Решение № 10598 от 19.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2996/2012 г.

Решение № 10598 от 19.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2996/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Маг" ООД - гр. Бобов дол, представлявано от управителя Илия Росенов Карипов, против решение № 229/28.12.2011 г., постановено по адм. дело № 401/2010 г. по описа на Административния съд - гр. Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на публично общинско вземане /АУПОВ/ № 1/03.11.2010 г., издаден от кмета на община Бобов дол. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба и в писмени бележки от пълномощника адв. Милен Попов, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт, или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по касационната жалба - кметът на община гр. Бобов дол, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Кюстендил е отхвърлена жалбата на "Маг" ЕООД - гр. Бобов дол против акт за установяване на публично общинско вземане № 1/3.11.2010 г., издаден от кмета на община Бобов дол, с който е установено вземане за такса битови отпадъци за 2009 г. за недвижими имоти по декларации по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ № 082/22.10.2004 г., № 13/4.05.2006 г., 14/17.07.2008 г. и № 15/19.06.2006 г. За да постанови този акт съдът е приел, че с оспорения АУПОВ законосъобразно е определено задължение за такса битови отпадъци, дължимо от "Маг" ЕООД за имотите по декларации по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ, подадени от същото дружество, както следва: по декларация № 082/22.10.2004 г. - такса за битови отпадъци в размер общо на 5621,91 лв., по декларация № 13/04.05.2006 г. - 491,43 лв., по декларация № 14/17.07.2008 г. - 6668,11 лв. и по декларация № 15/19.06.2006 г. - 62,95 лв., като е начислена и съответна лихва за забава. Съдът е приел, че всички имоти, във връзка с които е определена такса за битови отпадъци са разположени в една и съща местност в индустриалната зона на града, като представляват една обособена промишлена площадка в местността "Дере Гребикал". Задълженията за таксата са определени въз основа на отчетната стойност на имотите, посочена в декларациите и размера на таксата от 25 промила общо, определен с решение № 3, т. 6 от протокол № 1/30.01.2009 г. на общински съвет гр. Бобов дол. Съдът е посочил, че със заповед № 731/20.10.2008 г. на кмета на община Бобов дол са определени границите на районите, вида на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ в съответния район и честотата на сметоизвозване, като според раздел I, т. 2 на заповедта сметосъбирането и сметоизвозване на 2009 г. се организира и осъществява и по отношение на имотите на физически и юридически лица на територията на индустриалните зони, намиращи се извън строителните граници и околовръстния полигон. Въз основа на свидетелските показания и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза съдът е приел, че през целия период от 1.01.2009 г. до 31.12.2009 г. в района на имотите на "Маг" ЕООД не е имало съдове за събиране на битови отпадъци и оттам такива не са извозвани, съдове за сметосъбиране са разположени на специално създадена площадка в близост до имотите на друго търговско дружество - "Мини Бобов дол" ЕАД, като това място е на разстояние около 1 км от имотите на жалбоподателя; до същото е налице и пряк път, пресичащ железопътна линия с дължима около 150-170 м. Въз основа на свидетелските показания съдът е приел, че работниците и служителите на дружеството-жалбоподател са имали свободен достъп до площадката за събиране на отпадъци по прекия път. Съдът е приел, че обжалваният АУПОВ е издаден от компетентен орган по чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ, редакция съгласно ДВ, бр. 105/2006 г., при спазване на изискването за форма. Обосновал е извода, че независимо от посочването на сумата на задължението за всеки от имотите по декларациите общо и за трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ, то от мотивите на акта ясно се установява размера на всяка от таксите за всеки от имотите, а от заключението на вещото лице, както и при извършване на обикновени математически пресмятания, се установява, че размерът на таксата е правилно изчислен и размерът на задължението е такъв, какъвто е установен в АУПОВ - общо 12 844,40 лв. Според съда правилно задължението е определено въз основа на отчетната стойност на имотите, тъй като е невъзможно да се установи количеството на битовите отпадъци, с оглед на обстоятелството, че битовите отпадъци се изхвърлят в контейнери на обща площадка, която се ползва от няколко предприятия. Съдът е приел, че таксата за услугата сметосъбиране и сметоизвозване е дължима, тъй като имотите са включени в районите, в които тази услуга се предоставя от общината, а услугата е конкретно предоставяна, като сметосъбирането и сметоизвозването е извършвано на и от съществуващата обща за няколко предприятия площадка на разстояние около 1 км по асфалтов път или 150-170 м по друг, по-пряк път, до който достъпът е бил свободен, независимо чия собственост е. Приел е също за несъмнено, че в сградата на дружеството се генерират битови отпадъци, тъй като се извършва управленска, административна и производствена дейност, наети са множество работници и служители, които ежедневно изпълнявайки задълженията си осъществяват дейности, от които се отделят битови отпадъци, които се събират в съдовете за смет на единствената площадка, предназначена за това. В тази връзка се е позовал на показанията на свидетелите, на заключението на вещото лице, на представените писмени доказателства за създаването, организацията на дейността, предмета на дейност, функциите и изпълнението им, приемането на разходи за дейността в план-сметка, извършването на конкретни разходи за изплатени надници на работници и т. н. на общинското предприятие "Чистота, озеленяване и благоустройство", както и на представените 22 броя пътни листи за транспортиране на битови отпадъци. Съдът е приел, че се дължи таксата за поддържане на депо, тъй като в община Бобов дол има депо за битови отпадъци - сметище, по отношение на което са извършени дейности за привеждането му в съответствие с изискванията на специалните закони и екологични норми. Приел е също, че таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване се дължи, тъй като от събраните доказателства се установява извършването на дейности по почистване на уличните платна от съответни, назначени за това работници - ръчно или чрез машини, извършено и е снегопочистване, озеленяване и др. Въз основа на съображения в посочения смисъл съдът е формирал краен извод за законосъобразност на оспорения АУПОВ. Същевременно съдът е изложил, че годишният размер на таксата за битови отпадъци е определен с решение № 3 от протокол № 1/30.01.2009 г. на общински съвет гр. Бобов дол, прието като приложение № 1 към наредбата по чл. 9 ЗМДТ. Това решение е прието в течение на годината и по аргумент от чл. 66, ал. 3 ЗМДТ е приложим размера на таксата за битови отпадъци, определен за предходната година с решение № 24 от заседание на общински съвет гр. Бобов дол от 28.12.2007 г., с което общият размер на таксата за битови отпадъци е 25 промила върху отчетната стойност на имота, както е и по решението от 30.01.2009 г. Въпреки че в двете решение разпределението на общата такса за трите вида услуги е различно, крайният размер на дължимата такса е този, който е определен в оспорения акт. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. По делото не съществува спор, че "Маг" ЕООД /преобразувано в "Маг" ООД, касатор в настоящото производство/ е собственик на недвижимите имоти, находящи се в гр. Бобов дол, на обособена промишлена площадка в местността "Дере Гребикал", така както са декларирани с подадените от същия декларации по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ, както следва: по декларация № 082/22.10.2004 г. - цех за нестандартно оборудване, производствено хале, механична работилница с навес, с отчетна стойност, съответно - 25 500 лв., 13 260 лв. и 175 440 лв.; по декларация № 13/4.05.2006 г. - административна сграда с отчетна стойност 19 657 лв.; по декларация № 14/17.07.2008 г. - склад за машини, съоръжения и материали с рампа, склад за подпори, цех за механична обработка на дървен материал, с отчетна стойност, съответно - 131 602 лв., 123 610,12 лв. и 11 512,33 лв.; притежател е също на учредено право на преминаване, за което е подадена декларация № 15/19.06.2006 г. с отчетна стойност 2517,86 лв. По делото не съществува спор относно декларираната отчетна стойност на имотите. Установено е, че всички имоти се намират извън строителните граници на населеното място, но съгласно I. 2 от заповед № 731/20.10.2008 г. на кмета на община Бобов дол за определяне на границите на районите, в които община Бобов дол е организирала събиране и извозване на битовите отпадъци, в тях са включени имотите на всички физически и юридически лица на територията на индустриалните зони и общината - извън строителните граници и околовръстния полигон, като по т. III е