Решение № 5612 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14054/2013 г.
ВАСIII отделение24.04.2014 г.докладчик Жанета Петрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 15.07.2013 г. по адм. дело № 7715/2012 г. по описа на Административния съд - София град. ОСЪЖДА "Биоплантс" ООД със седалище и адрес на управление Стара Загора, ул. "Граф Игнатиев" № 32, офис 1, да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5612 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14054/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова "Биоплантс" ООД със седалище и адрес на управление Стара Загора е подало касационна жалба срещу решението от 15.07.2013 г. по адм. дело № 7715/2012 г. по описа на Административния съд - София град, с което е била отхвърлена жалбата на дружеството срещу уведомително писмо № 02-240-2600/1516 от 30.06.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени административния акт и се присъдят направените разноски. Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че "Биоплантс" ООД със седалище и адрес на управление Стара Загора подало до Държавен фонд "Земеделие" общо заявление за единно плащане на площ с уникален идентификационен номер УИН 24/100611/66522 от 13 май 2011, с която заявило за подпомагане за кампания 2011 г. земеделска земя с площ от 26, 44 хектара, съставляваща 52 парцела, засадени с орехи, по Схемата за единно плащане на площ, по Схемата за национални доплащания на площ и по Плащанията за природни ограничения на земеделските стопани в планински район. При извършените по заявлението административни проверки било констатирано, че 43 от заявените от "Биоплантс" ООД парцели са заявени и от други лица. До дружеството било изпратено уведомително писмо, съдържащо информация за застъпващите се площи и за лицата, които са ги декларирали, с указания за представянето на документи, доказващи правното основание за ползването на земите. В писмото се посочвало, че ако заявителят не се яви и не представи документи, застъпващите се площи ще се считат за недекларирани. Жалбоподателят се отказал от подпомагане за част от парцелите, а за други представил документи. Такива били представени и от лицата, заявили същите парцели. Поради конкуренцията на основания за ползването на имотите, спорът останал неразрешен. В хода на административните проверки било установено още, че 10 от парцелите са недопустими за подпомагане, тъй като почвената повърхност е необработена. За пет от парцелите били констатирани площи, които не са засадени с дървета, а в други са били установени насаждения не от орехови, а от черешови дървета. Констатацията, че парцелите са с необработена почвена повърхност, е била оспорена от "Биоплантс" ООД. Дружеството представило технологична карта за дейности като първоначално почистване на храстовидната растителност, коситба и резитба, предвидени в периода 1.04.2011 г. -15.07.2011 г., и поискало повторна проверка на място, която била отказана. С уведомително писмо № 02-240-2600/1516/30.06.2012 г. за извършване на оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" отказал финансово подпомагане по подаденото от "Биоплантс" ООД общо заявление за единно плащане на площ с уникален идентификационен номер УИН 24/100611/66522, както следва: по Схемата за единно плащане на площ - в размер на 5923, 02 лева, по схемите за национални доплащания на площ - в размер на 7293,2 лева и по плащанията на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони - в размер на 5921,58 лева . От правна страна съдът приел, че уведомителното писмо представлява индивидуален административен акт, който е издаден от компетентен административен орган, а фактическите и правните му основания се съдържат в таблица, представяща формирането на общата сума за финансово подпомагане. Административният съд счел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати в административното производство нарушения при установяване на застъпванията на земи, като отбелязъл, че при наличието на конкуренция на документи, доказващи правото на ползване на земята, административният орган след прилагане на процедурата по чл. 18 следва да откаже изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати съобразно чл. 17, ал. 6 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. за условията и реда за подаване на заявление по схеми и мерки за директни плащания. Според мотивите на съдебното решение, отказът за извършването на повторна проверка на площите не съставлявал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като още при първата проверка щяло да се установи, че земята е обработена, ако графикът, заложен в технологичната карта, действително е бил изпълнен. Повторната проверка не би довела до обективни резултати, при положение, че жалбоподателят е бил уведомен и би могъл да предприеме последващи мерки за обработването на земята. Съдът посочил, че ако процентното съотношение между допустима и недопустима площ по НРД1 е повече от 50%, на основание чл. 16 от Регламент № 65/2011 г. на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони се налага санкция за бъдещ период до сума, съответстваща на разликата между допустимата и декларираната площ. Поради наличието на недопустими площи по заявлението на "Биоплантс" с оспорения административен акт законосъобразно била наложена санкция в размер на 254,25 лева. Тъй като не е констатирал основанията по чл. 146 АПК за отмяна на административния акт, административният съд отхвърлил подадената жалба. