Решение № 2002 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13413/2020 г.

Решение № 2002 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13413/2020 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 83, ал. 6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. Образувано е по касационна жалба на началник на РУ – Дулово при ОД на МВР - Силистра срещу решение № 107/27.10.2020 г. постановено по административно дело № 168/2020 г. по описа на Административен съд – Силистра, с което е отменен отказ рег. № 259000/2084/14.07.2020 г. на началник РУ - Дулово при ОД на МВР Силистра, с което на Б. Исмет е отказано издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен в противоречие с материалноправните норми и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се сочи, че решението на АС – Силистра е противоречащо си, тъй като съда на първо място е посочил, че исканото разрешение е с цел самоотбрана и ако органа установи, че тази цел не е доказана, следва да издаде отказ, а не да предоставя на заявителя възможност за обоснове целта си, като в оспорения административен акт точно това е сторено от издателят му. Сочи, че отказа е издаден от компетентен орган, в съответната форма и в него издателят е посочил правни и фактически основания. Твърди се, че не са налице материалноправните предпоставки визирани в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, тъй като липсват доказателства обосноваващи нуждата за самоотбрана на заявителя. Моли съда да отмени оспореното решение на АС – Силистра и се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът – Б. Исмет не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от надлежна страна – участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното решение състав на Административен съд – Силистра е отменил отказ рег. № 259000/2084/14.07.2020 г. на началник РУ - Дулово при ОД на МВР Силистра, с който на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ на Б. Исмет е отказано издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. За да постанови този резултат съдът е приел, че в оспорения отказ е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му. Установил е, че било подадено заявление УРИ 259000-1725/16.06.2020 г., от Б. Исмет за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие с цел самоотбрана. С докладна записка УРИ 259000-5561/14.07.2020 г., на полицейски инспектор служба "КОС" е изразено становище, че не са налице основания, непозволяващи издаването на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие. За да постанови отказа, административния орган е посочил в обстоятелствената част на акта, че при извършена служебна проверка в хода на производството не са установени конкретни данни от 2019 г. до настоящия момент за наличие на непосредствена опасност или потенциална заплаха за личността или имуществото на Исмет и с оглед нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 и чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ е изведен извод, че не е доказана основателната причина за издаване на разрешението за придобиване на оръжие. АС – Силистра е приел, че административния орган не е изложил фактически основания, в оспорения акт т. е. не е спазена формата на ИАА по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което е основание за отмяна. Посочил е още, че в тежест на заявителя е да формулира и изложи факти и обстоятелства във връзка със сочената цел за издаване на исканото разрешително, като в заявлението е посочено с цел самоотбрана, като какви доказателства ще се приложат е преценка на самия заявител. Посочено е, че ако органа установи, че целта не е доказана, той е длъжен да издаде отказ, а не да предоставя на заявителя възможност да обоснове целта си. Предвид гореизложеното първоинстанционния съд е постановил своя съдебен акт и е възложил разноските на административния орган. Решението е валидно, допустимо и правилно, но като правен резултат. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК задължава издателят на административен акт да го мотивира, като изложи в него фактически и правни основания. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. В конкретния случай, в противовес на изразеното в обстоятелствената част на съдебното решение на АС – Силистра, настоящата касационна инстанция приема, че оспорения ИАА е издаден при спазване нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – посочена е както правното основание за отказа – чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, така и фактическите основания – липса на установени конкретни данни от 2019 г., до настоящия момент за непосредствена опасност или потенциална заплаха за личността или имуществото на заявителя. Именно тези установени и посочени от органа фактически основания са в кореспонденция с правните такива и са дали основание на издателят на акта да постанови своя отказ. В оспорения административен акт, издателят му, макар и ограничено, е изложил фактически основания за да постанови своя отказ. Предвид горното ВАС намира, че оспорения акт отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. При проверка на оспорения акт обаче се установява, че последния е издаден при съществено нарушение на административнопроцесуалните правила – основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на акта. Съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е можело да повлияе върху съдържанието на акта, когато – ако не е било допуснато – би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. В конкретния случай оспорения акт е издаден в противоречие с нормата на чл. 35 от АПК. Последната задължава административния орган да издаде акт, след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди обясненията на заинтересованите граждани. Видно е, че по административната преписка ведно с подаденото заявление са подадени и доказателсва, вкл. и данни за извършено срещу заявителя посегателство върху личността, които обаче не са били обсъдени от административния орган. Посочването само на приложените доказателства, без техния анализ и обвръзката им с фактическите и правни основания изложени в акта, водят до неговата непълнота. Административния орган е имал задължението, не само да посочи представените към заявлението за издаване на разрешение на притежание на оръжие доказателства, но и да ги анализира и обсъди за да изясни в цялост фактическата обстановка по случая, преди да издаде своя акт. Именно липсата на произнасяне по представените доказателства е довело до издаване на акт, който в противоречие с нормата на чл. 35 от АПК, е изготвен при неизяснени факти и обстоятелства касаещи процесното искане за разрешение за придобиване на оръжие с цел самоотбрана. Неспазването на изискването на чл. 35 от АПК генерира такъв порок на оспорения акт, който не може да се отстрани в хода на последващото съдебно производство, тъй като неможе да се елиминира задължението на органа за изпълнение на административнопроизводствените правила, вменени му от закона. При липса на пороците сочени, като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила, макар и с други мотиви. С оглед факта, че административното производство е образувано по искане на заинтересовано лице, а не служебно, и с оглед липсата на произнасяне в тази част от страна на първоинстанционния съд, следва преписката да се върне на административния орган за произнасяне по подаденото заявление, като се съобрази с мотивите на настоящия акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение