Решение № 7463 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 282/2010 г.

Решение № 7463 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 282/2010 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1921 от 16.11.2009 г., постановено по адм. д. № 484/2009 г. Варненският административен съд, първо адм. отд., трети състав, е отхвърлил жалбата на "Аида" ЕООД - гр. Варна срещу Ревизионен акт № 030801413/31.10.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 751/20.01.2009 г. на зам. директора на Д "ОУИ" - гр. Варна и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - гр. Варна сумата 830,97 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Аида" ЕООД - гр. Варна чрез пълномощника й адв. Илия Димитров Бобев. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да уважи подадената жалба на дружеството и отмени обжалвания РА. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на "Аида" ЕООД - гр. Варна срещу Ревизионен акт № 030801413/31.10.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 751/20.01.2009 г. на зам. директора на Д "ОУИ" - гр. Варна. След като е описал подробно установената по време на ревизията фактическа обстановка, както и констатациите на органа по приходите, поради което на дружеството не е признато право на данъчен кредит по фактури издадени от ДЗЗД "Ин - си" и по ДКИ № 34/29.04.2005 г., административният съд е описал събраните в хода на делото писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. В тази насока е прието, че органът по приходите законосъобразно е приел, че липсват реални доставки по фактурите издадени от ДЗЗД "Ин - си". Посочено е, че извършването на реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), респективно настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 24 от същия закон, наличието на условия по чл. 64, ал. 1 от закона, респективно отсъствието на хипотези по чл. 65, ал. 4 са условия за възникване на правото на данъчен кредит. Изградени са изводи, че от събраните доказателства не може да се приеме, че са реално осъществени доставките на строително-ремонтни услуги, поради което не са налице доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Посочено е, че дори да е установено от доказателствата, че жалбоподателят е договорил и фактурирал на своя възложител посочените услуги, отчел е разходи за снабдяване с необходимото за извършването материали и стоки, това не обуславя извод за съпричастие към извършването на услугите на ДЗЗД "Ин - си". Като допълнение е маркирано, че наличието на протоколи за работите, извършването на разплащания по установения в закона ред, както и начисляването на данъка в счетоводството на доставчика са ирелевантни при анализа на действителното осъществяване на доставките. Съдът е изложил и мотиви относно плащането на данъка по ДДС-сметка на доставчика и приложението на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), като е приел, че тази норма предполага наличието на реални доставки. Съдът е изложил и мотиви защо приема РА за законосъобразен и в частта му по отношение на ДКИ № 34/29.04.2005 г. Посочено е, че последното касае данъчна фактура, по която е отказано право на данъчен кредит и в тази си част РА е влязъл в сила като необжалван, поради което правилно е отказано намаление на данъчния кредит. Решението на Варненския административен съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се развиват в касационната жалба, са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че от събраните по делото доказателства е установено по несъмнен начин наличието на всички условия по ЗДДС (отм.) за възникване на право на данъчен кредит, като допуснатите нарушения на трудовото законодателство от страна на доставчика не е сред тези условия и неправилно е акцентирано върху него за изграждане на изводи за липса на реални доставки. Твърди се още, че в нарушение на процесуалните правила е обърната доказателствената тежест в процеса, като се изисква от дружеството да доказва факти и обстоятелства за трети лица, тежестта на което е на приходната администрация. Посочва се и това, че административният съд не е санкционирал допуснатите по време на ревизията процесуални нарушения, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. В хода на ревизията е била извършена насрещна проверка на доставчика ДЗЗД "Ин - си", при която същият не е бил открит на деклариран данъчен адрес. Тъй като и след връчено искане доказателства във връзка с доставките не са представени, органът по приходите е приел, че не са налице реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), респективно не са налице доказателства за начисляване на данъка от доставчика при условията на чл. 55, ал. 6 от същия закон. По отношение на допълнително представените в хода на ревизията доказателства от упълномощено лице органът по приходите е приел, че не е получил в оригинален вид систематично заведено счетоводство на доставчика, освен това за периода от 19.04.2006 г. до 6.06.2006 г. в електронния публичен регистър на съобщенията по чл. 32 от ДОПК са намерени 9бр. съобщения, чрез които е издирван представляващия дружеството във връзка с ревизия провеждана по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Посочено е още, че представените оборотни ведомости и хронологически регистри са в табличен вид без наличие на оригинал, информация за счетоводния продукт, на който са изработени, оформени са с подпис и печат на дружеството без означение на лицето и качеството му, в което ги е подписало, поради което е оспорена тяхната достоверност. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че издаденият РА е законосъобразен. Този негов извод е обоснован на фактите по делото и закона и се споделя от настоящата инстанция. Неоснователно е оплакването, че неправилно допуснатите нарушения на трудовото и социалното законодателство са възприети от решаващия съд като условие за възникване на правото на данъчен кредит. Въпросът за наличието на трудов персонал е изследван във връзка с установяването дали доставчикът е разполагал с кадрови ресурс, който му е позволявал за посочени периоди да извърши реално фактурирания обем строително-монтажни работи. В тази връзка в съдебното производство, чрез събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е установено, че за процесните периоди 05, 06 и 07 на 2004 г. доставчикът е разполагал с минимално количество персонал, който явно не е в състояние да изпълни посочения обем СМР. Доказателства за твърденията на жалбоподателя, че на практика изпълнителят е притежавал по-голям брой строителни работници, но не е спазил изискванията на КТ за тяхното регистриране в ТД на НАП, не са ангажирани, поради което същото си остава голословно. Неоснователни са и оплакванията на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с разместване на доказателствената тежест в процеса. С оглед на общите правила на доказване в процеса в смисъл, че всяка страна е длъжна докаже твърденията си, от които черпи благоприятни последици, в тежест на данъчно-задълженото лице е да докаже, че са налице кумулативните условия за възникване на право на данъчен кредит, респективно че не са налице хипотези по чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.), които възпрепятстват неговото възникване. Поради това не може да бъде прието, че е налице разместване на доказателствената тежест. Органът по приходите е изградил своите констатации на факта на неоткриване на проверяваното лице на деклариран данъчен адрес и същите са изградени при условията на чл. 37, ал. 4 от ДОПК. В този смисъл, дори същият да е допуснал нарушение на процесуалните правила при извършване на насрещната проверка на доставчика/последният не е открит и от вещото лице в хода на проверката, а доказателствата са представени от упълномощено лице в офис на жалбоподателя/, то в тежест на ревизираното лице е да докаже чрез допустими доказателствени средства наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, в това число и за реалност на извършените доставки. Изводите на административния съд в тази насока са последователни, логически издържани, при правилен анализ на фактите по делото и при вярно тълкуване на закона, в това число и съобразно установената съдебна практика. По отношение на частта на решението, свързана с ДКИ № 34/29.04.2005 г. в касационната жалба не се правят оплаквания и при условията на чл. 218, ал. 1 от АПК тя не следва да бъде обсъждана. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Варна не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,