Решение № 6516 от 17.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2401/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. И. Т. с [ЕГН] и с адрес в [населено място], Община Раднево, Област Стара Загора, против Решение 3441 от 11.11.2024 г., постановено по адм. дело 717 по описа на Административен съд Стара Загора за 2023 г.

С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), са отхвърлени предявените от П. Т. против Министерство на енергетиката (МЕ) иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, всеки от които с цена от 15 000,00 лв., причинени му в резултат на незаконосъобразни бездействия на органи и длъжностни лица на МЕ, изразяващи се в неупражнен контрол спрямо публичното предприятие Мини Марица Изток ЕАД във връзка с изкупуване по пазарни цени на включения в концесионната площ имот на Т., находящ се в [населено място], представляващ УПИ V-117, кв. 18 по плана на [населено място], ведно с построените в него сгради, респ. във връзка с неизвършено своевременно отчуждаване на имота.

Касационният жалбоподател оспорва първоинстанционното решение, предмет на инстанционен контрол, като неправилно, излагайки доводи за постановяването му при наличието на всички касационни отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което исковите му претенции бъдат уважени в цялост. Претендира присъждане на разноски за две инстанции. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за сторените пред настоящия съд разноски.

Ответникът МЕ, със седалище и адрес на управление в София, на ул. Триадица 8, не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва касационната жалба, а по същество иска атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Не претендира разноски за настоящото производство.

Представителят на Върховната касационна прокуратура, участващ по делото, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите на страните и извърши касационна проверка на обжалваното решение, на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, адресат на обжалваното решение, за която то е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

По основателността й, настоящият състав на Върховния административен съд преценява следното:

Административен съд Стара Загора е приел, че е сезиран от П. И. Т. с искова молба (л. 4-11 от адм. дело 9367/2023 г. по описа на Административен съд София-град) и уточнение към нея (л. 7-10 от том I на първоинстанционното дело) против МЕ с правно основание по ЗОДОВ за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за имуществени и обезщетение за неимуществени вреди, всяко от които в размер на сумата от 15000,00 лв., причинени му в резултат на незаконосъобразна административна дейност на органи и длъжностни лица на МЕ, изразяваща се в неупражнен контрол спрямо публичното предприятие Мини Марица Изток ЕАД и неизпълнение на административни задължения във връзка с изкупуване по пазарни цени на включения в концесионната площ имот на Т., находящ се в [населено място], Община Раднево, представляващ УПИ V-117, кв. 18 по плана на [населено място], ведно с построените в него сгради, както и във връзка с неизвършено своевременно отчуждаване на този имот и по-конкретно:

1. Неупражнен контрол от страна на министъра на енергетиката спрямо публичното предприятие Мини Марица Изток ЕАД концесионер на находището Източномаришки въглищен басейн , общини Раднево и Гълъбово във връзка с изкупуването на земите и имотите в землището на [населено място] с цел преместване на оставащото население и осигуряване на средства за придобиване на нова аналогична собственост, въпреки, че ответникът следва да контролира спазването на обществения интерес и законосъобразното провеждане на процедурите.

2. Неосъществен контрол от страна на министъра на енергетиката относно наличието на предпоставки за извършване на принудително отчуждаване, съответно контрол върху евентуалната необходимост да се инициират действия по отчуждаване за реализирането на концесията, в изпълнение на чл. 63а и чл. 63б от Закона за енергетиката (ЗЕ).

3. Неосъществен контрол от страна на министъра на енергетиката върху възприетата от предприятието-концесионер порочна практика да се очаква молба от собствениците за изготвянето на оценка от оценител, нает едностранно от Мини Марица Изток ЕАД.

4. Неупражнен контрол от страна на министъра на енергетиката относно изпълнението от концесионера на задълженията му да разчиства и обезопасява сградите и дворните места в отчуждените имоти предмет на отчуждителното мероприятие, в т.ч. и да полага грижи за имотите.

5. Неупражнен контрол за изпълнението, спазването и актуализацията на План за действие при преселване за [населено място] от 2018 г.

