Решение № 13708 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8148/2016 г.

Решение № 13708 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8148/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Виас" ЕООД гр. Ш. срещу решение № 1024 от 05.05.2016 г. по адм. дело № 76/2016 г. на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03002715001327-091-001/23.09.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП В., в частта, потвърдена с решение № 567/15.12.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. при ЦУ на НАП, както и относно разноските. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в противоречие със събраните доказателства и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението на Административния съд - В., а с него и оспореният РА. Заявява претенция за разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" - В., оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за основателна. Ревизираното дружество е производител на ПВЦ дограма и профили. С оспорения РА са определени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 137 935,43 лв. и лихви за просрочие за данъчни периоди м. 04 - м. 10.2011 г. Съдът е приел за установено, че за тези данъчни периоди ревизираното лице "Виас" ЕООД е декларирал ВОД на ПВЦ профили и аксесоари по 7 броя фактури с получател "7 Even S. R. L." Румъния и по фактури с получател "E. I. S. R. L." Румъния. Приети са като доказателства и в превод фактури, инвойс, потвърждения за получаване, счетоводни документи за изписване на стоките по фактурите и за отчитане на приходи. Приети са получени отговори от румънската приходна администрация във връзка с дейността и отношенията с РЛ на двамата румънски търговеца - получатели, както и на превозвачите "Alex milk impex S. R. L." и "Vivamar system". Приета е справка от А.-М. за преминаване на част от посочените в потвържденията транспортни МПС. В съдебната фаза на производството е открито производство по оспорване на съдържанието и датата на писмените потвърждения за получаване на стоките. Събрани са гласни доказателства от св. П., началник склад при РЛ в процесните периоди и св. С., работник при РЛ в същите периоди. Показанията са частично кредитирани от съда. Въз основа на събраните доказателства, съдът е счел, че спорът между страните се концентрира върху установеността на транспортирането на стоките и получаването им в Р. Р. Приел е, че доставчикът разполага с доказателства по чл. 45, т. 1, б. "а" ППЗДДС - фактури за доставките, издадени спрямо регистрирани за целите на ДДС лица в Р. Р., но е приел, че доставчикът не разполага с годни документи по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС /ред. ДВ, бр. 10/2011 г./ - писмено потвърждение от получателя предвид извършването на транспорта от получателя или упълномощено от него лице. Съгласно посоченото нормативно изискване съдът е приел, че потвърждението следва да съдържа дата и място на получаване, вид и количество на стоката, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът и име на лицето, предало стоките. При анализ на приетите писмени доказателства - потвърждения - съдът е приел същите за негодни. Счел е, че липсват задължителни реквизити - име и качество на лицето, получило или предало стоката, точен вид и количество на стоките, точен адрес на мястото на получаване. Отделно съдът е отчел липсата на други транспортни документи. Въз основа на тези изводи и като е взел предвид данните от SCAC, според които: 1. управителят на "7 Even S. R. L." Румъния заявява, че никога не е получавал стоки от РЛ, 2. "E. I. S. R. L." Румъния е заличен на 06.02.2013 г. и не е открит да потвърди получаването на стоките, 3. Транспортните фирми "Alex milk impex S. R. L." и "Vivamar system" са дерегистрирани по ДДС съответно считано от 01.08.2010 г. и 01.08.2012 г., когато са приети за "липсващи търговци" от румънската данъчна администрация, както и данните от Агенция - Митници потвърждаващи преминаването през Дунав мост само на част от вписаните в потвържденията МПС, съдът е приел за недоказано твърдението на РЛ, че стоките по процесните фактури, за които РЛ е декларирало ВОД, фактически са преминали от територията на РБ на територията на друга страна - членка на ЕС - Р. Р., където и са получени. Съдът е направил краен извод, че по издадените фактури не е доказано осъществяване на ВОД, поради което за тях е неприложима нулева ставка на ДДС, а е приложима 20% ставка като за доставки, извършени на територията на РБ. Първоинстанционният съд е приел обжалвания пред него РА, в частта потвърдена с решение на горестоящия данъчен директор, за законосъобразен и е отхвърлил жалбата на дружеството. Решението е неправилно. Налице са посочените касационни основания - необоснованост и нарушение на материалния закон. При пълнота на събрания доказателствения материал, изводите на съда относно фактите по делото са необосновани, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 138, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, съдържащ се в глава 4, озаглавена "Освобождавания на вътреобщностни сделки", държавите-членки освобождават доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Общността, от или за сметка на продавача или клиента, придобиващ стоките за друго данъчнозадължено лице или за данъчно незадължено юридическо лице, действащо в това си качество в държава-членка, различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката. Съгласно постоянната практика на СЕС освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката - решение по делото Teleos, т. 42, решение по дело T. I., т. 23, решение по делото R., точка 41 и решение от 16.12.2010 г. по дело E. T. H., C-430/09, т. 29. Следователно, за да се квалифицира една сделка като вътреобщностна доставка на стоки, освободена от ДДС, е необходимо да са изпълнени три условия: 1/ прехвърляне на правомощието за разполагане със съответната стока на името на собственика; 2/ физическо преместване на стоките от една държава членка в друга и 3/ придобиващото ги лице да е данъчнозадължено лице. По настоящото дело страните спорят по изпълнението на второто условие. Принципно в тежест на доставчика на стоките, а именно лицето, което претендира освобождаване на доставката от ДДС, е да докаже, че са изпълнени условията за това. От практиката на СЕС следва, че при липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112 относно доказателствата, които трябва да представят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС, в правомощията на държавите членки е да определят - в съответствие с чл. 131 от Директивата - условията, при които освобождават вътреобщностните доставки от ДДС, с оглед да гарантират правилното и ясно прилагане на посочените разпоредби за освобождаване и да предотвратят всяка евентуална измама, избягване на данъци или злоупотреба. Разпоредбата на чл. 53 ЗДДС предвижда, съответно на изискванията на Директивата, облагане с нулева ставка на вътреобщностните доставки. