Решение № 4278 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11450/2018 г.

Решение № 4278 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11450/2018 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1501 от 11.07.2018 г., постановено по адм. дело № 619/2018 г. по описа на Административен съд (АС) - В., с което е отменен ревизионен акт (РА) № Р-03000816002255-091-001/02.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В., потвърден с Решение № 527/20.02.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е нищожно, в частта, с която са установени задължения по КСО и ЗЗО и неправилно в останалата част, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че в частта, с която е отменен процесният РА относно установени задължения по КСО и ЗЗО съдът не е изложил никакви мотиви. Излага подробни доводи за неправилност на изводите на съда, че независимо от обстоятелството дали сумите, получени по сметките на ревизираното лице представляват доходи от трудово правоотношение или доходи, представляващи скрито разпределение на печалбата или доходи от дивиденти, данъчно задължено лице е дружеството, платило дохода, а не физическото лице, което го е получило. Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които безспорно се установява, че останалите на разположение на лицето суми, представляват доход от положен личен труд. Иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което жалбата на Х. В. срещу РА № Р-03000816002255-091-001/02.12.2016 г., като неоснователна бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 070, 64 лв., по 1 517,66 лв. за две първоинстанционни и две касационни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Х. В., не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред касационната инстанция и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на производството пред Административен съд - В. е законосъобразността на РА № Р-03000816002255-091-001/02.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В., потвърден с Решение № 527/20.02.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, с който на Х. В. са определени задължения по ЗДДФЛ и КСО за периода м. 01. 2010 г. – м. 12. 2013 г. в общ размер на 19 118, 66 лв.: за ДДФЛ – 7 873, 80 лв. и лихви за забава – 3 914, ЗЗ лв., за ДОО – 5 406, 88 лв. и лихви за забава – 3 157, 03 лв., за ДЗПО по КСО – 2 245, 38 лева и лихви – 1 331, 76 лева и за ЗОВ по ЗЗО – 3 592, 60 и лихва – 1 772, 68 лв. Делото е за втори път пред ВАС, след като с решение № 1973/13.02.2018 г., постановено по адм. д. № 11571/2017 г. по описа на ВАС е отменено решение № 1489/18.08.2017 г., постановено по адм. д. № 642/2017 г. по описа на АС – В. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, с указания при новото разглеждане първоинстанционният съд да изясни спора от фактическа и правна страна, като изложи конкретни съображения досежно основните релевантни въпроси по спора – получените суми по сметки на ревизирания представляват ли негови доходи, какъв е техният размер, техният вид, облагаеми ли са и по какъв начин и кое е задълженото за данъка и ЗОВ лице. В хода на ревизионното производство е установено, че през изследвания период по банковите сметки на Х. В. са внасяни суми в брой от различни физически лица с основания "захранване на сметки" в общ размер от 155 111, 50 лева. Констатирано е, че ревизираният е едноличен собственик на капитала и представляващ "Велис" ЕООД и "Велис 6909" ЕООД, като направените от него вноски в брой, осчетоводени по сметка 102 "Допълнителен капитал" на дружествата, са в размер на 55 100 лева. Х. В. е превел по банков път на "Велис" ЕООД и сумата от 4 750 лева. Ревизиращите са приели, че оставащите средства в размер на 95 261, 50 лева, постъпили по сметките на лицето, не са възстановени на дружеството, като са обосновали извод, че посочената сума представлява доход на ревизирания за положен от него труд в дейността на дружеството, с оглед на което и на основание чл. 42, ал. 2 ЗДДФЛ са определили дължимия върху него данък и ЗОВ. В хода на съдебното производство е прието заключение от ССчЕ, което е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Решаващият състав е обсъдил обяснения на лицата, извършили преводи по личните банкови сметки на Х. В. в ревизирания период, съобразно които превежданите суми представляват плащания за предоставена за продажба стока /кожени чехли и пантофи/, произведени от "Велис" ЕООД, като не ги е кредитирал, тъй като не са подкрепени с писмени доказателства. След анализ на събраните доказателства, решаващият състав е приел, че органите по приходите не са се