Решение № 447 от 5.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 1284/2015 г.

Решение № 447 от 5.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 1284/2015 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият Ц. А. К. е подал на 25.VIII.2015 г. - според пощенската регистрация, до ВКС по реда на глава тридесет и трета от НПК, искане да бъде възобновено делото на Бургаския окръжен съд, по което той е бил осъден. Делото - нохд 255/2015, е първоинстанционно, а присъдата по него - 92/4.V.2015 г. е за смъртта, причинена на 14.V.2014 г. на Е. Д. Д., резултат от т. нар. професионална непредпазливост, която осъденият проявил при работа с електрически верижен трион по време на изграждане на дървен навес. Осъждането е за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК (за бързата и неизбежна смърт на пострадалия след порязване на шията му поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност), а наложеното наказание е 1 г. и 4 месеца лишаване от свобода условно (чл. 66 НК) за 3 години. Наложеното наказание е с 1/3 по-малко от определеното от съда - 2 години лишаване от свобода, станало възможно заради проведеното в първата инстанция съкратено съдебно следствие (чл. 373, ал. 2 НПК, във връзка с чл. 58а НК). Присъдата е влязла в сила без да бъде оспорена; не е била и проверявана друг път по реда на възобновяването. Искането, което е подал осъденият К., съдържа позоваване на трите основания за възобновяване на делото, свързани в чл. 422, ал. 1, т. 5 с чл. 348 НПК, както и доводите, които подателят му е отнесъл към всяко от тези основания. По изхода на делото във ВКС е поискано както най-благоприятното за осъдения - да бъде оправдан още в тази инстанция, така и алтернативата: или връщане на делото за ново разглеждане в съдебната или досъдебната му фаза, или смекчаване на наказателната отговорност, като се приложи по-лек закон или по-леко наказание. Искането за възобновяване на делото е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а според участващия в него прокурор е неоснователно. ВКС намери, че влязлата в сила присъда трябва да бъде оставена в сила и по реда на възобновяването. Липсват основанията по този ред за възобновяване на делото. Освен неоснователно, искането поражда най-напред съмнение за истинския му адресат. Даже само информативният прочит на присъдата сочи явното разминаване между нейните мотиви и твърдения на искателя за тяхното съдържание. Твърди се например, че съдът бил заменил анализа на доказателствата с няколкоредова декларация, а това твърдение, - въпреки че е придружено с цитати от решения на ВКС и на Европейския съд по правата на човека - очевидно се разминава с цялата четвърта страница от мотивите към присъдата. Подобно отношение може да бъде констатирано и към действия на разследващия полицай, който е упрекнат или за несъществуващи, или за незначителни нередности. Несъществуващо е порочното оформяне (без подпис на обвиняемия) на "средната" страница от постановлението за привличането му като такъв от 1.Х.2014 г. - това е просто с. 2 от документ, който трябва да бъде подписан единствено от неговия автор (вж. на л. 128 от досъдебното производство); незначителна е грешката "ал. 1" от чл. 123 НК да бъде цитирана като "т. 1", допусната при това само в аналогичното по-ранно постановление от 16.V.2014 г. (пак там, л. 8). Прочитът на включените от прокурора и съда в бланкетната норма на чл. 123 НК правила от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, както и на правилата от двете министерски наредби за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, № 7/1999 - на работните места и при използване на работното оборудване, и № 2/2004 - при извършване на строителни и монтажни работи, също сочи на разминаване с претенцията за неотносимост на тези правила към инкриминираното поведение. Вярно е, че изрично "те не [го] касаят изцяло" (искане за възобновяване, с. 4), но тъкмо затова в правната квалификация на инцидента са включени правила и от Инструкциите за употреба на верижен трион "М. ", изготвени от неговия производител. Тъкмо последните правила конкретизират задължителността на по-общите нормативни, законови и подзаконови правила, и позволяват ясно да се види как нарушаването им е довело до смъртта на пострадалия - най-вече на онези правила, които осигуряват стабилно ("на твърда