Решение № 2767 от 27.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13188/2008 г.

Решение № 2767 от 27.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13188/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, първата подадена от Мирчо Петров Стоименов от с. Драговищица, община Кюстендил, а втората подадена от Галина Чудомирова Алексова, Надежда Красимирова Алексова и Стефана Красимирова Владимирова, чрез пълномощника им адв. Симеонка Манова, против решението от 9.07.2008 г., постановено по адм. дело № 120/2006 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, с което е изменена заповед № 468 от 3.05.2005 г., издадена от кмета на община Кюстендил, с която е наредено изземване на земеделска земя в м. "Краище", в землището на с. Драговищица, част от имот № 042096, от Мирчо Димитров Ковачев (Стоименов), ползващ я без основание, като иззетата площ е намалена от 351 на 177 кв. метра. В касационната жалба на Мирчо Петров Стоименов се иска отмяна на постановеното решение като неправилно - постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Против касационната жалба е постъпило възражение от адв. Симеонка Манова, като пълномощник на Галина Чудомирова Алексова, Надежда Красимирова Алексова и Стефана Красимирова Владимирова. Във втората касационната жалба са развити доводи за неправилност на същото решение поради необоснованост на изводите на съда, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната му и да бъде потвърдена заповедта на кмета на община Кюстендил като правилна и законосъобразна. Против тази касационна жалба е постъпило възражение от Мирчо Петров Стоименов. Ответникът - кметът на община Кюстендил не взема становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Сочи, че изводите си съдът е направил въз основа на заключението на вещото лице - единичната експертиза. Тройната експертиза е имала други задачи - да трасира границите и ъглите на имотите на двете страни по делото. Не съществуват граници на място. Експертите не са измервали площта на имотите, поради което и съдът не е взел предвид заключението им. Решението на Окръжен съд - Кюстендил е правилно и следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Кюстендилския окръжен съд е образувано по жалба, подадена от Мирчо Петров Стоименов против заповед № 468 от 3.05.2005 г., на кмета на община Кюстендил, с която на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ е наредено от него да бъде иззета земеделска земя - част от имот пл. № 042096, м. "Краище", землището на с. Драговищица, с площ от 351 кв. м, поради ползването й без основание и предоставянето на същата на собствениците й - наследници на Александър Божилов. С решение от 24.11.2005 г., постановено по адм. дело № 198/2005 г. жалбата е частично уважена, като е намалена площта на частта от имота, която следва да бъде иззета и е определена на 190 кв. м, означено на скицата към заключението на назначената експертиза, неразделна част от съдебното решение. С решение № 4397 от 26.04.2006 г., постановено по адм. дело № 2737 от 2006 г., състав на Върховния административен съд е отменил решението, постановено по адм. дело № 198/2005 г., върнал е делото за ново разглеждане, като е дал указания за изследване на въпроса за действително ползваната без основание площ, чрез назначаване на експертиза, която да извърши измервания с тотална станция. При новото разглеждане на делото, съдът е поставил задача на единична експертиза, да извърши указаното от ВАС измерване с тотална станция, за да се установи има ли навлизане в имот пл. № 0420096, съответно каква част се ползва неправомерно. Експертизата е дала заключение като е констатирала (към момента на извършване на измерванията си), че е налице ползване на част от имот № 0420096 от Мирчо Стоименов, като ползваната част е заградена с ограда от дървени колове и телена мрежа и възлиза на 177 кв. м. След оспорване, експертизата е разширена в тройна, като на експертите е поставена задача да трасират на място имотите № 0420096 - собствен на наследници на Божилов и № 0420091, собствен на жалбоподателя. По собствеността и легитимацията на страните не се е спорило. Вещите лица са изпълнили задачата, освен това са констатирали, че съществувалата ограда е премахната. Имало е навлизане в имот № 0420096, но в момента на извършване на тройната експертиза същата вече не е налице. При тези данни Кюстендилският окръжен съд е приел, че жалбата е частично основателна, тъй като ползваната от жалбоподателя без основание част от имот № 0420096, възлиза на 177 кв. м, вместо приетите от кмета на община Кюстендил в оспорената заповед 351 кв. м и е изменил оспорената заповед в този смисъл. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилно съдът е приел, че законосъобразността на оспорената заповед следва да бъде преценявана към момента на издаването й. Към посочения момент безспорно е установено, че лицето, от което е постановено изземването по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ е ползвало без основание част от имот № 0420096. Посочената част правилно е прието от съда, че възлиза на 177 кв. м, като в тази насока, правилно е дадена вяра на заключението на единичната експертиза, чиято задача е поставена с оглед указанията на съда и е била за измерване на място, с пределна точност, осигурена от ползваната тотална станция на разположението на имотите, съответно на частта, която към този момент се е ползвала без основание. Експерта е бил улеснен от съществуващата на място ограда. В тази връзка неоснователни са възраженията в касационните жалби, че неправилно съдът не се е съобразил със заключението на тройната експертиза. Естеството на задача, поставена на тройната експертиза - да извърши трасиране, съответно констатациите на експертите са неотносими към правния спор. В случая не се спори за границите на имотите, възстановени съответно на първоначалния жалбоподател и ответници - имоти пл. № 0420091 и 0420096, налагащо същите да се трасират на място. Спорния предмет е налице ли е ползване без основание на част от иззетия имот и каква е нейната площ. В тази връзка относими са констатациите на единичната експертиза, на която правилно съдът е дал вяра. Липсва нарушение, съдът не е длъжен да се съобрази с заключението на тройната експертиза, тъй като същото в основната си част е неотносимо. Впрочем в обясненията си дадени в открито съдебно заседание и експертите от тройната експертиза установяват, че на място в имота е съществувала ограда, която към 2008 г. вече не е налице. Посоченият факт е релевантен, тъй като както се посочи съдът е длъжен да преценява законосъобразността на обжалваната заповед към момента на издаването й, а към него е било налице неправомерно ползване на част от спорния имот, размерите на която част е установена най-точно от единичната експертиза. Неоснователно е възражението, че между заключенията на експертите съществува драстично разминаване. Посоченото не се подкрепя от данните по делото. Задачите са различни, поради което и констатациите се различават. Освен това възраженията против заключенията на вещите лица следва да се направят в първоинстанционното, а не в настоящото касационно производство. Неоснователно е възражението за неправилно приложение на материалния закон. Съдът подробно е изследвал предпоставките на чл. 34 от ЗСПЗЗ и правилно е приел, че е налице основанието за издаване на заповедта за изземване, но същата следва да бъде изменена относно размера на иззетата част. Постановеното решение е правилно, не страда от сочените в касационните жалби и следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,