Административният съд е установил следната фактическа обстановка:

П. Т. е признат за собственик на дворно място с площ от 1004 кв.м, ведно с построените в него масивна жилищна сграда, лятна кухня, гараж и подобренията в дворното място, съставляващо УПИ V-117 в кв. 18 по плана на [населено място], Община Раднево, Област Стара Загора (Констативен нотариален акт по чл. 587, ал. 2 ГПК за собственост на недвижим имот 176, том. 1, рег. 1381, дело 143 от 2010 г., вписан в Служба по вписванията към Районен съд Раднево с вх. рег. 1028/13.05.2010 г. л. 12-13 от адм. дело 9367/2023 г. по описа на Административен съд София-град).

С Решение 655 от 13.07.2005 г. на Министерския съвет на Република България (обн. в ДВ, бр. 61 от 26.07.2005 г.), на основание чл. 4, ал. 1, т. 1, чл. 6, ал. 1, чл. 7 и чл. 8, ал. 1 от Закона за концесиите (отменен с ДВ, бр. 36 от 02.05.2006 г., в сила от 01.07.2006 г.), чл. 36, ал. 1 (отменен) от Закона за приватизация и следприватизационния контрол и чл.5, т. 3 от Закона за подземните богатства (ЗПБ), в относимата редакция на разпоредбата, на Мини Марица изток ЕАД е предоставена концесия за добив на твърди горива лигнитни въглища от находище Източномаришки въглищен басейн , общини Раднево и Гълъбово, Област Стара Загора с индивидуализирани координати, при срок на концесията от 35 г., с право на продължение, съгласно условията и сроковете, определени в концесионния договор. Сред основните права и задължения на концесионера, са: 1. Да добива въглища от находище Източномаришки въглищен басейн , общини Раднево и Гълъбово; 2. Да инсталира, управлява и използва съоръжения за извличане и транспортиране на добитите въглища от концесионната площ в съответствие с годишните работни проекти; 3. Да изгражда в концесионната площ сгради и съоръжения, свързани с дейностите по разработване и добив, и да извършва подобрения по тях в съответствие с годишните работни проекти; 4. Да предприеме за своя сметка всички възможни правни и фактически действия за промяна на предназначението на земята, която ще се засегне от дейностите по концесията; отчуждаването на земя по Закона за държавната собственост (ЗДС) следва да се осъществява само при условие, че не е постигнато съгласие между концесионера и собствениците на земя, като концесионерът е длъжен да представи надлежни писмени доказателства, че е направил предложение за придобиване на права по действителни пазарни цени, което не е прието от собственика, както и че има готовност да осигури равностойно парично обезщетение при принудителното отчуждаване; 5. Да изготви съгласно изискванията на Закона за устройство на територията (ЗУТ) проект за подробен устройствен план на концесионната площ.

С това решение на Министерския съвет министърът на енергетиката и енергийните ресурси (сега министър на енергетиката) е упълномощен да сключи концесионен договор с Мини Марица изток ЕАД в едномесечен срок от обнародване на решението, да организира контрола по изпълнението му, както и да представлява концедента в правоотношенията, възникнали във връзка с договора, с изключение на тези по неговото прекратяване.

На 11.08.2005 г. между Министерски съвет на Република България, като Концедент, представляван от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, и Мини Марица изток ЕАД, като Концесионер, е сключен Концесионен договор с предмет: добив на въглища от находището Източномаришки въглищен басейн , общини Раднево и Гълъбово, Област Стара Загора, чрез открит добив в рамките на концесионната площ, включително транспорта и продажба на добитите въглища. Концесионната площ по договора е очертана по координати в координатна система 1970 , съдържащи се в Приложение А към договора. Според приложената към договора Карта на концесионната площ в нея влиза и територията на [населено място], която територия съответно не попада в изключенията, предвидени в т. 1.2 от Решение 655/13.07.2005 г. на Министерския съвет, съответно в чл. 3.2. от концесионния договор.

Съгласно концесионния договор, Концесионерът изготвя Цялостен проект за разработване, като извършва всички дейности в концесионната площ съгласно този проект. Част от този проект е и предложение за график по години за придобиване и промяна на предназначението на земите в рамките на концесионната площ.