определена и честотата на сметоизвозване. Между страните също така не съществува спор за това, че в имотите на "Маг" ЕООД /на обособената промишлена площадка, в която са включени всички притежавани от дружеството имоти, посочени по-горе/ или непосредствено до тях, не е поставен съд /контейнер или кофа/ за събиране на битови отпадъци. Съдът обосновано е приел, въз основа на показанията на разпитаните свидетели, които са посочени и от двете страни, както и от заключението на изслушаната съдебна експертиза, че съдове за сметосъбиране са разположени на специално създадена площадка в близост до имотите на друго търговско дружество - "Мини Бобов дол" ЕАД, която е на разстояние около 1 км от имотите на "Маг" ЕООД по асфалтов път, както и че достъпа до тази площадка е възможен и по друг пряк път, пресичащ железопътна линия, с дължина около 150-170 м. По делото не съществува спор относно наличието на съдове за отпадъци на въпросната площадка, както и относно отстоянието им до имотите на дружеството. От страна на "Маг" ЕООД не се оспорва, че в района, в който се намират неговите имоти общината предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Извършването на дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване е установено и от представените доказателства, в частност от пътните листи на товарни автомобили "ИФА - Мултикар" с рег. № Кн 4138, ГАЗ с рег. № Кн 0977, съставени от общинско предприятие "Чистото, озеленяване, благоустройство" през всички месеци на 2009 г., на посочените в тях дати, в които са отразени маршрути на движение на превозното средство, включващи маршрута "Мини Бобов дол - сметище". Тези пътни листи са обсъдени от вещото лице, проверени са и в счетоводството на общината, и въз основа на данните в тях е направен извода, че през годината е осъществявано сметосъбиране и сметоизвозване от площадка на "Мини Бобов дол" до сметището общо на 93 курса, които приравнени към 4 куб. м /съобразно вместимостта на двата контейнера, разположени на обособената площадка за събиране на битови отпадъци/ представляват 86 извозвания. Според вещото лице, при установената за района честота на сметосъбиране и сметоизвозване /два пъти седмично/, което за годината прави общо 96 извозвания на отпадъци от двата контейнера, осъществените 86 курса представляват 89,6 %. По същество дружеството не оспорва осъществяването на сметоизвозване от контейнерите на обособената площадка за това, а счита, че не дължи такса за услугата сметосъбиране и сметоизвозване поради това, че в неговите имоти или непосредствено до тях през процесната година - 2009 г., не е имало контейнер за събиране на битови отпадъци. Първоинстанционният съд е достигнал до правилни изводи относно спорния въпрос дали при установената фактическа обстановка дружеството дължи такса за сметосъбиране и сметоизвозване. В чл. 71, т. 1 ЗМДТ е предвидено, че таксата за сметосъбиране и сметоизвозване не се събира, когато услугата не се предоставя от общината. В закона не са дадени допълнителни указания /критерии, показатели/ какво следва да се разбира под израза "услугата не се предоставя от общината", но семантичното тълкуване на този израз налага да се приеме, че разпоредбата има предвид осигуряване на обективна възможност от страна на общината за ползване на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, чрез създаването на изискуемата от закона нормативна регламентация за това с приемане на наредба на общинския съвет по чл. 9 ЗМДТ, както и изпълнение на задълженията за издаване на заповед на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и приемане на решение на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, чрез обезпечаване на реалното извършване на сметосъбиране и сметоизвозване и съответното извършване на тази услуга. Несъмнено е, че поставянето на съдове за събиране и временно съхранение на битовите отпадъци от страна на общината по начин /включително като местоположение/, вид /вместимост на съответния съд/ и количество, което да осигури възможност за събиране на цялото количество битови отпадъци, отделени за определен период от време /в зависимост от честотата на сметоизвозване, определена в заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ/ представлява част от обезпечаването на сметосъбирането и сметоизвозването. Поставянето на отделен и самостоятелен контейнер или друг вид съд за битови отпадъци за всеки недвижим имот обаче, освен, че не е предвидено като изискване в закона, не може да се приеме като безусловен критерий за предоставяне на услугата. Разбира