Решение № 3628 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13841/2009 г.

Решение № 3628 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13841/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Варна, против решение № 1302 от 20.07.2009 г. по адм. дело № 94/2009 г. на Административен съд - Варна, с което е отменено издаденото от касатора решение № 28/15.12.2008 г. и преписката е върната на Директора на РУСО Варна за провеждане на законосъобразно административно производство по жалба вх. № 18260 от 7.04.2007 г. Посочените пороци се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 42, ал. 2 от КСО - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Стоян Величков Райков от с. Добровница, обл. Пазарджик, е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Варна е решение № 28 от 15.12.2008 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Варна и оставените с него в сила разпореждания № О-03-999-06-00003376, № О-03-999-06-00003381 и № О-03-999-06-00003382, издадени на 31.03.2008 г. от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с които на Стоян Величков Райков от с. Добровница, обл. Пазарджик, е отказано изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност за общо заболяване за времето от 30.12.2007 г. до 12.03.2008 г. на основание чл. 42, ал. 3 от КСО - парично обезщетение не се изплаща за повече от 75 календарни дни след прекратяване на трудовия договор и на осигуряването, което е станало на датата 20.09.2007 г. Решението на Административен съд - Варна, с което жалбата е уважена, е постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 42, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 71 от Кодекса на труда. Изводът на съда за незаконосъобразност на оспорените актове не се основава на извършена преценка на събраните по делото доказателства, а е обоснован с неотносимо към материалноправния спор обстоятелство - надлежното връчване на издадената от работодателя заповед за прекратяване на трудовия договор, считано от 21.09.2008 г. Разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от КСО създава право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване в случаите, когато неработоспособността на лицето е настъпила до 2 месеца от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, но за не повече от 75 календарни дни. Съгласно ал. 3 на чл. 42 (ДВ, бр. 105 от 2006 г.) в случаите на временна неработоспособност поради общо заболяване, която е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 75 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. От фактическа страна по делото е установено, че на 12.07.2007 г. Стоян Величков Райков е сключил трудов договор с "ТИМ" ЕООД, гр. Варна, на основание чл. 70, ал. 1 от КТ - със срок за изпитване до 6 месеца в полза на работодателя (л. 54). Със заповед № 91/19.09.2007 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 71, алинея 1 от КТ, която му дава право да прекрати договора без предизвестие. В трудовата книжка на Стоян Величков Райков е вписано прекратяване на трудовото правоотношение на 20.09.2007 г. След тази дата няма данни за осигуряване на лицето на някое от основания по чл. 4 от КСО. С решение № 3462 от 11.12.2008 г. по гр. д. № 4690/2008 г. на Варненския районен съд, с което са разгледани подадените от Райков искове по чл. 224 и чл. 226, ал. 2 от КТ, също е прието, че трудовото правоотношение е било прекратено на 20.09.2007 г. Установяването на точната дата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е без правно значение, защото тя не е била оспорена по исковия ред на чл. 344 от КТ и е влязла в законна сила. Не съществува законово основание за броене на сроковете по чл. 42, ал. 2 и 3 от КСО от датата на връчване на заповедта, която прекратява трудовия договор. В разглеждания случай е приложима разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от КСО, защото договорът със срок за изпитване е извън хипотезиса на ал. 3. Неработоспособността поради общо заболяване е настъпила на 21.09.2007 г. в определения от закона двумесечен срок и лицето е имало право да получи паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за 75 календарни дни, считано от 21.09.2007 г. до 4.12.2007 г. (л. 64). Оспорените актове, с които е отказано изплащане на парични обезщетения по болнични листове за временна неработоспособност поради общо заболяване за времето от 30.12.2007 г. до 12.03.2008 г. са законосъобразни и като ги е отменил, Административен съд - Варна е постановил неправилно решение. Така постановеното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,