Решение № 9661 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 124/2011 г.

Решение № 9661 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 124/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Касаторът Лазар Милев моли да бъде отменено решение № 1416/29.10.2010 г. на Административен съд - Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че административният акт е нищожен. Подробни съображения излага в жалбата и в молба уточнение. Моли административният акт да бъде обявен за нищожен или да бъде уважена жалбата против него изцяло, или алтернативно съдебното решение да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане от друг състав на съда. Оспорва и правилността на определените разноски. Ответникът Общинския съвет на Пловдив не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 АПК, приема за установено следното: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Лазар Милев срещу решение № 463 по протокол № 23/17.02.2009 г. на Общинския съвет на Пловдив, в частта му по т. II. В, определяща такса битови отпадъци за 2010 г. за нежилищните имоти на граждани в регулационните граници - застроени, използвани за стопански цели, неподали декларации по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на Община Пловдив. Със същото решение съдът е оставил без разглеждане жалбата в частта й относно оспорването на т. III на решението на ОС-Пловдив, с която се задължават общинската и районните администрации да договарят с предприятията и едноличните търговци кратността на сметоизвозването, като то не може да бъде по-малко от един път седмично и е прекратил производството по делото в тази част. За да отхвърли жалбата против протоколното решение на ОС-Пловдив по т. II. В съдът е приел, че кръгът на задължените лица, размерът на таксата и начина на нейното събиране са уредени в чл. 62 и сл. ЗМДТ. В същия текст е предвидено, че задължените лица заплащат такса битови отпадъци, чийто размер се определя съобразно всяка конкретно предоставяна услуга: за сметоизвозване и сметосъбиране, за поддържане на депа за битови отпадъци и съоръжения за обезвреждането на отпадъци, за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 66, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на ОС въз основа на одобрена план - сметка за всяка дейност. Сметката включва необходимите разходи. Съдът е установил, че в конкретния случай декларация по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата не е подадена от лицето. В оспореното решение на ОС-Пловдив ТБО е определена в размер на 5.5 промила върху данъчните оценки на имотите, в това число: за сметосъбиране и сметоизвозване - 1.5 промила, за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения - 1.0 промил и за чистотата на териториите за обществено ползване - 3,0 промила. При неподаване на декларация по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата не може да се определи количеството на битовите отпадъци, поради което правилно административният орган е определил такса пропорционално върху данъчната оценка/отчетната стойност на имотите. Спазени са сроковете за издаване на акта. В план - сметката, одобрена в т. I на решението на ОС-Пловдив са посочени поотделно необходимите средства за различните дейности, поради което същата е съобразена с определените размери на таксата за отделните услуги, като освен това същата подлежи на контрол от Сметната палата съгласно чл. 66, ал. 5 ЗМДТ. Оплакването на касатора за нищожност на административния акт е неоснователно. Правилно съдът е приел, че решението на ОС е взето от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ да определи таксата за битови отпадъци за 2010 г., като е спазен срокът за определянето й до края на предходната година. Разпоредбите на Закона за защита от дискриминацията не са относими пряко в случая към валидността на акта, въпреки което съдът е изложил подробни съображения относно неоснователността на твърденията за неравнопоставеност на различните групи задължени лица при определяне размера на таксата. Законосъобразно съдът е приел, че при вземане на процесното решение на ОС не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Правилен е изводът на съда, че одобрената план-сметка подлежи на проверка от Сметната палата. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 66, ал. 5 ЗМДТ. Правилни и обосновани са съображенията на съда относно метода, възприет от административния орган за определяне на таксата по т. II. В от решението относно нежилищните имоти на граждани в регулационните граници - застроени, използвани за стопански цели, неподали декларации по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на Община Пловдив. Този метод е в съответствие с разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, според който, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от ОС. Невъзможността за определяне на количеството битови отпадъци се предпоставя именно от липсата на декларация по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, в която се посочват видът и размерът на съдовете за битови отпадъци, които ще се използват през годината. Решението е правилно и в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата срещу решението на ОС-Пловдив по т. III, с която е задължена общинската и районните администрации да договарят с предприятията и едноличните търговци кратността на сметоизвозването, като тя не може да бъде по-малка от един път седмично. В тази част решението съдържа указания до органи на общината и не представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК. Законосъобразно съдът е приел, че жалбата против решението на ОС-Пловдив във тази част е недопустима и е прекратил производството по делото. Неоснователни са и възраженията относно присъдените от съда на ОС-Пловдив разноски по делото по чл. 144 АПК, при преценка на правната и фактическа сложност на спора, и съобразно представените доказателства, че разноските са действително направени. Решението като правилно както и в частта, представляваща определение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,