се в общинската наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги по чл. 9 ЗМДТ е допустимо да се приеме изискване за поставяне на съд за битови отпадъци в или непосредствено до всеки отделен имот и изпълнението на това изискване да представлява условия за предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, респективно - за дължимост на таксата. В конкретния случай обаче не е предвидено подобно условие в наредбата на общински съвет гр. Бобов дол. Доколкото наличието на съдове за битови отпадъци /включително осигуряването и поставянето им/ е обективно условие за предоставяне на услугата сметосъбиране и сметоизвозване, то при преценката дали услугата се предоставя от съществено значение е дали на съответното лице /задължено лице за такса битови отпадъци по смисъла на чл. 64 ЗМДТ/ е осигурена обективна възможност да изхвърля отпадъците в такъв съд. При тази преценка несъмнено следва да бъде взето предвид отстоянието от имота до съд за битови отпадъци, както и вместимостта на този съд /съдове/ с оглед броя и вида на ползвателите на услугата /жилищни или нежилищни имоти на физически и юридически лица, производствени предприятия, търговски обекти и т. н./, като извода дали е осигурена възможност на съответния ползвател да ползва услугата следва да бъде формиран след преценка на конкретните обстоятелства. Именно при такава преценка в настоящия случай следва да се приеме, че общината е осигурила обективна възможност на "Маг" ЕООД, като собственик на посочените имоти, да ползва услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, която общината предоставя. Установено е, че съществува специално обособена площадка за сметосъбиране и сметоизвозване, в която са разположени контейнери с вместимост от по 4 куб. м и която е предназначена за използване от няколко промишлени предприятия, намиращи се в района, сред които и "Маг" ЕООД. По делото не е установено точно кога е създадена тази площадка, но според свидетелските показания на Виолина Стоилкова, служител на общинската администрация, площадката съществува поне от 1995 г. От данните по делото се налага извода, че тази площадка съществува от преди обособяването на "Маг" ЕООД като отделно предприятие, т. е. от период, в който процесните сгради са били част от предприятието "Мини Бобов дол". Обосновано от доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел, че до обособената площадка за битови отпадъци има свободен достъп, както по асфалтов път на разстояние около 1 км, така и по пряк път, по който площадката е на разстояние 150 - 170 м. Правилно съдът е посочил, че собствеността на терена, върху който е разположена площадката за битови отпадъци, както и обстоятелството, че "Маг" ЕООД няма учредено по нотариален ред право на преминаване по прекия път до площадката, в конкретния случай са без значение, тъй като достъпът до площадката е свободен и същата може да се използва от "Маг" ЕООД. В тази връзка първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила, като е отказал събирането на доказателства за установяване на тези обстоятелства. В случая не се твърди, че вместимостта на съществуващите контейнери е недостатъчна, за да побира количеството битови отпадъци на лицата, които ползват тези контейнери. Не се твърди наличието на други обективни пречки за изхвърляне на битовите отпадъци на "Маг" ЕООД в тези контейнери. Следва в тази връзка да се отбележи, че дружеството е имало възможност да направи оплакване или да сезира съответния орган от общината с искане за поставяне на съд за битови отпадъци на по-близко разстояние до имота или до самия имот, при положение, че по негово виждане отдалечеността на контейнерите е правела обективно невъзможно ползването на услугата, или да поиска поставянето на допълнителни контейнери, при положение че вместимостта на съществуващите не е била достатъчна. Подобно оплакване или искане не е направено през цялата година, което навежда на извод, че дружеството не е имало обективни проблеми с отстоянието на контейнерите или тяхната вместимост. Очевидно, през 2012 г. е направено искане за поставяне на контейнер до имотите на "Маг" ООД, тъй като съгласно представеното пред настоящата инстанция писмено доказателство - констативен протокол от 6.03.2012 г., подписан между общинско предприятие "Чистота, озеленяване и благоустройство" гр. Бобов дол и "Маг" ООД, на същата дата е поставен един съд за сметосъбиране и сметоизвозване, тип "Бобър", разположен непосредствено до имотите на "Маг" ООД. Следва да се отбележи, че с посоченият констативен