Със Заповед РД-02-14-1358 от 28.06.2011 г., издадена от заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството (л. 33-34 от том 1 на първоинстанционното дело), на основание чл. 129, ал. 3, във вр. с чл. 128, ал. 13 ЗУТ (в относимата към датата на издаване на заповедта редакция), въз основа на решения на Министерския съвет и съгласувателни писма на компетентните институции, е одобрен Специализиран подробен устройствен план (СПУП) за развитие на Мини Марица изток ЕАД, Рудник Трояново-север обект 1, части от землищата на [населено място], ЕКАТТЕ 03407, [населено място], ЕКАТТЕ 73225, Община Раднево и от кв. Гипсово по кадастралната карта на гр. Раднево, ЕКАТТЕ 99148, Област Стара Загора, съгласно приетата графична и текстова част на документацията, представляваща неразделна част от заповедта.

Съгласно СПУП, одобрен със Заповед РД-02-14-1358/28.06.2011 г. на заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството, цялата урегулирана територия на [населено място] попада в обхвата на разработка, за която е отредена устройствена зона Пди Производствена за добив на полезни изкопаеми, с устройствени показатели: етажност 1, плътност на застрояване 10 %, коефициент на интензивност 0,3 писмо на Министерство на регионалното развитие и благоустройството на л. 84-85 (пак там).

Във връзка с изготвен проект за Подмяна на роторни многокофови багери в Мини Марица Изток" ЕАД, са одобрени и приети от концесионера Рамков план за придобиване на земя и преселване от 2016 г. и План за действие при преселване за [населено място] от 2018 г. Посочените документи предвиждат, че жителите на [населено място] трябва да бъдат преселени, съответно, че те ще загубят собствеността си, като всички постройки жилищни и нежилищни, впоследствие ще бъдат разрушени. Предвижда се и че процесът на придобиване на земи в урбанизирани територии започва с писмо от страна на концесионера към собствениците, в което се изразява необходимостта да се закупи имотът им. След като собствениците решат да продадат имота си, в срок от един месец, те трябва да подготвят и предоставят необходимите документи за изготвянето на оценката. След като оценката е готова, се насрочва дата за предварителен разговор със собствениците, където те да изразят своето съгласие или несъгласие с предложената цена. Ако собствениците са съгласни, се подписва предварителен договор за покупко-продажба. В случай на несъгласие, процедурата бива прекратена, без никакви обвързващи клаузи или последици за собственика. Описана е и процедурата по принудително отчуждаване на имотите, уредена в чл. 32 и сл. ЗДС. Съгласно т. 4.2 от Плана за действие при преселване за [населено място], процесът на доброволно придобиване ще приключи в края на 2019 г. и ще започне процес на отчуждаване. Предвижда се целият процес по преселване да приключи до 2023 г., когато се очаква минните дейности да достигнат селото. На официалната електронна страница на Мини Марица-Изток ЕАД е публикувано и общодостъпно Ръководство за придобиване на земи и обезщетяване, съдържащо в резюмиран вид основните стъпки, свързани с процеса по закупуване на земи, като е представена информация по отношение дружеството оценител.

С Решение на Народното събрание от 20.07.2023 г. (обн. в ДВ, бр. 63/25.07.2023 г.), на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, е прието държавните органи да не предприемат без разрешение от Народното събрание по предложение на министъра на енергетиката действия: 1. По извършване на разпоредителни сделки с недвижимо имущество, собственост на Мини Марица изток ЕАД, попадащо в обхвата на границите на концесионната площ по силата на сключения на 11.08.2005 г. Концесионен договор; 2. По извършване на разпоредителни сделки с дълготрайни активи, с изключение на отдаване под наем на земеделски земи за земеделски нужди, намиращи се на територията на комплекса собственост на Мини Марица изток ЕАД, и за учредяване на вещни права върху недвижими имоти, собственост на Мини Марица изток ЕАД, използвани и/или предназначени за въгледобив; 3. По извършване на разпоредителни сделки с движимо и недвижимо имущество държавна и/или общинска собственост, попадащи в обхвата на територията на Източномаришкото въглищно находище , които биха довели до загуба на целостта на имуществото, свързано с ефективното осъществяване на минно-технологичната дейност в съответствие със стратегическите планове за развитие на Мини Марица изток ЕАД; 4. Които биха довели до промяна и/или отмяна на специализирани подробни устройствени планове за развитие на Мини Марица изток ЕАД.

