Решение № 15593 от 17.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5575/2010 г.

Решение № 15593 от 17.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5575/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е образувано по жалба на: 1) Рашко Левчов Пешев, 2) Павел Илиев Симеонов, 3) Йордан Илиев Симеонов, 4) Янка Илиева Джамова, 5) Виолета Борисова Найденова, 6) Симка Борисова Василева, 7) Георги Иванов Павлов и 8) Гергин Иванов Павлов, срещу Решение № 172 на Министерския съвет от 26 март 2010 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II - Софийски околовръстен път - южна дъга", участък от км 42+800 (пътен възел "Младост") до км 44+720 (край на участъка в строителство), намиращи се в гр. София, на територията на район "Витоша", постановено на основание чл. 34, ал. 1 във връзка с чл. 34б ЗДС и § 1 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДС. В жалбата се поддържа, че решението следва да се отмени в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждената част от имот № 602 от КП на гр. София, м. "В. з. Симеоново-север", нанесен в кад. лист № 702, с площ 530 кв. м, целият 938 кв. м, поради противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС за изплащане на собствениците на отчуждените имоти на равностойно парично обезщетение - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Ответникът по жалбата - Министерският съвет, и заинтересованите страни поддържат, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждената част от имота, определена от административния орган на основание чл. 32, ал. 2 ЗДС, е обективна и е съобразена с изискването на закона. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, на основание проверката по чл. 159 АПК за допустимостта на жалбата приема, че жалбата е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима, като разгледана по същество, е основателна по следните съображения: В процедура по чл. 34а във връзка с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 172 на МС от 26 март 2010 г. е отчуждена част с площ 530 кв. м от имот № 602, целият от 938 кв. м, в землището на район "Витоша", кв. "Симеоново-север", който имот преди влизането в сила на подробния устройствен план е имал предназначение на земеделска земя IV категория - собственост на жалбоподателите. Определеното обезщетение от административния орган е в размер на 78 705 лв. - по 148,50 лв./кв. метър. По искане на жалбоподателите съдът е допуснал оценителна експертиза, вещото лице по която е представило две писмени заключения и с която е определена пазарната стойност на отчуждения имот. В първото писмено заключение на вещото лице от 20.09.2010 г., прието в съдебно заседание на 23.09.2010 г., вещото лице е определило оценката на имота по две сделки, съответстващи на изискванията на § 1а от ДР на ЗДС, и същото възлиза в размер на 209 202 лева. От заинтересованите страни са представени допълнително нотариални актове за извършени сделки. Вещото лице е изготвило и представило в съдебно заседание на 02.12.2010 г. допълнително писмено заключение, което е изготвено на базата на първото и при съобразяване с трета сделка по нот. акт № 70 от 08.09.2009 г., нотариус № 302, като оценката на обезщетението възлиза в размер на 195 040 лева. Съдът възприема неоспореното от страните в открито съдебно заседание на 02.12.2010 г. допълнително заключение на вещото лице за обезщетение в размер на 195 040 лева. При изготвянето му са използвани три възмездни сделки, които отговарят на изискванията на § 1а, т. 1а и 4 от ДР на ЗДС. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде уважено искането на жалбоподателя Рашко Левчов Пешев за присъждане на разноските по делото. От приложените по делото доказателства се установяват реално направени такива общо в размер на 1130 лв., от които: 200 лв. - депозит за вещо лице, и 930 лв. - адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,