протокол не може да се докаже тезата на касатора, че по отношение на неговите имоти в местността "Дере Гребикал" в гр. Бобов дол до датата на съставяне на протокола не са предоставяни услугите сметосъбиране и сметоизвозване, както и почистване на териториите за обществено. Констативният протокол е съставен значително след процесния период, включително след постановяване на първоинстанционното решение, същият представлява частен удостоверителен документ, който няма материална доказателствена сила за отразените в него обстоятелства. Протоколът е съставен и подписан от една от страните по правния спор - "Маг" ООД, като съдържанието му всъщност представлява повторение на неговата защитна теза в процеса. Другата страна по констативния протокол - общинското предприятие "Чистота, озеленяване и благоустройство" гр. Бобов дол няма удостоверителни функции по отношение на отразените в протокола факти и обстоятелства, още повече че твърденията за неосъществено сметосъбиране и сметоизвозване противоречат на съставените от същото общинско предприятие пътни листи, а наред с това тези твърдения, както и твърденията за това, че "Мини Бобов дол" АД не позволявало достъп до контейнерите, които се намирали на негова територия, представляват по естеството си свидетелски показания, които са гласно доказателствено средство и не могат да бъдат представяни под формата на констативен протокол. В т. 2 от констативния протокол се съдържа информация за определени договорености между двете страни, които са за в бъдеще и затова са без значение за настоящия правен спор. Следва във връзка с изложеното и с оглед преценката дали в конкретния случай местоположението на контейнерите за битови отпадъци и отдалечеността им от имотите на "Маг" ЕООД обосновава извод за това, че услугата сметосъбиране и сметоизвозване е или не е предоставяна, следва да се отбележи, че вече е налице разрешен правен спор за предходни години, при който е прието, че услугата е предоставяна и таксата се дължи. Правният спор е разрешен с решение № 248/15.10.2010 г. по адм. дело № 581/2009 г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил, което е оставено в сила с решение № 12757/10.10.2011 г. на ВАС, осмо отделение. От изложеното се налага изводът, че в случая не е налице хипотезата на чл. 71, т. 1 ЗМДТ, при която таксата за сметосъбиране и сметоизвозване не се дължи. Наред с горното следва да се има предвид, че в приложимите разпоредби на ЗМДТ не е предвидена възможност за недължимост на таксата за битови отпадъци поради това, че в имота не се генерират отпадъци. Таксата за битови отпадъци не се дължи, когато имота не се ползва през годината или съответна част от нея, съгласно чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, като освобождаването от заплащането й в тази хипотезата става по ред, регламентиран в наредбата на общинския съвет по чл. 9 ЗМДТ. В конкретния случай изобщо не се твърди, че имотите не се ползват, а всички доказателства по делото потвърждават, че на територията на имотите съществува работещо предприятие, в което са назначени и работят работници и служители /някои от тях разпитани като свидетели/. При това положение несъмнено е, че се генерират битови отпадъци по смисъла на § 1, т. 7 ДР ЗМДТ, които са резултат от осъществяваната от работниците и служителите в предприятието управленска, административна и производствена дейност. Когато имотът се използва през годината и общината предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на този имот, то лицата по чл. 64, вр. чл. 11 ЗМДТ дължат такса за тази услуга. В тези случаи твърденията, че от имота не се генерират отпадъци са ирелевантни за дължимостта на таксата. Освен това в случая от разпитаните свидетели, работещи в дружеството се установява, че всъщност се отделят отпадъци, но се твърди, че същите се изгарят. Тези твърдения, освен че не могат да се приемат за доказани само от посочените показания на свидетели, които при това следва да се считат за заинтересован като служители на дружеството, също така не могат да обосноват недължимост на таксата за битови отпадъци, тъй като не е предвидена такава възможност в закона, нито в местната наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги. По изложените съображения, правилно първоинстанционния съд в случая е приел, че таксата за сметосъбиране и сметоизвозване за 2009 г. се дължи. Относно таксата за обезвреждане на битовите отпадъци в депо или други съоръжения, изводите на съда също са правилни. Съгласно чл. 71, т. 3 ЗМДТ таксата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци