Решение № 5724 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9525/2019 г.

Решение № 5724 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9525/2019 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Андонов от [населено място], чрез адв. Маринов против решение № 1180 от 04.06.2019 г., постановено по адм. дело № 1228/2019 г. по описа на административен съд - Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, моли същото да бъде отменено. Ответникът – Главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/, чрез юрк. Василева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на С. Андонов срещу заповед № Л-4910/20.11.2018 г. на Главен директор на ГДИН, с която жалбоподателят временно е отстранен от длъжност на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 и чл. 215, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 4, пр. 2 и чл. 19, ал. 2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. За да постанови този резултат е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която е основание за издаване на заповедта за отстраняване от длъжност на жалбоподателя, държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. В този случай отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство. Установено е от първоинстанционния съд, че със Заповед № Л-4909/20.11.2018 г. на ответника срещу младши експерт С. Андонов- командир на отделение в Затвора- Пловдив, е образувано дисциплинарно производство за извършени дисциплинарни нарушения, изразяващи се в допускане да премине багаж с неразрешени вещи за лишен от свобода, извън графика за носене на багаж, през процедурата за вкарване и контрол. Сочи се че деянието е извършено при условията на системност и в съучастие с други длъжностни лица. В същият ден е издадена и оспорената заповед за отстраняване от длъжност. В настоящия случай правилно и в съответствие със закона решаващият съд е приел, че предпоставките на цитираната разпоредба са изпълнени. Заповедта за временно отстраняване от длъжност е издадена от органа, образувал дисциплинарното производство при наличието на изискуемите от закона кумулативни предпоставки. Срещу жалбоподателя е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР за извършено от него тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се предвижда дисциплинарно наказание "уволнение", а служебното положение на служителя би затруднило разкриването на обективната истина по образуваното срещу него дисциплинарно производство. Предвид заеманата от Христов длъжност, обоснован е извода на първоинстанционния съд, че същата му позволява да въздейства върху хода на дисциплинарното производство и да попречи за разкриване на обективната истина, включително чрез въздействие върху задържани лица. Обосновано съдът е приел и че оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК е спазен, като засягането на правата и законните интереси на жалбоподателя чрез издаване на заповед за временно отстраняване е съобразено с целта, за която актът е издаден. Целта е да се осигури законосъобразно и безпристрастно провеждане на дисциплинарното производство, поради което приложената мярка не засяга правата на лицето в по-голяма степен от необходимото за осигуряване на законосъобразно приключване на дисциплинарното производство. С оглед на изложеното съдът намира, че с обжалваното решение е даден аргументиран отговор на всички оплаквания на жалбоподателя срещу оспорената заповед, и крайният извод за нейната законосъобразност е правилен, поради което при липсата на сочените касационни основания за неговата отмяна същото следва да бъде потвърдено с настоящото. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение предвидени в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник брой: 8, от дата 24.01.2017 г. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. За производството по настоящето дело в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 (сто) лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,