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. В касационната жалба неоснователно се поддържа, че решението не е мотивирано. Първоинстанционният съд е изложил съображенията си относно законосъобразността на оспореното уведомително писмо. Съдът е направил правилна преценка, че административният акт включва фактически и правни основания. В писмото се съдържат конкретни данни заедно със съответен коментар, което позволява да се изведат съображенията на административния орган да откаже финансово подпомагане. Съгласно чл. 30 от Закона за подпомагане на земеделските производители, за изпълнение на функциите си разплащателната агенция ползва интегрирана система за администриране и контрол, в която се включват всички данни за кандидатите, заявленията за подпомагане, земеделските парцели и регистрираните животни. Системата се изгражда като компютризирана база данни, а това обосновава използването на включената в нея информация във вида, в който се открива в съдържанието на уведомителното писмо. Основанията за отказ за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ са посочени в чл. 43, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители, а тези по схемите за национални доплащания - в чл. 47, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Както е посочил административният съд, отказът за финансово подпомогане по Схемата за единно плащане на площ се основава на констатациите, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва (чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП) и че се застъпват заявени от него площи, като застъпването не е отстранено (чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП). По отношение на схемите за национални доплащания отказът за финансово подпомагане по заявлението на "Биоплантс" ООД е аргументиран с констатациите, че земеделският производител е заявил повече площи от установените при проверката (чл. 47, ал. 2, т. 4 ЗПЗП) и че за една и съща площ са подадени повече заявления (чл. 47, ал. 2, т. 6 ЗПЗП). Що се отнася до плащанията за природни ограничения в планинските райони, подпомагането е било отказано на основание чл. 12, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Наредба № 11 от 3 април 2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., поради това, че кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него, както и поради застъпването на някои от заявените площи. Административният съд е приложил правилно закона като е приел, че административният орган не е длъжен да решава спорове между лица, заявили земи, чиито граници се пресичат. Според чл. 17, ал. 6 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, в случаите, когато двама или повече кандидати представят документи за правото на ползване, както и когато никой не представи документи, разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009. В хода на първоинстанционното производство жалбоподателят не е опровергал констатациите на административния орган, които се подкрепят от заключението на назначената по делото експертиза. Както потвърждава вещото лице, общият размер на недопустимите за подпомагане площи по Схемата за единно доплащане на площ е 8,19 хектара или 44,88%. Същият процент на недопустими за подпомагане площи е определен и във връзка със заявеното подпомагане по схемите за национално доплащане, а този за плащанията за природни ограничения в планинските райони възлиза на 54, 02%. Поради това административният орган е отказал изцяло финансово подпомагане, позовавайки се на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор. Разпоредбата на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 предвижда, че ако разликата между декларираната площ, която е недопустима за подпомагане, и определената площ е по-голяма от 20%, не се отпуска помощ за въпросната група култури. В разглеждания случай съществуват няколко основания за отказ, макар да е достатъчно и само застъпването на площи, заявени от кандидата, за да се откаже финансово подпомагане по мерките и схемите за директни плащания. Като е отхвърлил жалбата на "Биоплантс" ООД срещу законосъобразно издадения административен акт, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото направените от жалбоподателя разноски не се дължат. В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд
Цитирани разпоредби
3- чл. 47, ал. 2 ЗПЗП
- чл. 17, ал. 6
- чл. 18