не се дължи, когато няма такива. В случая не е налице тази хипотеза, тъй като от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства в тези връзка, които са подробно описани в първоинстанционното решение, се налага извода, че на територията на община Бобов дол съществува депо за битови отпадъци - сметище в местността "Говедарника", означена като имот № 176 в землището на гр. Бобов дол. Правилно касаторът твърди, че по делото не е представен акт за държавна собственост за това сметище. Липсата на такъв акт обаче не може да игнорира факта на съществуването на сметището, извозването на битовите отпадъци до него /съгласно представените пътни листи/, осъществените разходи за поддържането му, както и приемането на програма за управление на дейностите по отпадъците в община Бобов дол и план за изпълнение на тази програма за периода 2008 - 2012 г., както и план за привеждане на общинското депо за твърди битови отпадъци в гр. Бобов дол в съответствие с нормативните изискванията, към който е приложено геодезическо заснемане на съществуващото сметище. Съвкупният анализ на представените доказателства в тази връзка налага извода, че депо за битови отпадъци съществува и то е функциониращо, което от своя страна представлява основание за дължимост на таксата за услугата за обезвреждане на отпадъците и поддържане на депо. Относно таксата за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в чл. 71, т. 2 ЗМДТ е предвидено, че не се дължи когато услугата не се предоставя. В случая първоинстанционният съд обосновано от събраните по делото доказателства е приел, че услугата е предоставяна. Съгласно заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ районът, в който се намират имотите на касатора попада в териториите, в които тази услуга се предоставя. Относно изпълнението на дейностите, включени в услугата поддържане на териториите за обществено ползване, като почистване на уличните платна, снегопочистване, озеленяване, са представени документи, озаглавени "Ежедневни наднични листи - чистота", съставени от общинско предприятие "Чистота, озеленяване, и благоустройство", в които са описани извършените дейности, включващи и такива по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Във връзка с възражението на касатора, че такива дейности не са извършвани на територията на неговите имоти, следва да се отбележи, че таксата за услугата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на предприятието или в непосредствена близост до него, именно защото се касае за територии за обществено ползване, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички лицата, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не само в определен район от него. По изложените съображения първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода, че дружеството дължи такса за всички услуги по чл. 62 ЗМДТ в размера, в който са определени по АУПОВ - 12 844,40 лв. за всички имоти и за трите услуги. Неправилен е единствено извода на съда, че на основание чл. 66, ал. 3 ЗМДТ относно размера на таксата следва да намери приложение решение № 24 от заседание на общински съвет гр. Бобов дол от 28.12.2007 г., тъй като решение № 3 по протокол № 1/30.01.2009 г. за определяне на размера на таксата за 2009 г. е взето в течение на годината. Този извод на съда е неправилен поради това, че в § 19 ПЗР ЗИД ЗМДТ, обн., ДВ, бр. 105/2008 г. в сила от 1.01.2009 г., е предвидено, че за 2009 г. общинският съвет определя размера на таксата за битови отпадъци до 31 януари 2009 г.; когато в този срок общинският съвет не е взел решение за определяне на размера на таксата за битови отпадъци, от всеки длъжник се събира такса в размер на абсолютната стойност от предходната година. В случая решението на общински съвет гр. Бобов дол, с което е определен размерът на таксата за битови отпадъци за 2009 г. е прието на 30.01.200 г., поради което срокът по цитирания § 19 ПЗР ЗИД ЗМДТ е спазен. Следователно, приложим е размерът на таксата, така както е определен в решение № 3 по протокол № 1/30.01.2009 г. на общинския съвет. Посоченият неправилен извод на съда не се е отразил на правилността на крайния му извод и съответно на изхода от правния спор, тъй като съдът изрично е посочил, че общият размер на таксата, така както е определен в оспорения АУПОВ съответства на дължимия. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се присъждат разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не е претендирал такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,