По делото пред първата инстанция е допусната, назначена и извършена съдебно-техническа и оценителска експертиза (л. 57-76, пак там), чието заключение е прието от страните. Събрани са гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите И. Т. П. и Ж. Д. Ж., негови дългогодишни познати.

При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел за допустими предявените от Т. искови претенции, но ги е счел за неоснователни. Мотивирал се е, че по делото не се установява кумулативното наличие на предпоставките от сложния фактически състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за вреди. Посочил е, че Мини Марица изток ЕАД е регистрирано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) като дружество с едноличен собственик на капитала Български енергиен холдинг (БЕХ) ЕАД, а едноличен собственик на капитала на БЕХ ЕАД е българската държава, чрез министъра на енергетиката. Обсъдил е легалната дефиниция на орган, упражняващ правата на държавата , дадена в пар. 1, т. 7 от Допълнителната разпоредба (ДР) на Закона за публичните предприятия (ЗПП), както и чл. 15, ал. 1 от с.з. Преценил е, че след като Мини Марица Изток ЕАД е публично предприятие по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗПП и дъщерно дружество на БЕХ ЕАД, именно БЕХ е органът, който упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала в Мини Марица Изток ЕАД и взема решения от компетентността на Общото събрание на акционерите в едноличното публично предприятие. Отхвърлил е, като противоречащо на материалния закон чл. 6, ал. 1 ЗПП, поддържаното от ищеца, че чрез контрола на БЕХ ЕАД министърът не енергетиката непряко контролира и дъщерното дружество. Приел е, че участието на държавата в публичните предприятия по чл.2, ал.1, т. 1 и т. 2 ЗПП не се проявява на плоскостта на принципа на власт и подчинение. По аргумент от разпоредбата на чл. 18 ЗПП е формирал извод, че държавата, в лицето на министъра на енергетиката, не може да се намесва нито пряко, нито косвено в управлението или в текущата оперативна дейност, както на БЕХ ЕАД, така и на Мини Марица Изток ЕАД. Установил е, че за този министър липсват нормативно възложени контролни правомощия спрямо дейността на Мини Марица Изток ЕАД.

Съдът е разгледал оплакванията на ищеца за неупражнен от министъра на енергетиката контрол спрямо дейността на Мини Марица Изток ЕАД във връзка с реализиране на правата на дружеството и изпълнението на задълженията му по сключения на 11.08.2005 г. между Министерския съвет на Република България, като Концедент и Мини Марица изток ЕАД, като Концесионер, концесионен договор. Приел е, че органи и длъжностни лица на МЕ нямат нормативно установени задължения за осъществяване на административен контрол на процесите по изкупуване и отчуждаване на недвижими имоти, попадащи в концесионната площ и в обхвата на одобрения СПУП. Като се позовал на Концесионния договор, е подчертал, че дружеството-Концесионер е отговорно за всички правни и фактически действия, свързани с обособяване на концесионната територия за целите на стопанската си дейност, включително за инициирането на изготвянето на СПУП за съответната територия, организирането на цялостния процес по придобиване/ изкупуване на имотите, необходими за въглищно-минните операции, както и за организирането и предприемането на действия по преселване на населението и опазване на придобитото движимо и недвижимо имущество. Съобразил е разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗПБ. Счел е, че придобиването и промяната на предназначението на земите, необходими за въглищно-минните операции в рамките на концесионната площ и последващото усвояване на териториите за целите на разрастването на минно-въглищните дейности, попадат изцяло в оперативната дейност на дружеството-Концесионер. Формирал е извод, че липсва каквото и да е било нормативно основание за министъра на енергетиката пряко или чрез БЕХ ЕАД да упражнява административен контрол по отношение на процеса по изкупуване на включените в концесионната площ земи и имоти в землището на [населено място]. Допълнил е, че министърът на енергетиката не притежава нормативно установено правомощие, без да е сезиран от Концесионера, да извършва преценка за необходимостта от иницииране и провеждане на отчуждително производство по реда на ЗДС. Взел е предвид данните по делото, че по отношение на собствения на ищеца имот, от страна на Концесионера не е отправяно искане до министъра на енергетиката за иницииране провеждането на отчуждително производство.

