Решение № 11828 от 13.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 210/2019 г.

Решение № 11828 от 13.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 210/2019 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Димова, Ю. Димова и Д. Димов, тримата чрез адв. Тотева, против решение № 6226/29.10.2018 г., постановено по адм. дело № 13086/2017 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РКР17-РА50-51/24.10.2017 г. на главния архитект на район "Кремиковци", Столична община. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът - главен архитект на район "Кремиковци", Столична община, чрез процесуалният си представител юрк. Райчев, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като законосъобразно. Претендира разноски за юрк. възнаграждение. Ответникът К. Цветанов, чрез адв. Борисов, оспорва основателността на жалбата и моли за потвърждаване на решението като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски. Ответникът Р. Трифонов, чрез адв. Динева, оспорва основателността на жалбата и моли за потвърждаване на решението като правилно и обосновано. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Останалите ответници не ангажират становища по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и се явява процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на настоящите касатори срещу заповед № РКР17-РА50-51/24.10.2017 г. на главния архитект на район "Кремиковци", Столична община, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е одобрен проект за изменение на ПУП - план за регулация на УПИ ІІІ-353 в границите и обхвата на: УПИ VI-433, УПИ II-352, УПИ XVIII-356 и УПИ V-355, 356, в кв. ЗЗ по регулационния план на с. Горни Богров, район "Кремиковци" и образуването на нови УПИ III-933, УПИ-ХХI-932, 933, УПИ II-441, УПИ VI-440, УПИ XVIII-446 и УПИ V-445, 446, в кв. ЗЗ по регулационния план на с. Горни Богров, район "Кремиковци". Прието е, че заповедта е издадена при спазена процедура и от надлежния орган, на съответно правно основание, при наличие на предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като съгласно влязлата в сила кадастрална карта от 2010 г., имотните граници на процесните имоти не съвпадат с регулационните такива по действащият ПУП, одобрен през 1989 г. Изложени са подробни мотиви за всички етапи на процедурата и са обсъдени констатациите на приетата по делото СТЕ в съвкупност с приобщените по административната преписка доказателства и наведените от страните доводи за незаконосъобразност на заповедта. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Нормата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ предвижда възможност за изменение на действащия ПУП, когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните. От материалите по делото, включително изготвената съдебно-техническа експертиза, е видно, че изменението на регулационните граници на УПИ ІІІ-353 е одобрено по кадастралните такива, което обстоятелство сочи на съответност на посоченото в заповедта правното основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, както и на фактическото изменение, визирано в графичната част. Следователно изводът на административният съд, че заповедта за изменение на плана на регулация се явява законосъобразна се базира на правилно прилагане на материалния закон. Обстоятелството дали кадастралните граници са нанесени правилно в кадастралната карта е ирелевантно в настоящето производство. Неоснователен е доводът в касационната жалба за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъбиране на доказателства и липса на изследване и съпоставка къде минава имотната граница. С изрично определение от 15.01.2018 г., административният съд е разпределил доказателствената тежест между страните. По доводите в касационната жалба, с които се оспорва квадратурата на придаваемата по регулация площ към имота на жалбоподателите, същите са неотносими към настоящото дело, доколкото е налице влязла в сила кадастрална карта, спрямо които граници е изготвен проекта. От изложеното следва, че заповедта е мотивирана с изискуемите по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК правни основания по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за изменение на ПУП, поради което не е било изискуемо съгласието на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях и на концесионерите, по реда на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, визирано в касационната жалба, тъй като оспореният акт е издаден на различно основание. Предвид изложеното, доводите за липса на валидно съгласие от лицата по чл. 131 ЗУТ не следва да се обсъждат. Неоснователно е и позоваването в касационната жалба и на нарушение на чл. 15, ал. 3 във вр. с ал. 5 от ЗУТ, предвид изрично визираното в чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ основание за изменение на ПР, което е специално по отношение на това по чл. 15, ал. 3 ЗУТ. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението следва да бъде потвърдено. С оглед изрично и своевременно заявената от ответника главен архитект на район "Кремиковци", Столична община, претенция за присъждане на разноски за настоящата инстанция и изхода на делото, касаторите дължат юрк. възнаграждение в размер на 200 лв, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ, бр. 8/2017 г.), във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Разноски са своевременно претендирани и от ответниците К. Цветанов и Р. Трифонов. Първият не ангажира по делото доказателства за реално сторени разноски. Вторият е представил списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие. Предвид изложеното, в полза на Р. Трифонов следва да се присъдят разноски в размер от 350 лв, адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,