земя") положение на тялото на работещия с триона, за да бъде овладяно възможно инерционно движение ("откат") на инструмента и така да се предотврати евентуално нараняване с него на друго лице (К. в случая е работил с триона не само върху покрива на дървената конструкция, но поискал пострадалият да му помага седнал срещу него и държащ само с ръце обработваните с триона греди). Правната рамка при определяне на инцидента изяснява впрочем и неоснователността на главното възражение в искането за възобновяване на делото - за вероятния принос на пострадалия за собственото му увреждане; на тази претенция са посветени несъгласия по всички, предвидени в закона аспекти на оспорването - материални, процесуални, справедливост на наложеното наказание. Неоснователността на материалноправния аспект на възражението за неотчетен вероятен принос на пострадалия, произтича от липсата на нарушени и от него професионални правила - в качеството му на случайно привлечен помощник пострадалият няма как също да е бил субект на проявената от осъдения т. нар. професионална непредпазливост, има на предвид от чл. 123 НК и от правилата, към които той бланкетно препраща. Става дума за принцип, според който "няма да е налице престъпление по тези текстове [на чл. 123, 124 и 136 НК], ако не се установи по всяко конкретно дело, че е нарушено определено правило или норма от съответен нормативен акт правилник, наредба, инструкция, заповед, технологически правила, паспорт на машини и че това нарушение е в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат", както и - в случая по важно - че "[т]ози принцип важи и при обсъждане на въпроса за съпричиняване на резултата от страна на пострадалото лице" (П. 2/79-Пл., мотиви, т. 6; интересно е, че същият цитат може да бъде открит и в искането за възобновяване, но в подкрепа на вече критикувания по-горе прочит на законовите и подзаконовите правила за безопасност на труда). Възможно е, разбира се, без да изключва отговорността на обвиняемия, която е налице при всички случаи, пострадалият да е допринесъл за увреждането си чрез "проявена обикновена непредпазливост [..., нарушавайки] обичайни или житейски правила за охрана на безопасността на труда" (цит. постановление, пак там). В тази насока, поради липса на доказателства, наистина не е достигната пълна яснота; прокурорът е констатирал на с. 5 в обвинителния акт, че "[е]кспертизата не може да изключи действие на пострадалия, при което се е доближил до верижния трион", а в крайно сметка съдът също не е приел в мотивите си подобен принос. Възможно е било, от друга страна, макар и да е признал липсата на принос на пострадалия, за да се възползва от провеждането на съкратено съдебно следствие в първата инстанция, подсъдимият въпреки това да използва друга възможност: "в рамките на признатите фактически обстоятелства по обвинителния акт [...] да се установяват и противопоставят правопроменящи [.. .] обстоятелства, свързани с [...] индивидуализация на санкционните последици" (ТР 1/09-08-ОСНК, мотиви, т. 8.1.). Не е използвана обаче не само цитираната възможност, а даже и въззивното обжалване като процесуално средство за постигане по този начин на по-благоприятно санкциониране. Друг е въпросът, че сега ВКС не вижда в производството пред себе си не само процесуален път за отстраняване на евентуалните доказателствени пропуски в защитата на обвиняемия, но и необходимост от смекчаване на отговорността и на наложеното наказание; още повече - след обвързването в искането за възобновяване на делото на тези две последици като следващи една от друга: санкционната в зависимост от основателността на доказателствената. Със самостоятелно значение за изхода на делото е претенцията за смекчаване на отговорността, основана на чл. 123, ал. 4 НК - този път за значението на приноса на дееца, който "след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия". И тази претенция не е била оставена без внимание в оспорения съдебен акт и за нейната неоснователност ВКС би могъл само да добави указаното в П. 1/83-Пл., във връзка с аналогичната разпоредба при престъпленията по транспорта, че "помощта [трябва] да е била необходима" (т. 5, б. "б"), нещо, и изключено, когато смъртта настъпва веднага или почти веднага. Ръководен от всичко изложено и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I н. о.