На следващо място, съдът е обсъдил твърденията на Т., че за органи и длъжностни лица на МЕ съществуват административни задължения за извършване на преценка при иницииране на процедурата по одобряване на СПУП, за актуализиране на Плана за действие при преселване за [населено място] и за неупражнен контрол от страна на министъра на енергетиката по отношение на изпълнението от Концесионера на задълженията му да разчиства и обезопасява сградите и дворните места в отчуждените имоти. Посочил е, че концесионната площ и включването в нея на урбанизираната територия на [населено място] са определени с Решение 655/13.07.2005 г. на Министерския съвет на Република България за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства от находище Източномаришки въглищен басейн . Съобразявайки разпоредбите на ЗУТ относно производството по одобряване на СПУП, е приел, че при процедирането и одобряването със Заповед РД-02-14-1358 от 28.06.2011 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството на СПУП за развитието на Мини Марица изток ЕАД, Рудник Трояново-север обект 1, обхващащ и землището на [населено място], за министъра на енергетиката не е съществувало право и задължение да извършва преценка за целесъобразност относно включването в обхвата на СПУП на землището на [населено място]. Изложил е доводи, че процесът на разширяването на концесионната площ не е иницииран или контролиран от министъра на енергетиката. Установил е от доказателствата по делото, чe Т. не е оказвал съдействие на Мини Марица Изток ЕАД за осигуряване на достъп до имота му и за предоставяне на необходимите документи за изготвяне на пазарна оценка и провеждане на предварителни преговори за изкупуване на имота му, респ. за започване на процедура по отчуждаването на същия. Формирал е извод за липсата на първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на МЕ за имуществени и неимуществени вреди незаконосъобразни административни действия и бездействия на органи и длъжностни лица на МЕ при или по повод изпълнение на административна дейност.

Въпреки, че е приел за недоказана твърдяната от ищеца незаконосъобразна административна дейност, съответно е било безпредметно обсъждането на останалите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е разгледал претендираните за обезщетяване имуществени и неимуществени вреди и е изложил подробни съображения защо преценява, че същите не могат обективно да бъдат обвързани с въведените като фактическо основание на исковата претенция административни действия/ бездействия, както и защо приема, че вреди не са настъпили в случая.

По тези съображения, административният съд е постановил обжалвания в настоящото производство резултат.

Решението е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба.

Задължителните реквизити за редовност на искова молба, с която гражданин или юридическо лице претендира присъждане на обезщетение за вреди, причинени му от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица на държавата или общините при или по повод изпълнение на административна дейност, са посочени в нормата на чл. 127 ГПК, приложима субсидиарно в исковото производство по ЗОДОВ на основание чл. 204, ал. 5 АПК. Тези реквизити са, както следва:

1. Ищецът трябва да посочи ответника с неговия адрес, за да се индивидуализират страните и да се връчат съдебните книжа и съобщенията по делото.

2. Задължително се индивидуализира спорния предмет, което става като се посочат обстоятелствата и фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право.

3. Ищецът посочва какво е искането му до съда (петитум), т.е. в какво се състои претендираното право и вида на търсената защита.

4. Цената на иска, когато той е оценяем, защото в зависимост от нея се определя държавната такса.

5. Доказателствата в подкрепа на фактите, обуславящи основанието на иска, защото без тях ответникът не е в състояние да направи своите насрещни доказателствени искания.

6. Приложенията, посочени в чл. 128 ГПК.