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗДДС препраща към чл. 45 ППЗДС, озаглавен "Документи, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка на стоки". Този текст изисква следните доказателства, с които трябва да разполага доставчикът: 1. документ за доставката; 2. документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Документи по т. 1 - фактури са представени за всяка от доставките. Спорът касае документите по т. 2. В случая приложима е редакцията на чл. 45 ППЗДДС /изм., ДВ, бр. 10 от 2011 г.) изискваща, при транспорт, осъществен от трето лице за сметка на получателя, транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Текстът въвежда и конкретни изисквания към писменото потвърждение - в него следва да се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките. Конкретни изисквания към транспортния документ не са предвидени в националното законодателство. Следователно, въведеното изискване за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка е сведено до представянето на транспортен документ или потвърждение от получателя, като и двете трябва да удостоверяват получаването на стоките на територията на друга държава-членка. Именно такива документи представляват процесните писмени потвърждения. Обратно на изводите на първоинстанционния съд касационният съд намира, че писмените потвърждения, издадени към всяка едно от процесните инвойс фактури съдържат необходимите реквизити. Същите съдържат име на представляващия фирмата получател, подпис и печат на фирмата. При тези данни следва да се приеме, че физическото лице, положило подпис за получател е надлежно упълномощено, тъй като от една страна подписът е скрепен с печат на фирмата-получател, а от друга - по правилата на чл. 301 ТЗ представляването се счита за надлежно доколкото няма данни за противопоставяне на търговеца. Наличието не надлежно упълномощаване е установено и въз основа на събраните гласни доказателства. Св. Петров установява неизменна търговска практика в процесните периоди за проверка на пълномощните на лицата, представляващи купувача и за проверка на наличие на валидни номера по ДДС на купувачите в Румъния. Неоснователни са възраженията на приходните органи за негодност на документите предвид установеното от свидетеля изготвяне и подготвяне на потвържденията при натоварване и изпращане на стоките, тъй като изрично се установява, че подписването и подпечатването им се е осъществявало едва след пристигане на стоката в Румъния. Всички потвърждения реквизита съдържат дата и място на получаване на стоката и мястото при всички е населено място на територията на Р. Р. Липсата или наличието на конкретен адрес в рамките на населеното място е с несъществено значение, тъй като посочването му не се изисква от разпоредбата на чл. 45 ППЗДДС. Всички потвърждения съдържат и останалите реквизити - вид и количество на стоките, марка и рег. Номер на превозното средство. Видът и количеството на стоките, т. нар. спесификации са индивидуализирани в инвойс-фактурите, към които потвърждението изрично препраща. Изводът е, че писмените потвърждения са годни документи, удостоверяващи получаването на стоките на територията на Р. Р. Предвид и установеното от свидетелските показания оспорването на съдържанието на тези документи не е надлежно проведено. Що се отнася до отговорите, получени от румънската приходна администрация по линия на сътрудничеството, същите са неотносими към проверяваните периоди, тъй като касаят обстоятелства за състоянието на румънските фирми - получатели и превозвачи и отношенията им с румънската данъчна администрация, вкл. последваща дерегистрация по ДДС, но в периоди, последващи процесните. Съдебната практика, както националната, така и на Съда на ЕС е в смисъл, че доставчикът при ВОД не може да носи отговорност и да търпи негативни последици само поради поведението на получателя след извършване на доставката. В конкретния случай не е спорно, че доставчикът е разполагал със стоката, уверил се е, че получателят по доставката е регистрирано в съответната държава членка лице и стоката е била предадена на превозвач, с което рисковете по нея са преминали върху купувача. Ако се приеме изводът на органа по приходите, следва че стоките са реализирани на територията на страната, което не се установява от събраните доказателства. Надлежно, по силата на писмените потвърждения, е удостоверено получаването на стоките и съответно фактическото им преминаване от територията на РБ до територията на друга държава членка на ЕС. В конкретния случай доставчикът е представил всички нормативно изискуеми доказателства, които да установят това. Предвид изложеното, изводите на първоинстанционния съд и на органите по приходите за липса на осъществени ВОД са неправилни. Поради инвокираните и установени касационни пороци - необоснованост и нарушение на материалния закон, не са налице основания за връщане на делото за ново разглеждане. Настоящата инстанция следва да разреши спора по същество, като отмени обжалваното решение и РА. Предвид изхода на спора и заявените от жалбоподателя в първа съдебна инстанция и настоящ касатор претенции за заплащане на разноски, предвид данните за направени разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, обобщени в списък за разноски, представен и в двете съдебни инстанции, в тежест на бюджета на решаващия данъчен орган и в полза на дружеството - жалбоподател и касатора следва да се присъдят направените разноски в съдебното производство в общ размер от 11178 лв., от които 6153 лв. за първа инстанция и 5025 лв. за касационна инстанция Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,