразено е и че, жалбоподателят е представил такива, като е реализирал правото си на защита в административното производство. Административният орган обсъдил същите, като ги е отразил в самия акт, но същите са приети за неоснователни, тъй като касаят законосъобразността на прекратяването на ангажимента, а не законосъобразността на АУПДВ. По отношение приложението на материалния закон, съдът е приел, че АУДПВ е издаден въз основа на прекратен агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП" от ПРСР за кампания 2015 г. по силата на влязлото в сила Уведомително писмо изх. № 01-6500/12888 от 18.12.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Съдът е приел, че влизането в сила на уведомителното писмо е доказано, доколкото по делото е представено известие за доставяне изх. № 01-6500/12888, с положен подпис на получател от 5.01.2016 г., а именно Я. П. С., съответно положен печат от 6.01.2016 г. с надпис ОД на ДФ "Земеделие", гр. К., ул. "Т. А. - Божаната" № 8 /лист 55 по делото/. Въз основа на това, съдът е приел за доказана и хипотезата на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/6.04.2009 г. във вр. с чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, налагаща подпомаганото лице да възстанови получената сума в размер на 40% - 373.45 лв. Изрично са обсъдени възраженията на жалбоподателя относно наличието на форсмажор с оглед приложението на чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11/6.04.2009 г. Съдът е стигнал до заключение, че представеното становище изх. № РЗ-02-190/23.06.2010 г. на Регионалната служа по растителна защита касае мярка 141, е не процесната мярка 214, респ. се явява неотносимо към предмета на делото Наведените от жалбоподателя аргументи относно условията за прекратяване на агроекологичния ангажимент са приети от съда като неотносими с оглед стабилитета на влязлото в сила Уведомително писмо изх. № 01-6500/12888 от 18.12.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Посочено е, че с факта на влизане в сила на административния акт по прекратяването агроекологичен ангажимент, по който е реализирано плащане, административният орган в условията на обвързана компетентност е длъжен да проведе производство за събиране на изплатените суми, а за жалбоподателя възниква задължението за възстановяване на получаната финансова помощ в определения размер. При установеност на главното вземане за възстановяване на неоснователно получени суми, съдът е кредитирал като основателно и дължимото акцесорно плащане за лихва, на което нормата на чл. 162, ал. 2, т. 9 във вр. с т. 8 от ДОПК признава качеството на публично държавно вземане. Решението е правилно. Настоящата инстанция напълно споделя като правилни изводите на първоинстанционния съд относно законосъобразността на оспорвания административен акт, като на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 272 от ГПК напълно препраща към мотивите на обжалваното решение относно компетентността на органа, спазването на формата на акта, административнопроизводствените правила и приложението на материалния закон. Касационните възражения за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Възражението, че по делото не е установено прекратяването на поетия от Стойнев агроекологичен ангажимент, поради нередовно съобщаване на уведомителното писмо, е несъответстващо както на събраните по делото доказателства, така и на изявленията на жалбоподателя. Административният съд обосновано е приел за доказан фактът, че Уведомително писмо изх. № 01-6500/12888 от 18.12.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е редовно съобщено чрез известие за доставяне с положен подпис на получател Я. П. С. от 5.01.2016 г. Твърдението, че на известието са налични два подписа за получател не отговаря на действителното положение. Видно от известието под л. 55 по делото за получател е наличен само един подпис. С. подпис, респ. начин на подписване е използван и при оформянето на доставката чрез пощенски оператора и на АУПДВ (л. 28 по делото на АСК). В тази връзка и при условие, че жалбоподателя не е оспорил истинността на известието за доставяне на акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент по реда на чл. 193 от ГПК, административния съд правилно е приел, че е налице редовно съобщаване, респ. налице е влязъл в сила като необжалван в срок акт за прекратява на ангажимент. Следва да се отбележи, че видно от изявленията на жалбоподателя в хода на производството по издаване на АУПДВ, направени в становище от 14.04.2016 г. (л. 37), същият не оспорва получаването и прекратяването на ангажимента като заявява че: "Получавайки уведомителното писмо ... за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярката макар и по други правни съображения бях удовлетворен...". С други думи, дори да се приеме, че съобщаването чрез пощенски оператора е недействително, то жалбоподателя е узнал за прекратяването и нито преди издаването на АУПДВ, нито към настоящия момент е предприел действия по неговото оспорване. Що се касае до наличието на форсмажорни обстоятелства спрямо изпълнението на поетия ангажимент, освобождаващи земеделския стопанин от отговорност по частично или пълно възстановяване на получената финансова помощ на основание чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11/6.04.2009 г., касационната инстанция намира, че поддържаното възражение в тази посока е неотносимо към предмета на делото, а именно законосъобразността на АУПДВ. Отмирането на дърветата, установено с Констативния протокол от 26.05.2015 г. на Областна дирекция по безопасност на храните, е факт относим към основанията за прекратяване на агроекологичния ангажимент. В случая, доколкото прекратяването на ангажимента не е свързано с приложението на чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11/6.04.2009 г., то съдебния контрол върху законосъобразността на АУПДВ следва да се ограничи до прекратяването на ангажимента на основания въз основа на които е издадено Уведомително писмо изх. № 01-6500/12888 от 18.12.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, а именно припокриване на площи по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/6.04.2009 г. от 80,39%. При тези съображения, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Разноски не се претендират от ответната страна, поради което съдът не дължи произнасяне. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд