Решение № 1184 от 4.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14991/2014 г.

Решение № 1184 от 4.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14991/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Теди - Тихомир Трифонов" с ЕИК 821111353, със седалище и адрес на управление: гр. Лом, ул. Генерал Заимов № 93, подадена чрез процесуалния му представител адв. Слави Микински, против решение № 388 от 15.10.2014 г. по адм. д. № 113/2014 г. по описа на Административен съд -Велико Търново. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски по делото. Ответникът - Директорът на дирекция ОДОП гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. По съществото на спора настоящият касационен състав съобрази следното: Предмет на спора пред административния съд е Ревизионен акт № 12/1301767/14.10.2013 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 19/13.01.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДОДОП) - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта по ЗДДС, в която му е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 53 093,57 лв. и съответни лихви в размер на 18 032,48 лв., и в частта по ЗДДФЛ (данък по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ) за 2010 г. в размер на 1 148,94 лв. и лихви в размер на 290,28 лв. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираните в жалбата твърдения, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че с РА законосъобразно е отказано право на данъчен кредит по доставките на "АЯКС - АП Рангелов" СД, "Софмел 66" ЕООД, "Ем Си Ем груп 209" ЕООД, "Балкан 70 Интернационал" ЕООД, при липсата на доказателства за реално осъществена доставка, а само фактуриране, както и при безспорния факт, че получателят не е отговорен за нередовността на доставчика, но е длъжен да докаже реалността, съдът е направил обоснован извод за липса на основания за признаване на ПДК. В частта по ЗДДФЛ, в която е определен допълнително данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 1 148,94 лв. и съответни лихви - 290,28 лв. първоинстанционният съд е приел, че определените допълнителни задължения са в резултат на корекция на декларираните данъчни задължения и на подлежащата на приспадане данъчна загуба. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обжалваното решение е мотивирано, постановено е при обсъждане на всички събрани доказателства, поотделно, при преценка на доказателствената им сила и стойност, както и съвкупно. Ценено и обсъдено е и заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза. След съвкупна преценка на събраните доказателства първоинстанционният съд е възприел извода на данъчните органи за нереалност на доставките по фактурите на "АЯКС - АП Рангелов" СД, "Софмел 66" ЕООД, "Ем Си Ем груп 209" ЕООД, "Балкан 70 Интернационал" ЕООД и оттам за липса на предпоставка за възникване право на приспадане на данъчен кредит. Касаторът оспорва тези изводи, като твърди, че са събрани достатъчно доказателства за реалността на извършените доставки, които без основание не са били ценени от съда или са ценени неправилно с оглед крайните фактически и правни изводи на съда. Оплакванията са неоснователни. Доставка на стока съгласно чл. 6 ЗДДС е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, респективно с извършването на услугите. Нормата от националния закон следва да се тълкува във връзка с чл. 14 § 1 от Директива 2006/112/ЕО, която разпоредба дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Следователно при спор за реалност на доставки на стоки, съдът дължи проверка преди всичко на фактите относно предаване и получаване на стоката. В този смисъл е и решението на СЕС по делото С-285/2011 г. съгласно което за да се установи налице ли е правото на приспадане, на основание доставки на стоки, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от данъчно задълженото лице (Боник) за извършването на облагаеми сделки. От доказателствата по делото правилно съдът е приел, че релевантните за спора факти по изпълнението на доставките на стоки и услуги по процесните фактури, не са доказани. По делото липсват доказателства за предаване и получаване на стоките между страните по преките доставки. Доводите в касационната жалба, че за извършването на доставките са налице множество преки доказателства не намират опора в наличните по делото доказателства Относно доставчика "Аякс АП-Рангелов-Джабарски" СД правилно е приел първоинстанционният съд, че липсват двустранно подписани търговски документи, удостоверяващи получаването/предаването на стоки от процесния вид и количество от дружеството-издател на оспорените фактури към ревизираното лице. Съдебно-счетоводната експертиза е коментирала в този смисъл, че към трите фактури придружителни документи от доставчика не са били съставяни, поради което и такива не са представени при анализа на счетоводното им отразяване. Същевременно, видно от изслушаните по делото гласни доказателства на свидетелката Трифонова, от своя страна самото ревизирано дружество няма практика да съставя документи, установяващи получаването на стоките в негов обект. Правилно според съда в този смисъл, в преписката по делото към процесните три фактури, липсват доказателства за реалното предаване на фактурираните стоки от доставчика към ревизираното лице. Липсата на доказателства за транспортирането на процесните стоки до обект на ревизираното дружество съдът не приема, че се оправдава с изтеклия срок за съхранението на пътните листи. Те не са единственото доказателство, с което може да бъде установен извършеният транспорт, особено ако са спазени съответно законовите изисквания във връзка със съставянето и съдържанието на документи, установяващи осъществени доставки за собствена сметка. счетоводството на ревизирания търговец не дава възможност да бъде установено по категоричен начин наличието на посочените стоки от вида и в количеството, съгласно оспорените три фактури. Както се посочва в заключението, което съдът като неоспорено кредитира изцяло в тази част, поради обстоятелството, че счетоводно стоките не са водени аналитично по вид и количество, а стойностно, не може да се проследи заприхождаването и изписването на такива в процесния период. От друга страна, и складовата програма на доставчика не дава възможност, както е посочено в обясненията на вещото лице, да се види на съответните дати какви и колко точно стоки са изписани през месеца. Правилно е приел първоинстанционният съд, че доставките на тези хранителни стоки остават недоказани. Относно отказано право на данъчен кредит общо в размер на 46 716,05 лв., по 35 броя фактури, издадени от "Софмил 66" ЕООД, с предмет различни месни продукти за данъчни периоди м. 02, м. 07, м. 11 и м. 12.2009 г., от м. 01 до м. 12.2010 г. (с изкл. на м. 04), м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 09, м. 10 и м. 12.2011 г. съществения въпрос по делото е дали стоките са предадени от сочения доставчик на ревизираното дружество. Представените по делото приемо-предавателни протоколи, правилно съдът не е кредитирал като верни и с достоверна дата, като приема за ирелевантна тяхната автентичност (при посочените вече мотиви относно другите оспорени по реда на чл. 193 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК документи - пътни листи), поради обстоятелството, че същите нито в хода на ревизионното производство, нито при проверката на вещото лице в счетоводството на дружеството-доставчик, са представени или сочени като съществуващи изобщо. Освен това правилно е прието, че липсата на документи съпътстващи стоките - месо и месни продукти, документи (ветеринарномедицински или друг документ, ветеринарен сертификат) и съответни изисквания, съгласно разпоредбите на чл. 21а, ал. 1 от ЗХ, чл. 245, ал. 2, вр. чл. 61, ал. 4 от ЗВМД, наличието на които не е обвързано с правото на данъчен кредит, в настоящия случай възпрепятства поради липсата на достатъчно други документи, обосноваването на извод за реалност на доставките по оспорените фактури с предмет месо и месни продукти. Правилно е приел първоинстанционният съд, че доставките на тези различни месни продукти остават недоказани. Относно данъчен период на м. 09.2011 г. е отказан данъчен кредит в общ размер на 1 345,91 лв. по 2 броя фактури (фактура № 479/16.09.2011 г. и фактура № 508/19.09.2011 г.), с предмет различни месни продукти, издадени от "Ем Си Ем Груп 209" ЕООД. Освен оспорените фактури, няма никакви други документи, установяващи реалността на пряката доставка. Правилно е приел първоинстанционният съд, че по делото не са ангажирани надлежни доказателства за предаването на фактурираните стоки (различни меса) от доставчика на жалбоподателя (приемо-предавателни протоколи, търговски документи), документи установяващи заприхождаването на стоки от процесния вид от страна на едноличния търговец (складови/стокови разписки) в периода на доставките. От друга страна, счетоводното организиране на стоковия оборот на търговеца не дава възможност да бъдат проследени конкретните видове и количества стоки в съответния период, за да може същото да послужи поради счетоводното наличие на такива стоки като косвена индиция за реалността на доставката им. Относно отказан данъчен кредит общо в размер на 1 428,92 лв. по 2 броя фактури (№ 27/23.03.2011 г. и № 159/10.05.2011 г.), издадени от "Балкан 70 Интернационал" ЕООД с предмет различни месни продукти. Правилно първоинстанционният съд е приел, че и за този доставчик не са ангажирани и в хода на съдебното следствие, никакви доказателства, установяващи транслирането на фактурираните стоки - никакви двустранно подписани търговски документи, първични счетоводни документи за заприхождаване на стоки от съответния вид, документи за произхода им, за транспортирането им и др.. Само по себе си издаването на фактури, респективно счетоводно им оформяне и плащането, направено по тях, при липса на доказателства за реалното предаване на стоките от продавача на купувача, не доказва изпълнение на сделка, дори и да се приеме, че същата е сключена. Правилни са правните изводи на съда и в частта по ЗДДФЛ, в която са определени допълнителни задължения за данък по чл. 48. Определените допълнителни задължения са в резултат на корекция на декларираните данъчни задължения и на подлежащата на приспадане данъчна загуба. Относно завеждането като ДМА на алуминиевата дограма (разходите за която не са признават за целите на облагането по ЗКПО) в данъчния амортизационен план на предприятието и начисляването на амортизации за съответната категория, правилно е приел първоинстанционният съд, че от страна на ревизираното лице и в съдебната фаза на производството, не са представени необходимите доказателства, установяващи наличието на законовите предпоставки, за да бъдат признати за данъчни цели разходите за алуминиевата дограма, като бъдат съответно оборени заключенията в тази насока на приходната администрация. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника по касация съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следа да бъдат присъдени 2035,35 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,