справили с тежестта на доказване да установят, че сумата от 95 261, 50 лева е получено от ревизирания възнаграждение от "Велис" ЕООД за положен от него личен труд, за което той дължи подоходен данък в установените размери и съответните ЗОВ. Приел е, че независимо дали посочените суми се приемат за доход от трудово правоотношение, както твърдят органите по приходите, или доходи, представляващи скрито разпределение на печалбата или доходи от дивиденти, както твърди ревизираното лице, данъчно задължено лице е дружеството, платило дохода, а не физическото лице, което го е получило, поради което е отменил РА, като незаконосъобразен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост и противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд не е изпълнил указанията на касационната инстанция - не е изложил конкретни съображения относно основните релевантни въпроси по спора - получените суми по сметки на ревизирания представляват ли негови доходи, какъв е техният вид, облагаеми ли са и по какъв начин. В резултат на това спорът е останал неизяснен от фактическа и правна страна и е постановено необосновано решение. Тази необоснованост не води до твърдяната нищожност от касатора. Предвид съдържащата се в чл. 227, ал. 1 АПК забрана за повторно връщане на делото на първоинстанционния съд, настоящата инстанция следва да реши спора по същество. Неправилно съдът е приел, че доказателствената тежест за установяване правната същност на получения доход е единствено и само върху органите по приходите. Ревизиращите са изпълнили задължението си за изследване на основанието за преведените по сметките на физическото лице суми с основание захранване на сметка, като чрез обяснения на лицата, превели сумите, са установили, че са плащания за доставена стока, произведена от "Велис" ЕООД, с едноличен собственик и управител ревизираното лице. Защитната теза на Х. В. е била, че сумите представляват скрито разпределение на печалба или дивидент, обстоятелства, от които той черпи изгодни за себе си правни последици и не е установил чрез пълно доказване, което, предвид качеството му на едноличен собственик на капитала и управител на дружеството, е било напълно в неговите възможности. С оглед на изложеното, обоснован и подкрепен от събраните доказателства по делото се явява изводът на органите по приходите, че получените средства са заплащане на положен личен труд на Великов, в качеството му на едноличен собственик на капитала на дружеството. Неправилен е и изводът на съда, че дължимите данък и ЗОВ върху полученото възнаграждение следва да бъдат събрани от дружеството, в качеството му на платец на дохода, независимо дали на основание чл. 42 ЗДДФЛ или на основание чл. 3, т. 2 ЗДДФЛ. Това е така, тъй като доходът фактически не е изплатен от дружеството, а по волята на неговия едноличен собственик и управляващ е изплатен директно по негова сметка. В този смисъл основателно е възражението в касационната жалба, че в конкретния случай приложима се явява разпоредбата на чл. 3, т. 1 ЗДДФЛ и данъчнозадължено лице е получателят на дохода ревизираното лице Х. В.. Формирането на данъчната основа е по чл. 25, ал. 2 ЗДДФЛ като за самоосигуряващо се лице, придобило доход от трудови правоотношения по § 1, т. 26, б. "и" от ДР на ЗДДФЛ. С оглед изложеното, правилно органите по приходите са приели полученият доход, като възнаграждение за положен от Х. В. личен труд и в съответствие със ЗДДФЛ и КСО са определили публичните вземания за ревизирания период. Като е достигнал до различни правни извъди, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и да бъде постановен друго, с което жалбата на Х. В. срещу РА № Р-03000816002255-091-001/02.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В., потвърден с Решение № 527/20.02.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора касаторът има право да му бъдат присъдени претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 070, 64 лв., по 1 517, 66 лв. за две първоинстанционни и две касационни инстанции. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 1501 от 11.07.2018 г., постановено по адм. дело № 619/2018 г. по описа на Административен съд – В. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. В. срещу РА № Р-03000816002255-091-001/02.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В., потвърден с Решение № 527/20.02.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП. ОСЪЖДА Х. В., ЕГН [ЕГН], да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП сумата от 6 070, 64 (шест хиляди и седемдесет лв. шестдесет и четири ст.) лева. Решението не подлежи на обжалване.