По казуса съдът не е съобразил изцяло процесуалното си поведение с разпоредбата на чл. 129, ал. 1 и ал. 2, изр. първо, предл. първо ГПК, тъй като със свое Разпореждане 2417 от 04.12.2023 г. (л. 3 от том I на първоинстанционното дело) е дал на Т. непълни указания за отстраняване на недостатъци в исковата му молба. В изпълнение на задължението си да напъти ищеца с оглед надлежното упражняване на правото му на иск, дължимо от страна на съда, в конкретния случай, е било даването на подробни указания на Т. за привеждане на съдържанието на предявената от него искова молба в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Доколкото обаче това задължение на съда не е изпълнено в пълен обем, исковата молба на лицето е останала неясна.

На първо място предявените от Т. искове не са конкретизирани по период. Съдът не е констатирал (съответно не е изискал уточняване), че ищецът само е маркирал в исковата молба (л. 6 от същата (л. 9, абзац трети от адм. дело 9367/2023 г. по описа на Административен съд София-град)), че се касае за изключително дълъг период на търпене на вредите над 10 години, без да посочи начална и крайна дата на периода, за който претендира обезщетенията за имуществена и неимуществена обезвреда.

На второ място, съдът с Разпореждане 2417 от 04.12.2023 г. не е указал на ищеца да конкретизира вида на претендираните вреди имуществени и/или неимуществени такива, произтекли за него от всяко от вредоносните действия и бездействия, както и да посочи какъв характер имат твърдените имуществени вреди, нанесени му от ответника пропусната полза или реално претърпяна загуба, съответно в какво се изразяват претендираните неимуществени вреди.

Както се посочи по-горе в мотивите на настоящото решение, с исковата молба се индивидуализира предмета на делото спорното материално субективно право, като основание и петитум. Същата следва да съдържа твърдение за причинените вреди и изложение в какво се изразяват те. Ясната обстоятелствена част на исковата молба е абсолютна процесуална предпоставка за законосъобразното развитие на исковия процес, тъй като именно с нея се очертава спорът между страните.

В случая, относно претенцията за имуществена обезвреда, от съдържанието на исковата молба и уточнението към нея не става ясно дали ищецът: обвързва твърдяната незаконосъобразна административна дейност на министъра на енергетиката с невъзможност да ползва по предназначение собствения му УПИ V-117 в кв. 18 по плана на [населено място], ведно с построените в него сгради; търси обезщетение за вреди заради неизвършена процедура по принудително отчуждаване на собствения му имот по реда на Раздел I, Глава трета от ЗДС; твърди, че заради описаните от него действия и бездействия на ответника по иска не е увеличил имуществото си, като продаде собствения му недвижим имот на свободния пазар на имоти или извежда претърпяна загуба и/или пропусната полза от други фактически обстоятелства.

Във връзка с твърденията в исковата молба за влошено качество на живот на ищеца, съдът, с Разпореждането си от 04.12.2023 г. не му е указал да уточни характера на претендираните неимуществени вреди дали твърдяната незаконосъобразна административна дейност на министъра на енергетиката е причинила на Т. здравословни проблеми и/или емоционални болки и страдания.

Процедирайки по гореописания начин и пристъпвайки към разглеждане на неконкретизирани искови претенции, решаващият съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, имащо за последица недопустимост на обжалвания съдебен акт. Същият следва да бъде обезсилен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото, на Т. следва да бъде указано да отстрани допуснатите нередовности на исковата му молба, като: 1. Уточни периода (с начало и край) на търпене на претендираните вреди; 2. Конкретизира вида на същите по отношение на всяко от твърдените за незаконосъобразни действия и бездействия на ответника по иска и 3. Посочи вида на имуществените вреди, които твърди, че са произтекли за него и характера на неимуществените такива. Ако след уточняване на исковите претенции, се пристъпи към разглеждане на спора по същество, съдът, в зависимост от фактическите твърдения, да събере относимите за правилното решаване на спора доказателства.

С оглед констатираното основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което касационната инстанция на основание чл. 218, ал. 2 АПК следи служебно, настоящият състав не следва да се произнася по оплакванията за неправилност на атакувания съдебен акт, които са наведени в касационната жалба.

При този изход на спора, разноски за производството пред настоящия съд не се възлагат. На основание чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия